31.01.2023
2023 Христина Панджаридис: В сезона на чупливостта на съвременника Димана Симеонова, „Делфийската рокля“ или за ролята на роклята като недостижимо произведение на изкуството Илия Пеев: Херменевтика на войната в Украйна - глъбинен психоанализ и новаторска миротворческа теза Драго Янчар, „Ученикът на Джойс“ и затова как „от книгите поникват книги“ Христина Панджаридис: "един ден съм длъжна да оставя всичко това" Д-р Дочка Кисьова-Гогова: Творческата орбита на Юлиана Кръстева 2022 Регионалният исторически музей „Стою Шишков” в Смолян – Родопският Будител Александра Ивойлова: Екатерина Йосифова. През огледалната бариера Д-р Дочка Кисьова-Гогова: За книгата „Архитектура в изкуството – изкуство в...
прочети повече...
22.02.2023
Интимните драми, които ни карат да минаваме през трупове. „Който покрива престъпление, търси любов...“ Притчи 17:9 „Не съдете, и няма да бъдете съдени, не осъждайте, и няма да бъдете осъждани, прощавайте, и ще бъдете простени.” Лука 6:37 В разстояние на десетина дни, неслучайно, защото не вярвам в случайности, прочетох два съвременни романа и сюжетът неизменно се въртеше около страданието, потъпкването на човешката гордост и отмъщението. В първия момент си напомних – да, темата е болезнена и вечна, откакто свят светува хората търсят и настояват за разбиране, съчувствие и справедливост, но историите ме занимаваха и продължих с отговора, че днес саморазправата е станала част от реалността....
прочети повече...
08.02.2023
Ценя и обичам поезията на Анелия Велева заради елегантния и интелигентен преход от болката към реалността, от личната рана до възпитаното чуждо безразличие. Рязко, но талантливо. Непоносимо, когато те засяга, и приемливо, щом касае съседите. Според мен заглавието „Материя“ не е случайно. Вярвам, че животът не е случайност и каквото и да ни се случва е необходимо, провокативно, необяснимо, но след време и след опит го намираме за най-правилното. „Материя“ е поредното стъпало в опознаването и укротяването на поетичните потайности на думите, доверието в настоящия етап от житейския и творчески път на авторката. Остава ли любовта най-удобната и предпочитана дреха за нея, си задавах въпроса,...
прочети повече...
05.05.2022
„Малко любов“ е всичко онова, за което копнеем и се надяваме по един или друг начин, независимо на каква възраст сме, мъж или жена. Искаме да обичаме и да ни обичат. Да бъдем единствени в очите на любимия човек и да сме сигурни, че той или тя ще бъде с нас завинаги (или поне докато го искаме). Обади се, че ще отиде на работа следобед и тръгна по главната улица. Малцината пешеходци я зазяпваха. Дъждът се бе усилил и измокрил дрехите ѝ. Досега в живота ѝ не се беше случило нищо значимо и достатъчно емоционално. Не беше скачала, както Грета и Фиона с парашут, даже от покрива на къщата на село не се престраши. Плашеха я хлъзгавите керемиди и отсрещните планински върхове. Стариците по улицата...
прочети повече...
26.10.2021
Ерос и Танатос. Така буквално с две думи може да се обобщи последния роман на Христина Панджаридис, който излиза година след „Оплети и разплитай“ 2020, отново на същото издателство – Екрие. Семейството отдавна вече не е щъркелово гнездо, сплотено от любов, докато смъртта ни раздели. Странните занимания, пренебрежението към най-близкия човек, подмолните тайни разрушават ядрото и образуват болестотворен вирус, който мутира в непредвидими все по-опасни генетични вариации, ако решим да използваме така неприятната актуална терминология. Калинките също не са като от едно време, когато кацаха по пръстите ни и отлитаха в посока на взаимното щастие. Възможно ли е изобщо щастието, дали в тези...
прочети повече...
19.11.2020
"Оплети и разплитай" е роман за умните деца, но и за възрастните, които обичат хубавата детска литература. Книга, в която има много ритъм, плътност и пищност. Можеш да я четеш изречение по изречение или да я изгълташ наведнъж. Може да я отгръщаш и да си я припомняш много пъти. Можеш да се разпознаеш в образите, във фантазиите и в ситуациите. Както всяка добра книга, така и „Оплети и разплитай” говори за най-големите неща в живота и смъртта, като разказва семейна история. Читателят доброволно и внезапно става герой на книгата без дори да усети, защото в нея няма и грам поучителност, фалш или маниерност. Финалът й е пълен с надежда – точно както трябва да се пише за красиво тъжните неща. Това...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!