Среща с Екатерина Григорова - интелектуална игра и естетическа наслада

Репортаж на Илияна Делева за представянето на книгата на Екатерина Григорова "Дъска по мокрия пясък", изд. Ерго 2014

Това представяне на книга  се случва  във вторник 13 януари 2015 година. Домакини отново са Унгарски културен институт. Вечерта е посветена на втората стихосбирка на Екатерина Григорова „Дъска по мокрия пясък”.

Самата книга вече не е новина – издадена през 2014 година от издателство Ерго, стихосбирката е номинирана за наградите: „Николай Кънчев”, „Иван Николов” и „Памет”. Това вече говори много, защото жури, съставено и от поети я оценява високо.

Вече знаем лауреатите на първите две награди. Екатерина Григорова остава само с номинацията, но не защото стиховете ù са по-малко добри от наградените, а защото награденият в първия случай може да бъде само един, а във втория, защото и журито също има своя читателски поетически вкус, който е и субективен.

Тази вечер е просто празничното представяне, на което всяка книга и всеки автор има право – правото на светлини, цветя и овации.

С откриването Мартин Христов като издател прави паралел и поставя на аудиторията загадка: чете  стихове на Елизабет Бишъп – избрал е нещо, което кореспондира с поетиката на Екатерина Григорова, защото въображението е това, което бележи тези стихове и ни праща в едни несвободни избори като при американската поетеса.

Да говорят за книгата са поканени да говорят проф. Милена Кирова и Бойко Ламбовски. Те го правят с желание и емоция, но не скриват, че задачата им не е от лесните. Запознатите с „Дъска по мокрия пясък” им съчувстват, защото да обговориш стихове, които по-скоро се усещат, отколкото се разбират, а същевременно са интелектуално и философски натоварени е трудно. Не случайно говорещите повече опитват да кажат какво тези стихове не са, отколкото какво са. И все пак четенето на книгата е една интелектуална игра и естетическа наслада, това е среща с една нетрадиционна може би за нас, една експериментална поезия, пренатоварена със смисли.

Професор Милена Кирова разглежда оформлението и показва, че тази книга още преди да влезеш в съдържанието й,  вече е естетически продукт – комплимент към издателя Мартин Христов и художника на корицата Иво Рафаилов. Тя цитира едно изречение от анкета, направила с автора, в което Екатерина Григорова споделя: „Поезията в този случай явно се оказа начинът, който най-смело може да изрази именно красотата на парадокса. В бъркотията от нежност, любов, самоирония и нелепост, в атмосферата на една лекота, която идва от целенасочеността на разума.”

В този момент ми се струва, че поетът най-добре може да изрази намерението и посланието си, дори и с други думи. Макар че точно тези ни оставят достатъчно свобода да интерпретираме написаното и снизходително се съобразяват с възможните свръх интерпретации.

Професор Кирова обръща внимание на заглавията на отделни стихотворения и на дяловете в книгата. Някои са напълно ясни и отговарят на очакваниата „Американски дневник”, „Сняг”, но други сякаш са там напълно да те объркат, но и да те привлекат. И  чете две стихотворения. Избрала е „Дашек в курника” от едноименния дял и „ Шопен пред стълбите” от „Сняг” - свързани с детството, родното и дома.

Е, тук поне имаме Дашек, за разлика от другото стихотворение, в което

и в целия този спомен за скупчени деца няма никакъв Шопен…

Бойко Ламбовски се опитва да ни насочи към невъобразимо богатите културни пластове и препоръчва на тези, които за първи път ще посегнат към книгата да приемат стиховете в хомеопатични дози – намек за Обри Дегрей ( един от упоменатите в заглавията учен). Той избира да прочете „Заглушени честоти” от „Проклятието е трик на професионалистите” и да от прати мислите на слушателите си към темите, свързани с погледа към по-широкия свят и пътуването, понякога и в „куц ден”.

Време е да послушаме стихове. На рояла със свои музикални интерпретации е Найден Йотов, стиховете чете самата Екатерина Григорова и го прави с артистизъм, задавайки желаната от нея тоналност на възприемане. Но най-силен е моментът с началото, когато стихотворението „Край бунгалото” рецитира дъщеря ù Петра. След финала:

поетесата я представя простичко „Това е Петра.” и получава гордо-щастливият отговор „А това е майка ми!”. Настръхвам и продължавам да слушам избраното.

Накрая идва ред на финални изречения и въпроси. Бойко Ламбовски се пита дали би приела определение като „поет – крепител”, на което с известни уговорки и разсъждения Катя отговаря, че по-скоро е „абориген, стъпил в някакви цивилизовани земи”.

Остава ни само едно - да се насладим на самотното четене – единствено възможното четене на поезия, непозволяващо ми да надхвърля жанра на репортажа и да заобяснявам „какво казва авторът”, защото на мен тя казва едно, а на вас ще каже нещо различно.

По-важно е да намерим своето послание в кълбото от смислово пренатоварване, което „Дъска по мокрия пясък” ще ни предложи.

Репортаж на Иглика Дионисиева за "Поетичен Никулден" виж тук

снимки: Илияна Делева

редактор: Христина Мирчева