03.01.2023
Половин час Понеделник, пет и половина. Внезапно – времето огъва се, а в гънката разгъва се полиня. Еон в леглото на земята спи. Завивката – набръчкана от сънната тектоника – лежи в краката му като голямо вярно куче с полупритворени очи. Сред ледовете господарят спи. Контурите не се размиват, а сгъстяват се, в компактността на тялото сгъстява се абстрактното в пулсиращото мъжко цяло. Лицето е покрито с бицепс – масив на цялата човечност, антоним на хаоса. И нещо сладостно познато. Напряко ветровете – дишане. Напряко празното пространство – изящно свита длан. Напряко изгрева – припаднал лунен лъч – каишка. Трептят – завесите, камбаната и силата. Понеделник, шест часа пристига със скимтене,...
прочети повече...
17.12.2022
Гнездо Докъдето стига погледа – не стига. И все пак, някой с твоето лице, почти, е свил тук някак си гнездо от тръни, а ти мътиш срам. Не ще те оправдае сложността на полета, но може би мъглата. Да, така умират хора, птици, не на време – с намалена видимост. По улиците пръснати трохи просфора. Перната шуба диша и издишва. Сега това хронично ниско налягане в кръвта и като цяло минимална светлина с досаден бас. И никакви илюзии. Животът си е тук, но другаде, например във небето, не би прекарала нощта до радиатора. Животът си е тук, повдига чашата с коктейл след полунощ, говори теоретично за смъртта, солено ръбче, вид карате, но размахваш същности, сама пред огледалото. Перната шуба в...
прочети повече...
10.12.2022
Глад портрет на един художник Тук вероятно трябва да се спомене, че си добър готвач. Удачен увод е в картината, в историята, в смисъла, но кой, освен любовници и пишещи, се занимават с уводи? Сега ухае изящно тишината в кухнята, маринатата от борова смола прокапва чак до ескалатора от шум на улицата. Ти отлично чуваш приливите на света, но си се навел съсредоточено над гладната уста, устата на вселената, все още бяла, неродена, смущаващо четириъгълна. Вероятно е студено, тъй както е студено раждането и паниката, че не разполагаш със достатъчно да утолиш глада на формата. Опитваш с плахи щрихи, но бялото ти отговаря с писъци. Боли, ти вкусваш вече съдържанието и знаеш, че е правилното, но...
прочети повече...
04.12.2022
Завръщане аlea est jacta Безпаметно живях в града без очертания, не се разхождах по-далече от клепачите си. Зад тях не беше сигурно, миришеше на риба или на спомени, не помня. Един ден някой шегаджия окачи табелата „Zum Meer“ на видно място в центъра и аз пропуших. Започнах след това да се задявам с добре оформените алегории в пропуснатото и да удължавам обедните си почивки. До рахитичната рекичка пораснаха мусони, влажни и през зимата, отвориха усти тропически цветя. Ела! шептяха рано сутрин коленете ми, и все по-силно се усещаше солената заплаха на морето, клечащата над църквата мъгла трепереше и все по-ведро бе звънтенето на безумните камбани вечер. Започнах и да бягам и не бе шега,...
прочети повече...
01.12.2021
За книгата "Другото време ", ИК Жанет-45 e втората стихосбирка на Нели Станева. Книгата излиза под редакцията на Рене Карабаш, илюстрации Вероника Белчева. Стиховете проследяват едно устремено извън естествения си кръговрат вътрешно време, което, отричайки смъртта (поантата), вечно се разминава и с живота. "Чуплива, мека, аморфна като слюдестото тяло, легнало на корицата. Тук нещата са ефирни и ефимерни, формите са условни, всичко трае само колкото тялото успява да го удържи и после се променя в нещо ново - спомен, дъх, неслучило се бъдеще. Другото време почва с града, който е "вечно гладен за черно" и свършва в обещаващото бяло на Алпите. Прилича на край, но всъщност "бъдно минало време",...
прочети повече...
01.12.2021
Genius Loci Има такива места по силната мускулна плът на земята, има такива места, където врабците са толкова крехки, че трудно летят, и тухлите ронят се тихо, където и бог недочува, а иначе същите дивни сезони, които рисуват картини, тук бавно убиват. Убиват. Висят по вратите хербарии от тъжни лица. Но така e. Има много такива места. Със влажни липи и мусони, пластмасови столове и скрити във джоба лица. Връхлитат от всички посоки. Ти вдигаш ръка да ги спреш, отваряш уста и застиваш наред с куп боклук. Ти, копнеж, израстък в земята порочна. Не беше ли смелост да дойдеш, смелост в това сам да се озовеш, наред с излинялото тревно и тухлено, наред със безумното синьо и слънцето, вятъра,...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!