Христина Панджаридис: "Портрет на лятото в края на август"

11.09.2020
image

Портрет на лятото Семки от диня слагам в ръката ти, а ти ще дебнеш довечера за падащи звезди. С мексиканска шапка подпирам вечерните облаци, потъмнели от дъжд. С букет суха лавандула махам на лятото да не ме изтрие от очите си до догодина... Светът - сополив палавник чопли нарочно раната ти и оревава улицата от глад. Коя майка ще го зареже, без да му приготви храна. В края на август Пълня деня с котешки целувки, рижи косми по ноктите на дясната ръка. Бърша праха по нарисуваните златни пантофки за бала от приказката. За награда - вода от чешмата с бучка лед. Масло...мммм... върху препечен хляб. Вкусен е мигът, в който се облягам на любовта ти, Господи! Илюстрация: ©Георги Чепилев Христина...

прочети повече...

Христина Панджаридис: "Двайсет шепи дъжд"

07.09.2020
image

Жената събира дъжд: десет, двайсет шепи в легена. Представя си, че е на седем - плитката й и жълтото пате чертаят кръгове във водата. С двайсет и първата шепа измива лицето си. Влиза в стаята при баща си. Той самият е вече с формата на легло, с дъжда не са се поздравявали от години. Жената го прегръща, мокри носа му, бузите и миглите. Разказва. Вали от шест сутринта. В предпоследния ден на август - летен и дълъг - оттук до морето - дъжд. Бащата играе с водата в легена. Надява се да забрави краката си - две неоткраднати, негови си статуи. Дъждът - двайсет шепи - е щастлив. Върна усмивката на човека. Илюстрация: ©Георги Чепилев Христина Панджаридис в "Диаскоп" © Христина Мирчева Редакцията...

прочети повече...

Христина Панджаридис: Магическата дума "Дневник"

26.03.2019
image

Отзив на Христина Панджаридис Ненко Генов "Сбогом, дневнико!", изд. Хермес 2019 ► "Исках книжка, която да е нужна на някого, а не да е просто произволно забавление." (Ненко Генов) Свърших книгата. И последната точка преглътнах. Успокоих се и скочих до тавана. Причината? Все още не съм пораснала и ми се полага да върша бели… Много се смях и се забавлявах, докато четях „Сбогом, дневнико!“ от Ненко Генов. Не се изживявах като бивша учителка и настояща майка на син студент Напротив – бях си растящо момиче от п-ти клас. Питате ме за книгата. Да се уточним, че това е дневник, видно е от заглавието, но не какъв да е, а с рисунки, и щом думите са излишни или не произвеждат взривоопасния ефект… се...

прочети повече...

Христина Панджаридис: "Часовникът, който върви назад"

10.11.2018
image

НЕОЧАКВАНО ПЪТУВАНЕ Подслушвай родителите си и ще ги опознаеш. Мъдростта може да е от памти века, но да я изпитваш на собствен гръб, е друго нещо. От подслушване разбрах, че нашите се развеждат. А по-късно и че с МС (Майка ми Светла) заминаваме за Франция през почивните дни. Съвсем в края на октомври. Шест дни ваканция на разположение, но френското предложение никак не съвпада с моите планове. Поводът за екскурзията като че ли е циганското лято, но най-вече – човекът, към когото МС многократно изрича „шери“ и „а биенто“, в превод „до скоро“. Френският не скача сам на езика ми, но покрай хобито на майка ми с преводите съм готова да вляза в езиков двубой. При предишно пътуване разгледахме...

прочети повече...

Христина Панджаридис: "Когато срамежливостта е вдигнала бялото знаме"

27.07.2018
image

Христина Панджаридис за романа на Диана Петрова "Деветте кръга", изд. Софтпрес, 2018 "- Любовта изглежда вирее най-добре в мълчание. - Точно затова ли нито аз, нито ти сме разцъфнали? – попита Соня." „Защото малките въпроси носят големите отговори, които търсиш“, казва пеперудата от приказката „Малките въпроси“, поместена в книгата „Мъдри приказки“ на Диана Петрова, издадена преди седем години от издателство Софтпрес, публикували и най-новия й роман „Деветте кръга“. Не започвам случайно с цитат от приказка. Светът на авторката е винаги с една ръка, крак, око, ребро и творческо перо в други измерения, на ръба на иглата между нереалното и действителността. „Деветте кръга“ е роман за любов,...

прочети повече...

Христина Панджаридис: "Порасни, сърце"

11.02.2018
image

Една майка растяла покрай децата си, учила с тях песни и стихотворения, теореми и чужди езици. Те станали големи момчета и отишли да учат в други градове. Първородният се обаждал всяка сряда и неделя по телефона, в краен случай променял дните, но винаги два пъти седмично говорел с майка си. По-малкият рядко се сещал да изпрати дори есемес. Тя му пишела съобщения и питала взел ли си е изпита, да му изпрати ли колет по пощата, няма ли за ваканцията да се прибере. Бащата често я подигравал, че децата са пораснали, но нейното сърце прилича на уплашено зверче. Оглежда и се ослушва, задъхва се от напрежение. “Порасни преди да остарееш!”, я съветвал той. Майката се заслушала в разговорите на...

прочети повече...
1..15 от 3232