History of Bulgarian Comics: "Чичо Адамсън се пързаля"

03.01.2015
Снимка 1

Разговор за кратката комикс-лента "Чичо Адамсън се пързаля"

Днес искам да разговарям с вас за две неща. Първо - за идеята да залепвате изрезки от комикси в тетрадка-скицник и второ - за кратката лента "Чичо Адамсън се пързаля".

Забележете поп артиста Рой Лихтенщайн - как избира в книжарницата комикс издания и как в ателието си ги разглежда, а кадрите, които го впечатляват  изрязва и залепва в специален албум. Вече има възможност за направата на бързи, евтини и качествени копия, което е предимство  да не се разваля изданието. Такива сбирки са много полезни, особено, ако сред тях има и ваши опити - разсъждения по избраните теми или мотиви.

Краткия комикс жанр е един вид бележник. Минималният брой кадри дават фразов атом. Необходимо е да се припомни, че в комикс изкуството кадрите са неподвижни, а киното е изкуството на движението. Комиксите предават движение чрез неподвижни еднозначни кадри. Всеки кадър от редицата на комикс творбата разчита на съседство и дава отговор на предишния. Само встъпителният или заключителният нямат отговор, но поставят въпрос. Разбира се, комикс фразата може да завършва и като модерната музика – без точка. Кратките комикс форми са като либрето в операта.

В този бележник (който сега разглеждате) съм подредил няколко кратки комикс ленти започващи с „Чичо Адамсън се пързаля”, има и мои рисунки, изследващи зимния сезон, нарисувал съм още: старец себелюбец, каране на кънки, болен от настинка, дори и Данте Алигиери в Песен I от „Ад” –„На попрището жизнено в средата...” Песен първа представя  поетът, който се е изгубил и се лута през нощта в гъстия и тъмен лес.

Под рисунката е добавен стих:

На попрището жизнено в средата (Сред пътя на живота наш корави)

Намерих се в лес тъмен за зла чест (На зъл се час в лес тъмен озовах,)

Че правий път сбъркал бях в тъмнината (Че бях се отклонил от друма прави)

На 24 март 1300 г. - денят, когато започва своята поема, Данте е на 35 години – възраст, при която  разумът у човека взема връх над страстите. Тъмният лес са младежките заблуждения, това е чувствеността и така наречената на средновековен език греховност. В по-широк смисъл поетът се отвращава и от държавната бъркотия. Правият път бил загубен в сън…

Първото впечатление от „Чичо Адамсън се пързаля” е намекът за годишния сезон – всичко е в сняг, пейзажът е монотонен, без никакви пътища наоколо и може би е под нула градуса. Това е една снежна пустиня всред тъмнина. Не се вижда никакъв друг персонаж освен чичо Адамсън, който си пробива път със ските. Левият крак е вдигнат към дървото, покрай което минава, а дървото е затрупано от снега. Героят изглежда премръзнал и отвътре и отвън. Този страшен студ сковава и спъва напредъка.

От втората картинка се разбира, че той не е професионалист в карането на ски, може би иска да отслабне или почернее отвътре и отвън. Често някои ходят с колата си зимно време в планината на ски, като се зареждат с големи количества алкохол и цигари.

Цялата история е от 5 кадъра – главното в тях е пътят и пътуването, а не това, което се намира в края. Средният кадър е средата на пътя и ние виждаме пауза. Нека проследим отново обобщено първите картинки:  Времето е сюжет, той е главното лице, сезонът е ясен: през зимата е студено – темата е „изненадите на времето”, останалото са действия и сигнали. Времето е същността на живота. Хълмове от сняг са гробници на спомени от миналото, отпечатани в паметта на героя. Страшно става, когато  човек се обърне назад и се запита: какво бях, какво съм, какво трябва да бъда. И чичо Адамсън осъзнава изминатия от него криволичещ път като сурова зима, която тежи върху земята, като тъмнина в душата му и мраз в сърцето. Старата година за него е пълна с несполуки. Но коренът на всички нещастия лежи в героя или в самите нас. Необходими са усилия и след това да чакаме промени в живота. Зимен ефект на сняг, бор – нещо пада! Опасно! Инцидент! Чичо Адамсън се подхлъзва. И той е погребан някъде в снеговете. В средата на пътя провал, отчаяние, срам! Това е точката, откъдето разказа се разделя в две различни посоки. Става промяна. Съдбата му изпраща събитие да се организира за нов живот, да прекъсне стария си начин и да поеме към нова посока. Човешките възможности имат граница. Героят се чувства ужасно потиснат и изплашен. С големи крачки върви през снега, презирайки дребното неудобство. И следва нова илюзия, прибирайки се мокър в къщата – дългоочакваната радост край огъня.  Илюзия след илюзия. Зимата често се изобразява  алегорично като старец, завит с плащ и седящ до огън. Представяна е още и като пързаляне, по-често с кънки. След мрачното време и падение отново на героя му е хубаво - сред блясък и изтънченост  чичо Адамсън е с блестящ копринен халат и пушещ пура. Сякаш се събужда отново за живот, макар и с дух на самота. Отново щрак – изненада, огънят като светкавици напомня ярки сцени от миналото: героят е съблякъл старата изпокъсана дреха и заедно със ските ги е хвърлил в печката. Жестоко е това лечение. Ясно е, че няма желание повече да се пързаля. Така, както може би сте чували, че строителен техник си изгаря мантата, за да не работи повече в тази област, или поп хвърля расото си –  чичо Адамсън е пленник на неопределено очакване за нещо ново.

Урокът, който дава тази комикс лента е ценен и важен. Вътре в къщата е станало горещо и задушно до припадък, а навън не се диша от студ. Дали героят няма да „умре” от тази горещина, или не издържайки  ще отвори вратата, за да излезе на снега. Но така няма ли да настине? Отговор не се дава, както казах в началото често в кратките комикс жанрове фразата е без точка, като в модерната музика.

Когато човек е със старите си разбирания и новата година продължава да е стара. И при чичо Адамсън в последния кадър сякаш нищо не се е случило. Макар да се обръща назад и да вижда колко безсмислие има в целия му живот, в изминалите му трудове – грамада от измами. Какво общо има щастието с опияняващите удоволствия на нисшите наслади? Та те като огън изгарят вътрешния човек! Щастие е за човека да знае пътя си, да намери смисъла на своите дела и на целия си живот. Да може да осмисли постъпките си, да знае кое е стойностно, да познава верните решения на важните жизнени задачи.

Виждате как фантазията на художника е използвала мотивите и зашифровала в този комикс литературни сюжети, пословици, символи, алегории и пр., и ги представя в битов план.

със съкращение от разговор в кафене с Георги Чепилев

 


 

редактор: Христина Мирчева