Денчо Владимиров: " В село дойде класик..."

И в област П. столични писатели, чиито имена по този край не се и бяха чували, защъкаха насам-натам из села и градове, представяни като пътуващи съвременни  гении - по читалища и училища те влизаха  с погледи на цезари  и четяха на глас своите творения  пред  организирани  публики, най-вече от ученици и пенсионери.

Навсякъде се повтаря една и съща картина: След четенето и отговори на въпроси от рода на кога пише писателят - сутрин или вечер, на ръка ли или на компютър, седнал или прав, библиотекарката от селското или градското читалище плесва методично с ръце и поканва публиката да си купи  от купчината книги на автора, който в този момент е със статут на гений, поне така е представен от културния работник – организатор на вълнуващата среща.

- Писателят ще поставя автограф на книгите! - съобщава тържествено библиотекарката и поглежда очаквателно кои от публиката все пак ще се бръкнат с по десетина лева, че и отгоре, за да купят поне  две-три книги  от тази страшно височка купчина на съвременния столичен писател, определен в някакъв западен вестник из прериите за жив съвременен български класик.

Библиотекарката предвидливо е поканила на срещата с автора жени на местни бизнесмени, които, извивайки кръшни снаги, купуват по една книга и застават пред новия  литературен класик за автограф, а останалите от публиката тихомълком се изнизват навън.

Накрая гостуващият пътуващ писател се уединява с библиотекарката, която  му брои няколко стотачки хонорар за четенето и за поне десетина купени книги за обогатяване на книжния библиотечен фонд на  читалището, което... все още се държи  и я кара с пробит от дъждовете покрив. После, по приетия и спуснат отгоре сценарий, от областната и общинска  служба по културата,  председателят на  читалището, местен учител най-вече,  поканва  писателя в дома си, където му дава угощение. Ракийката и виното вдигат настроението, стига се и до  съвместни изпълнения на народни песни от страна на домакините и развеселения от домашния чист алкохол гостуващ литературен гений. Той хвали  всичко на трапезата  и си издейства  тарикатски домакините да му сложат в чанта няколко буркана с туршии и мръвки, заедно с шише  ракия и дамаджана с вино. По едно време литературният гений така си замъглява мозъка от виното и ракията, че под масата  слага ръка на коляното на жената на  домакина си. Красивата селска учителка по български език  пламва в лицето, но не смее да махне ръката на коляното си, за да не разбере съпруга за произтичащите събития под масата.

И ето какво се случва в Китно село.

Гостуващият там столичен литературен класик  става тържествено и като уж за благодарност за  гостоприемството, нанася своя оттрениран в други малки градчета и села тарикатски удар - право в сърцето на своите читалищни домакини, като тържествено им обещава да напише ... текст за химн  на селото, а музиката съответно ще повери на своя  баджанак-композитор, който посвирвал на акордеон. И всичко това само срещу едно пет хиляди лева хонорар!

Гостът вади от куфарчето си готов образец от договор за химна, подписан вече  в два екземпляра от него и тържествено го поднася за подпис и на читалищния председател.

- Ами печатче, няма печатче! - сеща се  драматично той.

- Ами печатът е в читалището ! - притеснено отговаря  председателят.

- Я притичайте  и го донесете! Без печат какъв договор ще е! Композиторът няма да се съгласи и една нота да напише! – казва столичният литературен шмекер. Той гълта с пламнал поглед  зачервената от вълнение учителка по български език.

 - Нека аз да отида да го донеса печатчето! - предлага тя  като последна отчайваща възможност да спре хода на мъжката агресия на пийналия столичен класик.

- Няма да може да го намериш в чекмеджето, аз си го крия на определено място там! - изпъшква  домакинът, става и  излиза.

А след него пламналият класик не губи време, а събаря  стопанката на пода под масата. Тя не смее стъписана  да вика, да не чуят съседите, само повтаря:

- Ама недейте така, господин класик! Недейте, де! Господин кла...

Класикът обаче вече я е съблякъл и предстои до секунди да осъществи дръзкия еротичен сюжет, който се е сътворил вдъхновено в главата му.

Когато  внезапно вратата се отвори и влиза домакинът.

- Абе с тази ракия, главата ми се обърка, забравил  съм ключовете за читалището – извиква задъхано той и се оглежда  стреснат - А, къде е класикът? Къде е жената? Ленче, бе?  Къде си?

Дългата тежко тъкана по селски покривка на масата закрива като театрална завеса двамата притихнали отдолу  герои от еротичния сюжет.

- Сигурно са на двора, софиянецът може да е поискал  жената да му наскуби джоджен ! - сеща се председателят на читалището и излиза бързо да ги търси.

Тогава, вече изтрезнял от драматичното завръщане на съпруга, столичният класик се измъква зачервен  изпод масата, а след него и учителката, която, също зачервена, оправя набързо полата и прическата си.

Чак сега  класикът забелязва  закачената на стената  ловна пушка  на домакина и разтреперан от страх скача от прозореца в двора и изчезва към автобусната спирка, изоставяйки и чантата с мезета и пиене, и договорите...

Така Китно село остана без химн.

Може би до гостуването на следващия столичен писател класик.

илюстрация: ©Георги Чепилев

редактор: Христина Мирчева