Пунктирност и комикси

КОЛЕКЦИОНЕР ОТ БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА  ПИШЕ ДО „ДИАСКОП”

Уважаемият г-н Marko Davidovic се интересува от някои чуждестранни комикс творби,  публикувани в български издания.

Това ми дава повод за тези няколко реда.

Ето как пловдивския вестник „Арт Клуб” от 1994 по случай 60 години комикси  запознава читателя с характеристиката на героя и някои любопитни факти:

„На 11 юни 1934 горещината била невъзможна, но това не попречило един нов герой да облече официалните си дрехи и да направи дебюта си на страниците на „Ню Йорк Американ журнал”. Бащите на т. нар. Мандрак – царя на магиите били Ла Фалк и Фил Дейвис. Този герой прави впечатление с добрите си обноски и представителните си вечерни тоалети. Фалк и Дейвис измислили и няколко интересни истории с една горила в човешки образ, човек-вълк, жива мумия и други подобни. Тези невероятни неща Мандрак създал след като съживил един отдавна мъртъв египтянин. Както се вижда, по своята тайнствена магичност това произведение значително се отличава от филмите по онова време за Франкенщайн, Кин Конг, Тарзан”.

У нас „Илюстровано четиво” е вестникът който донася изненади на българските комикс любители. И епизодите  за  Мандрак започват да се публикуват от брой N17 до N36 и с цяло изображение се подновяват  от  N 62 до N 83.

От съобщения по изданията  става ясно, че българските редактори отпечатват чуждестранни комикси с откупване на авторско право: „ ...с цената на огромни материални жертви поднася на своите читатели ...”

Книгата за Никола Навоев (1913-1940)  “ZIGOMAR – maskirani pravednik” от Zdravko Zupan i Aleksandar Zograf  предлага внимателни и задълбочени изяснения по темата. Отразено е и българският превод в „Ром Стрип” (вестник „Картинен свят”), който започва още от 1-ви брой  (12 февруари 1941).  Достатъчно е  съвременния любител да  прегледа прекрасния сборник на сръбските автори, за да разбере с какво вълнение се е посрещала всяка нова публикувана страница по време на Втората световна война. Спомените за „Зигомар срещу Фантома”   предизвикват позабравени вълнения от младежките години на българските комикси.

Някои сръбски приятели  попитаха и за световно известната сатира „Приключенията на барон Мюнхаузен”. Това неизмислено лице създало голяма част от приключенията, чийто герой е самия той. През 1773 година Рудолф Ерих Распе, известен писател, археолог и естественик, събрал и издал в отделна книга всички тези духовито-фантастични истории, допълнени от народни разказвачи. Ето как незабравимите преживелици от двора на Екатерина Велика, харема на султан Абдул Хамид, живописна Венеция, дори от Луната са известени от редакцията на „Чуден свят” в бр. 39 от 27.02.1940 г: „Барон Мюнхаузен е  най-големият самохвалец, най-увлекателният разказвач, най-духовития шегобиец.”

Преглеждайки старите български комикс издания, за да отговоря на  въпросите от сръбските приятели се впечатлих от „пунктирността” на публикуването на епизодите – по една, две или половин страница на брой. Основният смисъл за съществуването на „серия” или „цикъл” картини в тези наши издания е пунктирността, т.е. недоизказаността. Рядко се нарушава пунктирността на серийния принцип на илюстриране чрез приближаване към непрекъсната линия, както е при „Хаджи Мурат”. Защото в такива комикс форми значението на отделната графична композиция намалява.  Докато в отделните щрихи на пунктирната прекъснатост  изображенията напомнят за сбор от картини, съпровождащи текста подобно на показваните през „магическия фенер”. Когато пък хоризонталните и вертикални регистри на кадрите се лишат от прегради, изображенията се сливат в единна фризова композиция. Ето това е разликата между илюстрации и комикс. При илюстрациите има забавеност от задържане на читателското внимание, предизвикани от изображението на избрания момент в съчетание с текста. Целесъобразно е да се илюстрират най-значителните места на литературното произведение.

 Неочаквано за самия мен изясних причината за влечението ми към „пунктирност” вътре в кадрите на повечето мои комикс творби  –  от такава линия, с която чертаят пътищата по картите или уличната маркировка до такива живи впечатления като например редуващи се правоъгълници от отворени вагони. Но тези динамични елементи  са символи на сляпата съдба и инерция към страшна гибел и подхождат  за сюжетно драматични комикси. Събирането на  листове в по-голям обем не въздейства толкова емоционално и динамично, ако последният кадър на всяка предходна страница не е построен  да възбужда интерес към следващата страница.

автор: Георги Чепилев

снимки: Личен архив