Туве Янсон, татко Мумин и морето

По повод изложбата на Туве Янсон (1914 - 2001) в НБ "Иван Вазов", Пловдив във връзка с юбилейните 100 годишни чествания на писателката и художничката.

Винаги е било много деликатно и дори рисковано да се пишат впечатления и да се дават характеристики за чуждестранни автори на комикси. Защото е необходим и един по-наблюдателен поглед, хвърлен върху мирогледа на колективната народна душа, към която принадлежи даденият творец.

Не само в София, но и в други български населени места, се уредиха специални сказки и изложби, посветени на юбилея на Туве Янсон. Напълно заслужени тържества! Отдавайки почит в гр. Пловдив – номиниран за европейска столица на културата, не е излишно да хвърлим един бегъл поглед на мотивите, които ни дава Туве Янсон. Да потърсим отговор на въпроса защо те допадат на нас, българите, защо ги чувстваме близки до сърцата ни и дали точно разбираме нейните послания.

Признавам, че отидох на изложбата в Пловдивската библиотека със смущение: известно е, че авторката е написала разказ, в който се отказва от изкуството на комикса, за да не бъде натикана в еднообразната и тясна пътечка на масовата култура.

За подобен проблем бях писал още в първата си статия за комиксите, публикувана в „Комсомолска искра” през средата на 80-те г.,( в статията „Изкуство ли е комиксът” под редакцията на Емил Стоянов )– „ Ако еже месечно се бълват десетки подобни герои, то няма начин читателят да не бъде натикан в еднообразна и тясна пътечка, водеща в измислен и чисто забавен свят. Така изобретателността на тези автори започнала да намалява катастрофално бързо”. В същата статия се дава насока, че важен елемент е творбата да бъде идейна, символична и т.н. Така че в размислите си отново стигнах до „духът” на страната, който може да ни даде една по-ясна и по-пълна представа за художествените послания.

Откровено казано, макар и да харесвам светът на Муминтрол, малко познавам финландската култура,  а финландци съм виждал предимно в Талин, т.е. не съм посещавал Финландия. Ето защо, докато се изкачвах по стълбите към изложбата на втория етаж в пловдивската библиотека, реших да разглеждам по свой план, търсещ отговори на три важни въпроса.

Погледът ми на живописец бе привлечен от документална снимка със следния пояснителен текст: „Скалистият остров Кловхару във Финския залив е домът на Туве Янсон почти трийсет години. Туве обича острови. В едно интервю през 1940 г. тя разказва за мечтата си да има свой собствен остров с фар. Островите намират място в нейните творби като кошери на приключения, където можеш да се преродиш и промениш, където да изградиш свой собствен свят”. Този прецизно подбран текст прекрасно  пояснява нейната творба „Татко Мумин и морето” – героят мечтае да отведе семейството си на далечен остров, където има Морски фар и там да се грижи за всичко, за близките си и за светлината на фара. Островът е много мъничък, негостоприемен и странен, а фарът - изгасен и пазачът го няма. Мама Муминка е грижовна, обаче изпитва носталгия по Муминската долина и започва да рисува по стените на фара  дома и своята градина – открива, че по този начин може да се оттегля там невидимо за останалите. Малката Мю възторжено приема катаклизмите, докато татко Мумин се опитва да разгадае морето, което обича много и т.н.

За да се усети ароматът от творбата на Туве, трябва да се проследи какъв е бил финският народ и какъв е станал.

От руски писатели зная, че фините са дошли от Урал, минали са през река Волга, дори се предполага да произлизат от някакво коляно на Аспаруховите българи, т.е. братски народ (в недалечното минало нашите два народа си приличали). Обаче изгонени от Азия, мястото на библейския Рай, този народ търси мирна земя и избира блатата и горите.  Безкористни, родолюбиви и обичащи труда, финландците превърнали страната си в чудна градина, в свой рай.

Финландците не са като останалите европейци – нямат нашите мисли, настроения, нашите възгледи и отношения към живота. Те първо мислят за правата и свободите на другите, така, че да не създават неприятности на околните. „Слънчевата книга” е творба, която направи дълбок преврат в развитието на финландския народ. Тази книга е написана от шведския пастор Макдоналд. Неговият завет към тях е, че за да устоят срещу силните и не винаги добронамерени съседи, трябва да имат по-висока култура. Макдоналдовият фар е кула, издигната  на една скала високо над морето в негова чест. На върха на този красив гранитен паметник вечер запалвали светлинен огън. А любовта на Туве към островите препраща към историята за  Робинзон Крузо. Тази книга у нас в България за първи път се отпечатва със средства на Захари Зограф. Може би и нашият именит творец е съзирал в книгата „мъдростта за народ, който иска да стане велик”.

И днес комиксите на Туве са противоотрова срещу експанзията на егоизма, отчуждението, консуматорството и останалите патологии. Още повече, че технико-технологичната рационалност заплашва самия живот на планетата. Създаването на „планетарна цивилизация” се извършва с невероятна бързина. И от гледна точка на досегашния начин на мислене, манталитет, навици и ценности, вече не знаем какво означават местната история и култура, защото масовата култура потиска всичко. Живеем и в нова реалност и нови условия – виртуалната реалност. Навсякъде преобладават табели, които се предлагат за истински неща, заобиколени сме като от скулптурите на Олденбург – дървен хляб, боядисан като истински и колбаси от найлони. Днес моделите и формите на живота от миналото трудно могат да се използват. Естествено е да се запитаме какво е мястото на художника и културата в това ново общество, което има девиз „Купувам, следователно съществувам”? Нима обсебените за творчество личности не приличат на мама Муминка, която чрез творчество изгражда своя блян от рая на миналото си или се стреми към бягство в нов свят с нов живот, където огньовете на светлия дух горят.

Културата е средство за общение между хората. Тя се осъществява в последователността на поколенията с пренасянето на придобивките от човек на човек. Нека вземем пример от Робинзон как обръща за другар и сътрудник един дивак-човекоядец, това не е ли победата на човечеството в борбата за по-добър живот. Сега, когато сме в екстаза на комуникацията и  кибернитичния универсум, всички говорят за криза на културата. Вижда се как човекът все повече се задъхва от изолация и се превръща в самозатворена монада.

Когато се сблъскваме с този нов свят и  с промяната на самата човешка природа, нека правим по-често сондажи на границата на противоречията и търсим равновесие между единство и разнообразие, между висока и масова култура, между традиционното и модерно изкуство.

Да не забравяме, че култура означава отглеждане, формиране, възпитание, фар във бурното море, фар, който предпазва от потапяне корабите на държави, общества и цивилизации.

Интересното при комикс лентите на Туве е по-голямото разстояние между редовете и по-малкото между кадрите от един ред.

текст: Георги Чепилев

редактор: Христина Мирчева