Художникът Александър Димитров: "Мечтите са безсмъртни като човешката душа"
14.12.2014
Разговор на Ина Мирчева с художника Александър Димитров за изкуството като любов, чудо и тайнство
Образът на жената се явява във всяка твоя фигурална композиция. Защо жената? Защо мъжът винаги се крие зад нея?
О, да! Женският образ, микросветът, нежната вселена, чрез която всяка идея може да намери своето битие. Едва ли има творец, останал безразличен към тази не-земна загадка. Запленен очевидно съм и аз.
Профилът на един мъж се очертава така добре чрез способността му да обича, да усмихва, да окрилява и създава мечти!
Няколко думи за символиката в твоите картини – птици, дрехи, изтъкани от небе, косите на жената...
Всяко творчество е акт на изповедност. Сложен, многопластов и продължителен процес. Катарзис, в чийто прегръдки идеите се раждат и утвърждават. Те преливат от цикъл в цикъл, от изложба в изложба, от картина в картина. Символите следват вътрешното движение.
Колко време ти отнема една картина? Бързаш ли, докато рисуваш и коя е най-интересната част от процеса?
Всяка картина е малък уникален свят със свои собствени закони и логика. Възникнал спонтанно и привидно без причина, той търси основанието за своето съществуване. И го намира в затихналото сърце, в красотата на междуредието, в най-вътрешното пространството, свободно от персоналната илюзия. Рисуването е процес извън логиката и ми се струва неразумно да бъде търсено рационално обяснение. То е любов. Безгранична любов.
В разговор си споделял, че първите години на твоето творчество са били отдадени на абстракцията. Какво се случи, какво те накара да тръгнеш по радикално различен път – конкретната живопис?
Да, действително имах период, в който ме привличаше идеята за абстрактност и това бяха няколко години на интензивно търсене, след които по-скоро се завърнах към света на образността. Човешкото съзнание е така устроено, че няма пречка безкрайното да бъде изразено именно с очарованието на мимолетното. Единственото мерило за стойност в изкуството е посланието, а не формата.
Знаем, че абстрактното и конкретното открай време са в противоборство, въпреки че под слънцето на планетата изкуство има всичко. Откъде произтичат безкрайните пререкания?
Изкуството е пряко отражение на процесите в обществото, което ние сами създаваме. То е многолико и често полярно. Всеки носи в себе си своята истина, своята мечта, своя идеал и това не винаги е безопасно. Безкрайно уважавам идеите, които събират и обединяват. Вярвам, че тази е посоката, която носи истинска удовлетвореност.
От доста време вече се говори за края на изкуството. Настина ли съществува такава сериозна заплаха?
Едва ли. Обществото се променя, комуникациите се променят, всичко се променя, ние се променяме. Изкуството търси новите си форми и ще ги намери.
Разкрий ни един твой творчески ден.
Щастливият творчески ден е този, в чието начало се чувстваш сякаш никога не си прекъсвал. Часовете минават като мигове, а в края на деня си изпълнен с непресъхващ оптимистичен ентусиазъм, все едно току- що си започнал.
Имаш ли литературни образци, които те вдъхновяват?
Литературата е невероятна сила! Могъщо огледало, в което душата търси истината за себе си. Всяка среща с добър автор обогатява и променя. В юношески си години прочетох „Йосиф и неговите братя” на Томас Ман и животът ми вече не беше същият. Беше като космически сблъсък. Като умиране и същевременно раждане на цели светове. С безкрайно уважение се отнасям към творчеството на Достоевски, Херман Хесе, Маркес, Ричърд Бах и много други. Лесно е литературата да вдъхновява, също като музиката.
Как се настройваш преди да застанеш пред статива?
Колкото и да е странно, нямам особен ритуал. Създаването на изкуство е непрекъсващ процес, в който нещата се случват спонтанно. Аз рисувам вече много години и с времето се научих особено да ценя вътрешното мълчание. Как се постига това, трудно мога да обясня. То е отвъд познаваемото.
Не е тайна, че твоето ателие на ул. "Парчевич" няколко години беше галерия – "Бялата зона". Тук се откриха немалко чудесни изложби, представящи добри автори. Самият ти винаги правеше внимателен подбор и тук лично аз винаги съм се наслаждавала на внимателно обмислени и представени теми и творби. Все пак се отказа от галерийната дейност.
Галерия БЯЛА ЗОНА е една мечта! Пресечна точка на не малко хора и съдби. Аз имах удоволствието и честта да се докосна до забележителни творци. Да извървим няколко крачки заедно. Особено горд съм с това, че в моето пространство художници намериха своя дебют, своите първи свещени стъпки. Аз самият като днес помня своя първи ценител. Блясъкът в очите, вълнението, безпричинната радост от срещата на две доскоро непознати вселени. Изкуството е чудо и същевременно тайнство. Аз съм човек, който вярва в каузи и идеи. Считам че мечтите са безсмъртни като човешката душа.
Има ли пазар за изкуството в България. Купуват ли се картини, кой купува? Мода ли е да се колекционира у нас или потребност?
Структурата на обществото предопределя приоритетите и всичко произтичащо от това. Изкуството е „поле на честта” и това, дали произведения се купуват или не се купуват, не може да бъде критерий. Нещата се случват на друга плоскост. Аз мисля, че в България живеят изключителни творци и се създават чудесни неща, но проблемът е в погрешен алгоритъм, по скоро в липсата на такъв. Светът се глобализира, а ние не осъзнаваме своето място в него, но нека не звуча песимистично. Всички сме като деца и тепърва се учим, най-вече да живеем заедно.
Кои са твоите учители?
Аз съм един щастлив човек. Животът ме срещна с толкова забележителни хора, с които споделихме не малко. Способността да учим е огромна енергия. Това е вид неизбежност. Учителите са навсякъде. Те са в действието, в противодействието, а също и в бездействието! От теб зависи кога и къде ще ги видиш!
Твоето кредо.
Животът е като огледало - ако му се усмихнеш, ще ти отвърне със същото.
Твоето послание към читателите на "Диаскоп"!
Заедно можем повече!
Албум с картини от художника Александър Димитров разгледайте тук
Кой е?
Александър Димитров
Роден на 24 юни 1969 в Пловдив.
1983-1988 специализира в ССХУ „Цанко Лавренов” - Пловдив.
1991 - 1996 специализира и завършва с магистърска степен НХА „Николай Павлович”.
Самостоятелни изложби
2014 г. - Галерия ЕВРОПА - София
2014 г. - Бизнес Хотел Пловдив
2014 г. - Студио БЯЛА ЗОНА - Пловдив
2013 г. - Бизнес Хотел Пловдив
2013 г. - Арт Галерия ЛАРГО - Варна
2012 г. - Студио БЯЛА ЗОНА - Пловдив.
2010 г. - Галерия „БРИЗ” - Бургас
2009 г. - Галерия „Life” - Магдебург
2009 г. - Галерия „БРИЗ” - Бургас
2008 г. - Галерия „БРИЗ” - Бургас
1998 г. - Кьолн
1998 г. - Галерия „SUD” - Магдебург
1994 г. - Галерия „HARADA” – Токио
1993 г. - Залцбург.
1992 г. - Залцбург
Съвместни изложби в София, Пловдив, Варна, Бургас, Белград, Токио, в Германия и Мексико.