Милена Фучеджиева: "Смелостта да събереш истината"

В рубриката "Какво да четем?"

Милена Фучеджиева за романа на Леа Коен "Събирачът на дневници"

Новият роман на Леа Коен „Събирачът на дневници“ е много лесна книга за четене, чиято лекота обаче е напълно подвеждаща. Написана на елегантен и същевременно достъпен език, почти в традицията на романите на Агата Кристи, в нея няма насилие, вулгарност или така изтощаващата модерност, към която всички се стремим да докажем принадлежност. Събитията са разказани през монолога на Нестор Калев, издател, влюбен в мутресата Лидия, която се оказва, както впрочем всичко останало, не това, което е. Сюжетът е многопластов – любовен, криминален, исторически и дори оперèтен. Действието се върти около оперèтата и нейните живи и мъртви звезди, както и около един мистериозен старчески дом, чийто обитатели се оказват главни герои в политически трилър.

Леа Коен така е преплела сюжетните линии и загадките, че е абсолютно невъзможно да предвидиш как ще се разплете действието – без преувеличение. Писателската лекота, с която успява да движи героите, е завидно елегантна. Но лекотата е само привидна. „Събирачът на дневници“ всъщност разказва за болезнени исторически събития в България от края на Втората световна война, и по-точно за истината около депортацията на евреите. Една истина, която е не особено приятна за четене, но необходима да бъде разказана.

Напредвайки в действието, постепенно книгата става много тъжна, защото се изяснява, че спасяването на българските евреи също не е точно това, което знаем. По тази тема се водят ожесточени спорове между българи и българи, евреи и евреи, и българи и евреи. За съжаление те явно са ненужни, защото истината е една, и можете да я прочетете в „Събирачът на дневници“.

Аз самата съм писала, че ми е писнало от темата за Холокоста. Направени са безброй филми, написани са безброй книги, изобщо е експлоатирана максимално от всички страни. В книгата на Леа Коен Холокостът е разказан ненатрапчиво, елегантно, максимално толерантно към читателя, доколкото тази тема може да бъде поднасяна и приемана леко. Мистерията около издирването на истината за изчезналия секс-символ на оперетата Естер Бергер е опит да върнеш миналото преди то да се е случило, да възстановиш цялостта, невинността и чара на живота на една привлекателна жена преди да й закачат жълтата звезда и да я отделят от нас, българите, като същество незаслужаващо да живее.

Всеки човек преживял лична трагедия знае, че „на чужд гръб сто тояги са малко“, и че трагедията може да бъде истински разбрана само от преживялите я. Тази книга ме развълнува до сълзи със съдбите на неспокойните си, преследвани от духовете на миналото герои. Дадох си сметка, че не е възможно да се иска от евреите да спрат да говорят за това, че са били безмилостно изтребвани само преди 70 години. Седемдесет години в исторически план са нищо. Все още има живи хора, оцелели от лагерите на смъртта. Дадох си сметка също, че бидейки родена през 1962 г. аз съм родена само 18 години след Втората световна война, а това означава, че нямаме право да искаме от евреите да спрат да мислят и говорят за гигантската, неописуема травма, която са преживяли като народ толкова скоро. Всеки от тях носи ужаса в себе си, някои по-леко, други обаче основателно се страхуват, че той може да се повтори. И страхът им може да не изглежда в момента основателен, но кой може да ги обвинява за това, че изпитват страх? И кой има право да ги съди за това, че имат нужда да говорят за него? Говоренето е вид терапия, а и трагичната истина не бива да бъде забравяна. Младите поколения нямат идея какво е война, моето поколение също не знае какво е да живееш в страх дали ще има утрешен ден. Страхът от това да бъдеш отделен от другите хора със знак, който те поставя в позицията на под-човек, е повече от валиден - той заслужава грижа, внимание и безгранично човешко състрадание.

Аз не съм чела друг български роман за събитията в България около депортацията и спасението на евреите. Да, по-голямата част са били спасени, но влаковете с обречените са били товарени на български гари и са пътували през българска земя. В „Събирачът на дневници“ са герои госпожа Ф., съпруга на Богдан Филов, както и един обикновен български машинист, който цял живот не може да преодолее травмата от мъката и чувството си за безпомощност пред вагоните, в които жени и деца са били заключени като добичета, и немците не са разрешавали дори труповете на умрелите да бъда изваждани. И все пак Леа Коен вкарва в романа си и положителен герой-германец, братът на Херман Гьоринг Алберт, който е ненавиждал нацизма и открито се е борил срещу изпращането на евреите в лагерите на смъртта. Посещението му в България се оказва неприятна изненада за семейство Филови, с които той отказва да се срещне, знаейки за антисемитската им позиция. Безкрайно тъжно е описанието на постепенното безмилостно отделяне на евреите от българите със съгласието на цар Борис. Тази тема ще предизвика със сигурност бурни дискусии, но истината трябва да бъде разказана от всяка гледна точка. Дали ни е приятно или не да четем за радостта на сънародниците ни от съюза с нацистка Германия, няма значение, важното е, че травмата и страхът, които всеки евреин носи в себе си, са част от колективната памет, която свързва всички хора на земята. Никой от нас, не-евреите, не бива да бъде достатъчно дистанциран от незаслужените болка и ужас на цял народ, преживял безпрецедентно унищожение.

И така, въпреки тъгата на историята на „Събирачът на дневници“, това е една красива като послание книга, завършваща с победа на любовта. Книга, която задължително трябва да се превърне във филм. Клишето, че историята трябва да се познава, за да не се повтаря, не е клише във време, в което световният политически морален банкрут дава платформа за изява на всевъзможни фигури, носители на злото.

Леа Коен, "Събирачът на дневници"

изд. "Ентусианст", 2014

Дизайнер: Тони Ганчев

Брой страници: 264

Цена: 15 лв.

Леа Коен ще гостува на пловдивската публика на 12 ноември (сряда) 2014 от 19.00 часа в "Петното на Роршах", където ще представи своя роман "Събирачът на дневници". Водещи: Александър Секулов и Джема Барух.

 

редактор: Христина Мирчева