01.07.2014
Люлеещият се стол е покрит с одеяло и прилича на малка закрита лодка. Тя стои на дъното й, с прибрани крака и отпуснати ръце – вместо весла, две стари растения в стаята. Оглежда се наоколо, вижда малките самотни острови, които не е посещавала от години и затваря очи. От години гласовете не достигат до нея, въпреки, че няма вътрешен прозорец, от който да гледа малките скрити дворове, които нямат спомен за детството По-скоро са глухи и пусти в безметежността си. Затваря очи. В тази лодка може да се отпусне, дървеният стол се полюлява едвам, едвам, тя отваря устата си беззвучно, като прозрачна риба, оставена на повърхността да диша. Почти не си спомня тези места. Младостта й, по скоро...
прочети повече...
30.10.2013
Вчера - 29 октомври 2013, излезе от печат новата стихосбирка на Мария Липискова "не-снимане". Ето какво казва Мария за книгата: Всички пускат снимки, аз направих не-снимане. Книгата ми вече излезе и затова е време да благодаря. Благодаря на Иво Рафаилов, който се погрижи за книгата ми повече отколкото за своята. Цялото тяло на книгата е направена от майстора на книгите Иво- благодаря ти! Благодаря на Мария Калинова, която влезна в тази книга - като редактор и като приятел. Мария Калинова стои от началото на книгата до нейната бъдеща премиера. Благодаря на редакцията на „Литературен вестник” и на издателството, които подкрепиха проекта ми. И на Министерство на Културата, което финансира...
прочети повече...
11.05.2013
момиче с облак издърпа синия облак и си го сложи като шал усмихна се слънчево обу си обувките за дъжд но това няма нищо общо с времето тя излезе бавно от времето издърпвайки дългите си вечерни ръкавици вечната й пролетна шапка набързо разцъфна и небесно синьото й отиваше облакът стоеше на главата й лицето й – този пейзаж нямаше нищо общо с времето Големите моряци Големите моряци виждат черно бяло небесните вълни шумът и гласове на дъното просветващи пасажи риба а малките моряци очите им са пъстри и виждат цветове и брегове светлината между коленете на жените когато се навеждат да приберат от пътя лятото Гледам легнала минаващите облаци дъждовна стая ВИЗИТНА КАРТИЧКА Мария Липискова - поет,...
прочети повече...
10.01.2014
Христина Панджаридис за книгата на Мария Липискова "не-снимане" С прочитането на стиховете на Мария Липискова от книгата ù „не–снимане“ имах усещането, че намирам загубената си форма за красота. Държа в ръцете си отдавна отписан от списъка за издирване ключ – ключ, с който се отваря не една-единствена врата, а поне етаж с десетки стаи. По-скоро замък. Стихове с ехо, със звън, отекващи, дълбаещи до излюпване на памет. До изнамирване на необходимите ти за виждане и дишане точни образи и вдишвания. Стиховете са състояния с подробности до болка, до „да не може да се познае в името си...“ /“тя обичаше докато той заеква“/. Много картинност и лаконичност, графичност и плътност едновременно,...
прочети повече...
11.06.2013
Глеб Шулпяков в превод от руски: Мария Липискова * * * поезията расте от нищото – да вземем картината, окачена срещу прозореца, по-точно, моментът, когато върху стената се появява сянка на дърво, което расте навън – картината е неизменна, въпреки че реката нарисувана тече – а сянката напротив ту е невидима, ту не (в зависимост от облаците) и полека-лека обхваща реката неподвижна е само стената доколкото тя не се вижда (и това, което е върху нея) – стиховете за движението / покоя обекта/ субекта изкуството и живота (не говоря за прозореца) така ще си останат не- написани © Глеб Шулпяков. Писма до Якоб © Мария Липискова, превод от руски © Борис Праматаров, художник © Нина Ай-Артян,...
прочети повече...
02.07.2013
Глеб Шулпяков в превод от руски: Мария Липискова * * * в мен живее сляп и мрачен скарабей; скрит в празната кутия под кибритените клечки, с грапава повърхност от хитин – и с бутащи крачета, - с мен му е уютно и не му е тясно, с години книгата за слепи чете в джоба на старото палто, което са преместили отдавна * * * отвътре моята стена мълчи; от този край на стената гори фенер или прозорец без щори – оттук, не се вижда добре, слушам само скърцането на камъните, които се приближават все по-плътно до мен стената със себе си говори - мълчи стената, и аз мълча © Глеб Шулпяков. Писма до Якоб © Мария Липискова, превод от руски © Борис Праматаров, художник © Нина Ай-Артян, фотография © Издателство...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!