Георги Чепилев: "Българските комикси – образец за толерантност"

04.06.2015
Снимка 1

Етносът е общност със свое самосъзнание и стереоптипи на поведение. Етносът е група от хора, свързани помежду си чрез единството на пространство, език, култура и социално-исторически произход.

В България открай време живеят цигани - на Балканите те се преселват заедно с османското завладяване. У нас се делят на „български” и „турски” цигани в зависимост от възприетата религия и свързаните с нея имена, език и др. културно битови особености.

Известно е, че циганите са източен народ и, че имат свой собствен език наречен романи. Това е един индийски език смесен със заети думи – персийски, арменски, гръцки, славянски, румънски и др., които показват нишката на предвижването на циганите. По този начин учените са установили, че първоначално циганите са населявали средната част на Северна Индия по долината на река Цингам  и някъде към третия век преди Р.Хр. се преселват в Персия. А от там пътят им се разклонил в две посоки: едни тръгнали през Сирия към Египет, а другите през Армения и край северните брегове на Черно море пристигат през 11 век в юго-източна Европа. Едва през 15 век катуни от цигани нахлули от Румъния и Унгария в Западна Европа и Англия, а в края на 19 век и в Америка. Д-р Петър Берон тълкува значението на името на този загадъчен народ като го чете обратно: „циган” = „тсиган” = „нагист”, т.е. живеят „на гъсто”.

Факт е, че още през 20-те години в културния и интелектуалния живот на българската нация важна роля играят хора, дошли от средата на циганското население. В българската комикс традиция  тяхната най-обща характеристика е като на останалите чужденци – недоверие и подозрение. Защото в комикс творбите черният цвят на лицето  се свързва с порочен характер или поведение, с омраза и грозота. И като еталони за чернота най-често  служат арапите, негрите, циганите и въобще чужденците (но може би по географски причини най-често като черен персонаж у нас се появяват циганите). Проф. Илия Бешков прави цяла серия от друг  тип - на „веселата вдовица”. Но както се изтъкна в предишна статия: „Чест прави на българските комикс автори, че не са представяли творби, които да будят деление, омраза, съсловна ненавист и ожесточение между децата...” и  българските автори прочути със своята толерантност намират пътища за сближаване и приобщаване между етническите групи. Ето защо те не осъждат, но отделят физическата чернота от духовната като второстепенна и маловажна предимно чрез прехвърляне на кодовете: вътрешно-външно или горе-долу напр” биволицата е черна, ама бяло мляко дава”. От тук чернотата в българските комикси предимно се схваща като вътрешен елемент (напр. черна мъка и пр. емоционални преживявания); като лош късмет; прикритост; хора с труден живот и т.н. Често авторите довеждат чернотата до повод за смях и забава напр. чрез маскирането - почерняването на лицето със сажди. Като образци в тази област от българската класика могат да се разгледат комикс творбите „Неканен гост”, „Пътник и коминочистач” и др.

 


 

Редактор: Христина Мирчева