Иван Странджев и "Когато..."

30.03.2013

В рубриката "Пловдивски поети и писатели"

На 26 март 2013 в галерия "Тракарт" се състоя премиерата на сборника с поезия "Когато..." от Иван Странджев. Книгата е юбилеен сборник на издателство "Летера"- Пловдив, 2012, богато илюстрирана с фотографии от Костадин Отонов, с твърди корици.

Пет цикъла - "Предчувствия", "Състояния", "Конструкции", "Сънища" и "Ти", обединяват 108 стихотворения, чиято поанта е поемата "Беглец".

Предоставяме на вашето внимание три стихотворения, посветени на художници - приятели на поета и драматурга Иван Странджев.

Приятелството между поети и художници е от хилядолетия. Известен е фактът, Пабло Пикасо от всичко най-много е предпочитал компанията на поети.

НА ЛОВ СЛЕД ДЪЖД

на Светлин Русев

Като на елен след дълго бягане е кожата на хълма –

блести кафява с качици от пяна и дрезгавина.

Мъглата расне от самите му гърди – уплашена,

премрежена

и синя,

и сякаш с нея расне хълмът:

издига се,

издига,

трепери хълбокът му окосен.

Есен.

И недалеч се чува въздухът прозрачен. Ето,

човек извира от мъглата, а от двама чувам гласовете,

със себе си навярно човекът разговаря

и думите му се стопяват –

Облаче около устните.

(Ах, как отлита облачето със крила на ангели!)

Човекът сам на себе си говори. Дали е толкоз вярващ,

че се моли

(до кръста е невидим, а нагоре – плува),

или без работа и хляб останал е човекът,

та така със себе си свободно разговаря –

далеч от хората избягал.

По кожата на хълма се катери окото на ловец.

Двуостър,

след миг ще изплющи езикът

на преследвача уморен

и ще пришпори хълма и зверчетата по него,

облачето ще събори,

а човекът

ей така ще си остане –

ненужна фотография след дъжд.

из цикъла "Предчувствия", стр. 9

ПЕЙЗАЖ

Пролетта е нацъфтяла.

Пролетта на всеки поотделно

и на всички заедно.

Това е нарисувал Васко Стоев,

когато е тъгувал през нощта,

измъчван

от тайната на цветовете.

И над рамото му някой е надничал.

Било е птица

или

Бог.

из цикъла "Конструкции", стр. 74

ИСПАНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

на художника Матей Матеев

Къде отиваш, коннико самотен,

на любовта със острия кинжал в сърцето си

през тази тъмна нощ,

къде отиваш?

Реките на надеждата от пясъци преливат.

Зад всеки храст е скрита по една измяна

с напуки от жажда устни,

и конят ти ще прелети

с измислени криле от пяна

над пусти пътища

и къщи.

Къде отиваш, коннико самотен?

Не виждаш ли,

луната свети

с цвета на уличница болна

и силуети

на стихнали желания и страсти

по пътя ти се лутат.

Пред теб е празното поле,

зад теб - кръвта ти разпиляна

и пълното ти с мрак сърце

е само рана.

Къде отиваш, коннико самотен,

по-беден от останалия без сълзи,

по-сам от птица без небе,

по-гладен от преялия със власт?

Като вода животът ти ще изтече,

като измислен глас.

Слез на земята, коня развържи,

ще се разпаднат сенките на мрака,

смъртта ще се усмихне

и първите лъчи

на слънцето

ще съсекат душата ти.

из цикъла "Сънища", стр. 116

* Стихотворенията се публикуват със специалното разрешение на автора.

КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

Иван Странджев е роден на 12 май 1953 г. в гр. Пловдив.

Учи в СУ «Климент Охридски» до трети курс българска филология, а след това записва и завършва театрална драматургия във ВИТИЗ «К.Сарафов». След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели.

Негови стихове са превеждани на английски, руски, словенски, чешки, немски, унгарски, бурятски.

Издадени книги:

“Думи за спасяване” /стихове/ изд. Народна младеж 1981 г., София

“Докосване на светлината” /стихове/ изд. “Христо Г. Данов” 1984 г., Пловдив

“Врата в небето” /стихове/ изд. “Христо Г. Данов” 1990 г., Пловдив

“Чудо” /стихове/ изд. Народна младеж 1990 г., София

“Сънища” /стихове/ изд. “Христо Ботев” 1993 г., София

“ Три пиеси” /пиеси/ изд. ЕТ “Зомбори” 2005 г., Пловдив

„Всичко това” /стихове/ изд. Издателска къща „ЖАНЕТ 45” 2008г., Пловдив

“Есенен часовник” /стихове/ изд. Издателска къща ЛЕТЕРА, 2012 г., Пловдив

„Когато…”/избрани стихотворения/изд. Издателска къща ЛЕТЕРА, 2013 г. Пловдив

Пиеси: