Георги Чепилев: "Зародиши на комикс изкуството"

Скалните рисунки са нанесени ту в редици, ту правилно, ту с краката нагоре. Сякаш уловени от човешкото съзнание, а не свързани един с друг образи, безразборно нахвърляни по тавана или стените на пещерата. Възниква въпросът: рисунките на дивака силуетни ли са или контурни?  Дори и с микроскоп да търсим силует  из най-древните изображения, няма да намерим. Контурното рисуване не е абстракция, но силуетното е точно такова. За да може с едно петно, с един силует да се схванат характерните части на даден предмет, неговото движение, неговото изражение, се изисква тънка наблюдателност и точна ръка - все неща, които липсват у детето и най-ранните първобитни изображения. Необходимо е да се уточни, че детето стои по-долу от дивака, който проявява на по-късен етап живо схващане на характерни форми и движения.

Но теоретиците сравняват изкуството на дивака с това на детето и то сполучливо. Първоначално детето, също като дивака, не умее да групира предметите в геометричен порядък. Линията, която детето и първобитният човек употребяват, не е геометрическа: първата е конкретен белег на видени предмети, а втората е абстракция.  Най-древните изображения са паралелни вълнисти бразди върху стените на първобитните пещери. В представата на човека от праисторията, изобразяването на следи означава да се изобрази двойника. И рисуването на детето започва чрез драскане на символични линии:  полет на птица,  вятър, погледа на човек към небето (линия, излизаща от око и насочена към небето), студ, играта на танц (чрез зиг-заг) и други невидими неща.

Изобразителната плоскост не е само двуизмерна, но има определен формат. Когато разглеждаме даден предмет, той винаги се намира в центъра на полезрението ни. Ако искаме да видим едновременно част от стаята с няколко предмета, това ще стане възможно, ако  центърът на полезрението се разположи така, че влизащите в него  предмети  да изглеждат уравновесено и затворени в рамка. Ако погледът премине към разглеждане на отделни детайли от предметите, то се изменя и полезрението, и зрителния център. Но това изменение е такова, че отрязъкът от пространството се възприема уравновесено. Тези свойства на човешкото зрение много остро се забелязват, когато се наблюдава от прозореца на движещ се влак или автомобил – за да се разгледа пейзажа, е необходимо да се обръщаме назад към изплъзващата се гледка. Ето защо при изобразителните композиции се забелязват следните закони:

В рисунката може да се оставят свободни полета и тя сякаш се разтваря в плоскостта на листа, като незапълнените участъци стават елементи на композицията. Но често краищата на листа отрязват фигурите и някои части оставят извън кадъра. От това зрителя възприема рисунката като фрагмент на безграничните пространство и време. Тези факти се обясняват със съществуването на две системи за композиране. При едната всички обекти, участващи в композиционното решение, се съдържат изцяло вътре в рамките на изобразителната плоскост. Тази система е цялостна (затворена) и насочва вниманието навътре към средата. Докато отворената или така наречената фрагментарна композиция е насочена навън от рамките на изобразителното поле. Тя е по-динамична от затворената, тъй като подсъзнателно разширява рамките. Отрязаните предмети във фрагментарната композиция стават за зрителя второстепенни. Отрязването на фигурите в миналото е шокирало зрителите, но днес чрез този метод се насочва вниманието: напр., отрязването до кръста насочва вниманието към лицето на персонажа, а фрагментирането на човешкото лице съсредоточава върху психологическо преживяване. Често рамките отрязват ненужните фигури и детайли. В комиксите композициите се променят, преминавайки от една композиционна система в друга. Фрагментарната композиция разрушава обичайните рамки, срязва и съединява в един изобразителен комплекс. Ето защо е подходящ способ за изкуството на плаката и фотомонтажа. Постепенно фрагментарното изображение органически враства и в системата на илюстрованите печатни изображения, най-вече в журналистиката и модерните комикси. Задължителната затвореност на композицията започнала с колебание, докато накрая  разрушила  канона за оформление на печатното поле в страницата. Всички предшестващи понятия за организация на страницата в организма на книгата се разрушават и все по-често се срещат изображения без необходимото поле, разположени до края. В рисуваните комикси има една закономерност – това е въздействието на белия цвят от хартията и черния от линиите, щрихите и петната. Какво се вижда, когато рисунката е отрязана? Става отричане формалното свойство на рисунката - композицията не свързва образа и текста, но изображението декоративно обрамчва текста. Полето се използва като допълнителна експозиционна плоскост, увеличаващ размера. При такова разположение хартията като пространствена среда престава да съществува и изображението не лежи върху листа, но достига края и, отрязан от него, започва да виси в реалното пространство. Отива наникъде.

