History of Bulgarian Comics: "Под робство" – образът на майката в българските комикси

Разговор с Георги Чепилев и членове на пловдивското комикс дружество

В миналата лекция ви поставих задача да потърсите сред класическите български комикси "Образа на майката".

Един френски поет-модернист е казал: "Да търсиш, означава да живееш - да намериш, значи да умреш”. Сега разбирате защо комикс дружество "Диаскоп"  близо 30 години забави разпространението на готовата книга "История на българските комикси". Ето, вижте официален договор за подготвянето на последния вариант (те общо са три), подписан през 2007 година от Възложител, който за съжаление отдавна не е сред нас. Една от основните причини тази книга да не се разпространява през 2008 (Годината на комикса), бе следният факт: За новата епоха, характерна с бързото отдалечаване от старите битови условия, по-сполучливо е да се представи историята на българските комикси като съкровищница на чувства, блянове и поетически картини. Съобщиха ми, че наскоро се прояви интерес към "загадъчния български класически комикс" от страна на чуждестранни специалисти. Но само чрез горе описаната гледна точка, представена от "Диаскоп", може да се задълбочи този интерес и осъществи диалог.

Ще ви задам сега следния въпрос: Колко на брой са българските романи в картини от класическия период? Нали ме разбирате? Колко комикса, представящи българската майка открихте? Всяко време има свой специфичен дух, който се отпечатва върху художествените образи. Както виждам, почти всички носите копия от "Под робство", печатан в "Картинен свят". Взирането в този скромен комикс и в историческите факти за времето, което отразява, пробужда интерес към българина, рода, традициите и природата, въобще към всичко, което осмисля живота. В тази творба се оглеждат и оценяват духовните и нравствените добродетели на българина.

На много въпроси можем да си отговорим чрез този български роман в картини. Но темата в основата е за "Образа на българската майка". Това е нашата майка България! Тя плаче за децата си. Тези деца сме и ние – днешните българи. В "Под робство" майката на Боян изплаква и нашата незавидна участ. Вие сте млади и имате силни очи, правилно забелязахте в образната система прилика между една от позите в картинния роман и тази на издяланата от гранитен камък страдаща майка (на поета Димчо Дебелянов). Но има разлика – в статуята сякаш гласът ù се чува отвъд гроба. В комикса "Под робство" имаме две тъги, две мъгли: майката на Боян е с мъжкото детенце – внучето, а снахата (която се мисли за вдовица) е в жалната поза. В комикса се казва: "Не плачи майко...", на което тя отговаря "Жал ми е за Бояна и неговото сираче...горко ми".  

Кадърът събира под една стряха две противоположни чувства: радостта (от внучето) и мъката. Най-голямата радост в българското семейство са децата – неговата сила и гордост. Каква покъртителна трогателност и неизмерима жал пробужда този кадър! Мъката на майката се удвоява, когато през черния облак на лошите си предчувствия гледа децата си. Но в този комикс черните дни, бедите и неволите на майката са представени в една колективна личност – различните етапи на едно настроение в различни фигури. Разучете доминиращите пространства, прави впечатление присъствието на определен сезон - метафорите от  есенен мотив на лоза с гроздове и дъбове без листа на черен фон. Обърнете внимание на думите чардак за лоза и чертог-покои, стая. Това е прабългарска дума. Нарушението на спокойния ритъм на живота оставя неизлечими дълбоки рани.

Професор Илия Бешков дава следната характеристика за майката: "... една забрадка, една тънка престилка и чехли в ръката... Като ни поотгледа, тръгна да ни търси по градове, казарми и затвори – с дребни пари в пазвата... Тревогата и нарасна, изпълни старото и сърце. Тя видя синовете си мъртви... и тя като дете е проплакала: Мамо... мамо!".

В комикса "Под робство", през седемте скръбни и потискащи години, бялата забрадка на майката е като криле на уморен гълъб. В творбата на художника Владислав Милев вниманието ни се привлича от сцената "Срещнаха се, но не се познаха". Но ето какъв диалог на съчувствие се води в кадъра: "Защо плачеш?", а майката отговаря, че синът ù от много години е в робство и жена му вече ще се преомъжва. Мека печал и човещина излъчва слизането на героя от коня и целуването ръка на тази страдаща майка. Вижте как с разбирането и споделянето на болката у нас в миналото се понасяла общата беда и се търсил някакъв изход за избавление: "Моли Бога, може да се върне" и "Де това щастие?".

Между картините с образа на майката е и следната: майката лежи смутена и объркана на легло върху възглавница, а нейният син я прегръща и обещава да пази честта на сестра си. Това са причини от социално-политически характер или от сферата на интимното. Сцените, които се разиграват, диалозите, които се разменят и настроенията на персонажите се усилват чрез неравнодушната природа. Имената в този комикс също пробуждат у читателя дълбоки чувства. От кадрите с отвлечената българска девойка става разбираемо, че скромните заробени български момичета не се превръщат в отровни или хищни красавици. Особено размислете върху следния факт, описан в творбата: "Хайка на далеко била известна хубавица", но ù омръзнал живота, който и бил наложен – желае да избяга, за да се омъжи за любимия си. По време на бягството с кон, преди да се целунат, той ù казва: "От днес няма да се казваш Хайка, а Росица". Младостта не трае дълго, тя е като росица – заран я има, денем я няма.

Комиксът завършва с българска трапеза. Хлябът и виното върху нея са доказателство, че българинът се чувства незабравен от Бога. Липсата на тези две насъщности е дъното на сиромашията, ето защо в описателния текст се казва "сложена богата трапеза". Майката, обиколена от най-скъпите си, прави наздраве с чаша: "Да пием, майко, за новата щастлива двойка и за скорошното освобождение на родината ни." И ето какъв отговор следва от майката: "Дано Господ чуе желанието ни...". Значи виното е не само за веселба (сватбата), или само за красота ( от виното стават червени, т.е хубави, прекрасни – което на на руски език означава пре-червени), но е  намесено и в обществените отношения. То е средство за борба с тираните.

В заключение може да се каже, че майката въплъщава две основи на битието – началото на живота и началото на любовта. И когато се сблъсква със измислени от човешки егоизъм "необходимости", тя не ги приема. Защото майката знае радостта на физическото раздвоение от притежаването на две сърца  - нейното мощно сърце и наред с него плахото и едва дочуващо се на рожбата. Знае, че трябва да се бори с всички противни на детското сърце сили. Затова с дланта си закриля малкия пламък от силния студен вятър на живота. В това ù помага вътрешното чувство – тя е въоръжена с инстинкт, с любов и издръжливост. Но драмата не е от борбата с физическите опасности. Майката на звяра или на птицата не знае мъките, които връхлитат майката на човека. Всичко се променя, когато детето пораства и избира свой собствен път в живота, когато нейните грижи за физическата му сигурност престават. Майката най-добре знае какво значи един отгледан живот и най-добре чувства откъснатото цвете и угасения пламък. Някои ценности дотолкова поглъщат човешкото внимание, че засенчват самия въпрос за живота. А против човешките сили майката е безсилна. Тя се опитва да спаси детето си, но отстъпва, защото трябва цялото общество и човечество да избере за свой идеал любовта, а не враждата.

Майката е звено между битието и небитието, създателка и пазителка на живота.

редактор: Христина Мирчева