Нови материали към историята на Пловдивската комикс традиция: Картинните романи в творчеството на Петър Григоров

10.03.2013
Снимка 1

Сухите данни от специализирани каталози и справочници ще ви кажат, че е роден в село Белозем, Пловдивско, че е учил живопис при проф.Кирил Цонев и че работи основно в областта на пейзажа.

Малцина знаят, че в младежките си години е рисувал комикси за специализирани списания, занимание подходящо само за добри “рисувачи”, както се казва в художническите среди за творци, за които здравата рисунка, особено на човешка фигура, животни или портрети не е проблем. По-късно, вече като зрял и утвърден творец, Петър Григоров рисува и сложни динамични композиции, населва пейзажите си с фигури на работещи на полето жени, създава фигуративни творби и в областта на монументалната живопис. В ранните рисунки за комиксите разчита предимно на линеарната рисунка и експресивната раздвиженост на персонажите, създава и спазва типажи на главни и второстепенни герои, поставя ги в изискваните от сюжета ситуации. Има висока степен на “родство” между комикса и анимационното кино отпреди компютърната ера, когато всяка сцена се е създавала на ръка и за това е било задължително съвършеното владеене на рисунъка. Днес компютърните програми генерират триизмерни образи на героите по начин, който позволява да бъдат представени под всякакъв ъгъл, без това да наруши тяхната индивидуалност или да постави под съмнение тяхната разпознаваемост. Опитайте се сега да си представите художника, разполагащ само с лист хартия, туш и перо, как със силата на въображението и сигурна ръка завърта героите във всевъзможни пози и ракурси, поставя ги в близък и далечен план, изгражда върху лицата им различни емоционални състояния и съхранява при това тяхната идентичност. Задачата никак не е от леките!

По своята същност комиксът като жанр е най-близък до класическата илюстрация. Но илюстрацията може да е събирателен образ на голям обем от сюжета, на цяло литературно произведение дори – стихотворение, разказ, дори повест. Комиксът визуализира момента, дори най-краткия съществен за повествованието сюжетен обрат. Запазвайки в основни линии логиката на фигуралната композиция, той е по-спонтанен, по-динамичен. Предназначен за най-широк кръг публика и за възприемане “на един дъх”, той си позволява и повече “волности”, при него свежото хрумване, нестандартният ъгъл, необичайният ракурс имат особено голяма ценност. Именно затова художникът – властелин на линията – трябва да създаде рисунка “на един дъх”, не измъчена, изсушена или с претенции за перфекционизъм. Зрителят трябва да остане с усещането, че художникът е пряк свидетел на случващото се, ако не и участник в него, а рисунките са създадени на мястото на събитието, както се казва “ad hoc”. Това е увлекателен и искрен подход, който носи някакъв вид достоверност на разказа и гарантира съпричастността на читателя към събитията. Сигурно прави впечатление, че наричам потребителите на комикси ту зрители, ту читатели, но и двете понятия са верни. Никъде сътрудничеството между пишещ и рисуващ не е толкова тясно.

По-късно през годините Петър Григоров не сътрудничи на печатни издания с илюстрации. Живописта го завладява изцяло. Разбира и уважава природата, обича я истински и тя присъства в творбите му с цялото си величие. Загатнатият в комиксите като фон на действието пейзаж вече е в главната роля. Могъщите силуети на планински хребети, безкрайните хоризонти на тракийското поле, огромните небеса стават неговите безмълвни герои. Понякога пейзажите са населени с работещи или почиващи си на полето фигури, в особена любовна връзка със земята наоколо. С онази земя, от която произлиза животът и в която полагаме близките си.

 

автор: Вихра Григорова, художник, експерт-оценител на произведения на изкуството

 

http://www.lambiek.net/artists/g/grigorov_petar.htm%22