Кристофър Бъкстън: "Лимъриците на Живка Иванова демонстрират богатството и гъвкавостта на българския език"

17.05.2015
Снимка 1

Да запознаеш българския читател с най-комичния формат в британската поезия се изисква смелост и поетични умения, тъй като лимърикът /за който иде реч/ следва стриктни римни и ритъмни правила. Удоволствието от четенето и слушането му се основава не само на съдържанието му, но и на начина, по който поетът се е справил с тези правила. И макар много известни поети да са писали лимърици, основното количество от този тип литература е създадено от анонимни автори – аматьори, като най-ярките стихотворения се учат още в детството и се рецитират сякаш за отмъщение  срещу помпозността на влиятелни литературни величия. Съдържанието задължително е смешно, често непочтително и понякога неприлично.

Лимърикът е стихотворение от пет стиха, чиято римна схема е AABBA. Обикновено първият стих представя личност от определено място /местност, село, град, държава/, а вторият стих, който се римува с първия – някаква странност на характера или външния вид. Тези първи два стиха въвеждат и типичния ритъм чрез тристъпен анапест /тататаа, тататаа, тататаа/. Третият и четвъртият стих са в двустъпен анапест и илюстрират някакъв специфичен, абсурден проблем или усложнение, а петият стих, който се римува с първия и втория увенчава разказаното дотук с някакво комично заключение.

Предизвикателството при най-добрите образци на лимърик се състои в неочакваното умение на поета да открие подходяща рима и за най-трудно произносимите географски имена и именно това блестящо умение демонстрира Живка Иванова в следния лимърик:

 

Черновежд хубавец в Дългопол

се разхождал из кухнята гол;
ножа в миг изтървал
и след този провал
се числи към обратният пол!

 

Авторката е пришпорила ума и майсторството си за да демонстрира богатството и гъвкавостта на българския език, способен да изпълни със съдържание тази нетипична за българската литература форма. Винаги съм смятал, че българи и британци имат много сходно чувство за хумор, въпреки историческите различия и поради тази причина съм сигурен, че в момента, в който българските читатели вече са разгадали правилата на композицията, писането на лимърици ще се превърне в мания.

Не е случаен фактът, че художниците, особено карикатуристите, обожават лимърика. Смятам, че Живка Иванова е открила чудесни партньори-по- смехотворчество, които да илюстрират стихотворенията ѝ.

Настоящата колекция от лимърици може да се окаже страхотен подарък за Коледа или за който и да е друг празник и да вдъхне настроение и нови идеи за забавни игри.

 

Предговор към изданието на Живка Иванова
"99 лимърика с български привкус"
Студио Дизайн Скрипт, 2015
Редактор: Кристофър Бъкстън

 

8 лимърика на Живка Иванова прочетете в "Диаскоп" тук

Снимките са от представянето на книгата в книжарница кафе-клуб Сиела, Пловдив

 


 

редактор: Христина Мирчева