Промените в мисленето от науката, философията, естетиката, социалната сфера на живота, довеждат до създаване и развиване на нова чувствителност в творческия процес. Ново отношение към явленията в окръжаващата среда, към пространството, образа и формата. Довеждат до търсене на движението и динамиката в живота и на същността на нещата. Затова и в стилистиката на футуристичната живопис  различни моменти от едно изживяване се разполагат в симултанен план и се дават едновременно в една изобразителна плоскост. Това е един от основните принципи на футуризма – събирането в една композиция на различни моменти от движението. Футуристичния динамизъм сякаш вижда света от прозореца на бързо движещ се влак или автомобил. В тази авангардна живопис преобладават въртеливи, взривоподобни форми, зиг-заг, спирали, елепси и пр. непосредствено емоционално изразяващи динамиката. Характерни са енергичните композиции с раздробени на фрагменти фигури и пресичащи се остри ъгли. Ефектът на движението се постига или чрез разполагане на отделните фази, или чрез образуване на едно органично цяло от фази на движението, или подобно на хронофотографията. Формите, открити от футуристите, се използват от модерния комикс като визуално-словесно послание. Бързото движение анулира необходимото време за възприемане на цветовете и затова ние сме очаровани от монохромните комикси. Физическото движение като бързина, която слива предмета с пространството, също е от граматиката на комикс езика, макар по-рядко използван похват. Ефект за предаване на живост и динамика е и превръщането на живи хора в смътни условни фигури – сенки (силуети), но това е абстракция и затова не ще се разглежда тук. Най-голямо влияние за формирането на съвременния комикс има разполагането на отделни фази от движение. Комикс страницата днес има ясно изразена ритмическа структура, изразяваща емоции, патетичност, анархия и пр. Кадърът в комикса е малък правоъгълник, обграден с въздух и наподобява идеограма. Бялото поле в краищата на кадъра привличат и успокояват. Вече е много трудно да си представим комикс без прегради. В този случай  улеите или гребените между кадрите са бели въздушни празни пространства. Те са пунктуацията на комикс повествованието.

В „Православен комикс” от м. септември 2014 г. на 4 стр. са дадени като на атлас различните видове препинателни знаци в комикс изкуството. Най-често междукадровото пространство е във вид на най-простата и безлична геометрична проява – правата линия. Тъй като правата линия е стремежът към движение, сляп и първичен. Това са лъчите на слънцето, бързината на пътуващ влак, могъществото на светкавицата. Най-силно това е  изразено в хоризонталната линия като вечен безспир. По нея се предвижва погледа на комикс читателя. Докато вертикалната линия изразява покой. Футуристите поставиха рязко проблема „хоризонтал – вертикал”. Главният недостатък на правата линия е нейната безлична сила и елементарно движение, показващи безвременност, т.е. не може да влезе в отношение с времето. Затова тя  изразява само безкраен стремеж или вечен живот. За да постигне лика на живота, художникът на комикси трябва да отрече правата линия между кадрите и ги разделя с крива – първия лъч на разумното. Метричната структура на комикс страницата не трябва да се подценява. Необходим е респект към разстоянието между кадрите. При тази подредба на картините не се разпознават Кантовите категории пространство и време, а това, което преминава през тях – интервала. Разстоянието между материята (между комикс кадрите)  става разстояние във времето. Зародишите на комикс изкуството ни доказват, че обучението в комикс грамотност трябва да започва с изучаване на футуризма.

редактор: Христина Мирчева