Денчо Владимиров: "В България е опасно и да оплешевееш"

Оплешивее ли българският мъж и ето че се отваря нова страница в живота му, изпълнена с опасности и приключения. Започват на всяка крачка да го припознават за кого ли не. Голата глава му придава стандартен вид за много европейски, американски и латино мъже. Припознавания с азиатци са изключения, не съм виждал, както китаец с бяла коса (боядисват си я тарикатите), така не съм виждал и плешиви африканци, те си я карат с къдрави коси до края и това е една от големите тайни на черния континент.

Но в България оплешивееш ли, недоразуменията те следват едно след друго. Как ли не са ми подвиквали по улиците  непознати минувачи, припознали ме за техни познати, включително преминали и в отвъдния свят. Една пловдивчанка ме гони по улиците с  вика "Доктор Обрейков!", припознавайки ме за прочутия пловдивски ортопед, с молба да й видя крака за консултация... Поканих я вкъщи, да я консултирам.

Премеждията ми на плешивец  не ме  изоставят и зад граница. В Москва ме припознаваха за Горбачов и що псувни отнесох от сънародниците  му! "Пица такая! Сволоч !", е, от този род квалификации получавах  от припозналите ме за бившия генсек и комбайнер.

В друга страна монахини  ме припознаха пък за Далай Лама и се нахвърлиха да ми целуват ръка, а аз без малко да реагирам съвсем по мъжки на такъв контакт с една засукана монахиня.

В Германия в една бирария ме помислиха за Хелмут Кол и разбраха, че не съм техния Хелмут, едва след като станах от масата – на ръст съм само малко по-висок от Наполеон, а Хелмут е доста по-пораснал. Схванах разочарованието на немците и любезно за утеха  им се поклоних  и  казах "Ауф виидерзен!", другата  фраза, която зная на езика на Гьоте е "Хитлер капут!".

А ето че се оказах и печеливш с това мое ново състояние по главата.

На една пресечка  до мен спря кола, излязоха огромни мъже с малко куфарче и ми го подадоха:

-  Слушай, знаем, че си разбран човек, много разбран. Показвал си го сто пъти досега. От централата ни снесоха информация, че в неделя ти ще свириш като главен съдия  мача на нашите от "Херкулес" с ония   футболни педераси от Н. Пожелаваме ти приятно пътуване, с това куфарче ще ти е по-удобно!

И ме оставиха с куфарчето. Отворих го, а вътре пълно с  пачки пари! Как съм се прибрал вкъщи, не помня. Не вървях, а летях волно като птица!

А в неделя чух по късните спортни новини от радиото, че след решаващия футболен мач  на "Херкулес" с "Ахил" бил  жестоко пребит от футболни фенове и функционери на отбора главния съдия на мача. Докато го  налагали, биячите викали:

- Юда, защо ни предаде, толкова мангизи ти снесохме  да свириш правилно мача? Защо ни предаде, бе, плондер? Връщай парите!

Не ми оставаше след този случай  нищо друго освен да тръгна с перуки, за да не ме разпознаят от "Херкулес".

Един познат, пенсиониран артист, ми продаде за няколко ракии в кафенето всички перуки от една играна театрална  постановка с маркизи и крале.

Чудно ли е тогава, че вече ме припознат и за  Людовик ХVI?

карикатура: Георги Чепилев

редактор: Христина Мирчева