Тильо Тилев и "Стихове за посветени"

В рубриката "Пловдивски поети и писатели":

Тильо Тилев - дългогодишен редактор на вестник "Пловдивски университет"

 

"Стихове за посветени". Книжка в тридесет страници с един кратък предговор и четиринадесет стихотворения, всяко от които посветено на любим човек, близък приятел, предизвикал възхищение, някой - открил на поета, че "зад хоризонта има и нещо друго". Издадена е в края на миналата 2012 година от Университетското издателство "Паисий Хилендарски". Оформена е с илюстрации на художника Тошо Стефанов. И досега авторът Тильо Тилев отказва публично представяне, но ние тук с негово разрешение публикуваме пет от посветените стихове за посветени. Самите посвещения също са поезия.

 

РЕКИТЕ НА СЪНЯ

                  "Сърцето ми с кораба замина...

                   Сърцето ми тъгува на брега!"

                                      Посвещение от Гергана

 

Ще се събудиш

и всичките реки ще са отминали.

Не ще узнаеш

къде отива златната река,

какво вещаеха

птици-ясновидци

с цветове, запалени в нощта.

 

Ще се събудиш,

а върху клепките ще тегнат

островите на съня -

с рибите летящи,

звъна кристален на водите

и смуглите сирени, които пяха

след кораби от светлина.

 

Ще се събудиш

и в ужас син ще разбереш,

че всичките реки са те отминали,

че корабът по златната отплува.

Тогава в сетивата ти безумни

ще оживее пак човекът.

А на брега сърцето ще тъгува...

 

        На Иван Митев -

        пътешественик по Златната река

 

ТРИ ЕТЮДА ПО ИСТОРИЯ

 

***

Кой може да влиза

и да излиза от спомена?

Кой може да забърше праха

от лавиците на историята,

да пренареди томовете ú?

 

***

Между там и тук,

между тогава и сега

винаги има

една дума в повече

или една дума по-малко,

която се превръща

в история.

 

***

Плаши тишината на хората,

чиято кръв пее на парадите,

докато ние опитваме

да излезем от публичните домове

на публичността,

докато отчаяно се питаме

в чии очи ще положим

своите думи и жестове,

за да бъдат равни на жертвени?

Ние - с онемялата кръв!

 

     На Христо Карастоянов - историк наивист

     и разказвач на прекрасни истории

 

ТО

 

В оня миг,

между себе си и себе си,

идва То -

нюанс от внезапен светлик,

сянка от капчица време,

и неочаквано

те отнася

в онова

тъжно-весело място:

сърцето.

 

            На Йордан Костурков - носталгик,

            донесъл новини от миналия век

 

***

 

Аз нямам спомен от тогава

освен очите ти,

задъхани от тайната,

освен отчаяното спускане

по устните,

по твоя дъх,

навътре

в най-дълбокото,

и минутите

с уплашени души,

които тичаха пред нас,

и страхът,

че се разпада времето,

а ние сме спасители...

 

И после тишина -

сякаш ангелът премина,

и една бреза в прозореца -

с главата златна на русалка.

 

             На Веселина Балтова -

             която наричам Усмихнато Слънце

 

ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЧАСОВНИКА

 

I.

Каквото има смисъл,

то няма цена.

Прекрасно е полето с рози...

...и полето с грах,

но само ти -

детето,

може да кажеш това.

Не бива да те е страх.

Идва по-страшното време,

когато чистите думи

падат под присмеха

на ръждиви очи.

Ще повярваш ли,

че романтиката и римите,

любовта и смехът

са загубили

своето златно покритие -

не се съюзявай

с тяхното отрицание!

Има толкова

греещи приказки,

има слънца

и усмихнати пътища -

всяко дете знае това.

 

II.

Времето е кръг

от безкрайности,

споени от Смисъла.

Зад окото на

циферблата

съзираме

Този,

който навива

пружината

и който винаги

се преражда в дете,

когато пее за надеждата.

 

            На Юлия Николова -

            един от търсачите на Смисъла

Фото: Архив на Диаскоп

---

 

ЗА ТИЛЬО ТИЛЕВ

"Той е роден през 1960 г. в Стара Загора, но детството му преминава в близкото село Стрелец. Живее в Пловдив от 1987 г. Дългогодишен редактор е на вестник "Пловдивски университет". След дебютната "Извънсезонно време" (1992), в която са налице отгласи от поетиката на Борис Христов, издава физиономичната стихосбирка "Сънят на разума" (1999) - с до известна степен херметични, на места изненадващи с внезапните избухвания на самоозлоблението творби.

Поетът предпочита тихия контакт с малцината, които търсят в стиховете нещо повече от очевидното. Това се вижда в "Една октава над дъжда" (2002) - стихосбирка с предимно интимни творби. Тильо Тилев е склонен към медитативни състояния, но винаги с оглед на социалната конкретика, присъстваща като активен изразител на нравствените преживявания в стихосбирките "Крал Артур и другите ми братя" (2008)."

из "Моето досие за Тильо Тилев" от Владимир Янев

---