Димитър Войнов: "Ревнивият котарак"

Нарисувах портрет на моята приятелка.

Тя, излегнала се на дивана с черно кожено палто, а в скута ù – нейният котарак. Играе си с опашката му, както често обича да го прави. Една съвсем обикновена история – класическа, донякъде дребнава, нищо обезпокоително.

На вернасаж показах и картината с моята приятелка и котарака. Всички я намираха за прекрасна, мнозина отбелязаха, че това е особен котарак, този, когото съм нарисувал. 

Не проумявах и попитах какво чак толкова особено би могло да има в него.

Ами, отговориха те, котаракът изглежда точно като теб. "Да не би да си рисувал автопортрет?"

Наистина, често казано, котката си беше странна, но чак да прилича на мен, не вярвах.

Чисто и просто един ревнив котарак.

Веднъж мой познат направи комплимент на приятелката ми и котаракът също чу. Действително, със собствените си очи видях, как той се изплю в чашата му с вино. Но какво бих могъл да кажа в подобна ситуация?

Премълчах си.

Две седмици моят познат страдал от стомашно разстройство. Обади се да ни пита с какво сме го гостили.

При друг случай котаракът направо наказа един от обожателите на приятелката ми. Издраска цялото му лице и го натири от къщи. По пътя от входната врата до автомобила не спираше да дере, яростно да напада и да налага кавалера. При това открадна от колата шофьорската му книжка. Та след седмица и той телефонира, за да търси книжката си  у нас.

Понякога се вглеждам в котарака и разбирам, че той някак си вече започва да има нещо общо с мен.

Като се замисля, ако съм на мястото на котарака, както моята приятелка обича да си играе с опашката му, и аз бих бил доста замаян.

от книгата на Димитър Войнов "Bunder vogel - Texte und Bilder", 2006

Текстовете са пояснителни фрагменти към съответната едноименна картина на художника, написани от самия художник.

На снимката: "Ревнивият котарак", 70х100, м.б. платно

Димитър Войнов в "Диаскоп": "Един българин в Рупертсхайн"

превод от немски: Христина Мирчева