10.07.2024
Летни текстове и снимки от Нели Станева Светлинно замърсяване Толкова суха е тази градина. Застрашени, обхождаме наследството на светулките в щедри разговорни тангенти. Моите спомени никакви, твоите се захранват от слънчев панел, ето смисълът в тази ентропия, ето нещо, което не може да бъде последно. Балконът се разширява и в края му – мокро дете, което полива домати. По-бърз и от погледа ми, уловил светлината, затваряш буркана. Да си забравя посоката вкъщи. Да я намеря в един запокитен от жегата в тъмното ъгъл между следобеда и катедралата, между косото слънце и далекогледството, между две кафета и фонтана в една картонена кутия с надпис "който има, да си вземе още". Нели Станева в Диаскоп...
прочети повече...
08.07.2024
Летни текстове и снимки от Нели Станева Тук нищо няма да се случи. Липсва основа за каквато и да е история. Погледът ще се плъзга по буквите без никакво съпротивление, без прикакващия наклон на структурата, без места за почивка, и накрая ще се намери точно там, от където е тръгнал. Нищо няма да се промени. Никакво очакване не придружава движението. Пътят не е маркиран. Вълните докосват брега, а после се връщат в хладината на подводната си потенция. Нищо не е. И все пак, има снимки, които да я потвърдят. Тихо е, юли е най-мълчаливия месец. Горещината е пригладила пясъците. Зрители са няколко избелели от пътешествия в соленото време клони, изхвърлени като кости на брега. Коремът на морето...
прочети повече...
04.07.2024
Летни текстове и снимки от Нели Станева Лятна вечер Няма пълно щастие, каза той. Тя кимна. И двамата почесваха ухапвания от комари, а концертът на мухите с метални брони, нахапали храната им, заглушаваше най-светлите им мисли. Но и двамата единодушно зяпнаха, когато то се настани на масата. Защото трябваха му цели два празни стола. Беше доста пълно, наистина, и се потеше от усилието да ги убеди. Ада Най-дебелата жега, доколкото помни планетата, минава през малкия град. Забележете колко е стегнат този небесносин потник, как се отпускат ръцете на работниците, докато я оглеждат, как цветовете покрай нея се обезлюдяват. Изчезват един подир друг брадите, главите, остават недопитите бири, остава...
прочети повече...
03.01.2023
Половин час Понеделник, пет и половина. Внезапно – времето огъва се, а в гънката разгъва се полиня. Еон в леглото на земята спи. Завивката – набръчкана от сънната тектоника – лежи в краката му като голямо вярно куче с полупритворени очи. Сред ледовете господарят спи. Контурите не се размиват, а сгъстяват се, в компактността на тялото сгъстява се абстрактното в пулсиращото мъжко цяло. Лицето е покрито с бицепс – масив на цялата човечност, антоним на хаоса. И нещо сладостно познато. Напряко ветровете – дишане. Напряко празното пространство – изящно свита длан. Напряко изгрева – припаднал лунен лъч – каишка. Трептят – завесите, камбаната и силата. Понеделник, шест часа пристига със скимтене,...
прочети повече...
17.12.2022
Гнездо Докъдето стига погледа – не стига. И все пак, някой с твоето лице, почти, е свил тук някак си гнездо от тръни, а ти мътиш срам. Не ще те оправдае сложността на полета, но може би мъглата. Да, така умират хора, птици, не на време – с намалена видимост. По улиците пръснати трохи просфора. Перната шуба диша и издишва. Сега това хронично ниско налягане в кръвта и като цяло минимална светлина с досаден бас. И никакви илюзии. Животът си е тук, но другаде, например във небето, не би прекарала нощта до радиатора. Животът си е тук, повдига чашата с коктейл след полунощ, говори теоретично за смъртта, солено ръбче, вид карате, но размахваш същности, сама пред огледалото. Перната шуба в...
прочети повече...
10.12.2022
Глад портрет на един художник Тук вероятно трябва да се спомене, че си добър готвач. Удачен увод е в картината, в историята, в смисъла, но кой, освен любовници и пишещи, се занимават с уводи? Сега ухае изящно тишината в кухнята, маринатата от борова смола прокапва чак до ескалатора от шум на улицата. Ти отлично чуваш приливите на света, но си се навел съсредоточено над гладната уста, устата на вселената, все още бяла, неродена, смущаващо четириъгълна. Вероятно е студено, тъй както е студено раждането и паниката, че не разполагаш със достатъчно да утолиш глада на формата. Опитваш с плахи щрихи, но бялото ти отговаря с писъци. Боли, ти вкусваш вече съдържанието и знаеш, че е правилното, но...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!