Нели Лишковска: "Памет за бъдеще"

30.11.2015
Снимка 1

Нели Лишковска за поетичната книга на Боряна Нейкова "Където за кратко е имало куче", ИК "Жанет 45", 2015

Учените са описали около 50 случая на хипертимезия, или т.нар. автобиографична памет. Въпросният синдром се проявява в това, че човек буквално е зациклил в своето минало. Способен е в най-малки детайли и с всички подробности да възстанови в паметта си всеки  ден от своя живот, като започне от детството.

...измервам крачките
които няма да направя
до въпроса
може ли да поиграя с вас?

                                 "Всеки ден трийсет и осем"

За първи път термина хипертимезия е използван през 2006 г. в работата на американския невробиолог Джеймс Макгоу. Статията му е посветена на разбор на случая А.J. – жена, която ученият интервюирал в Калифорнийския университет в Ървайн. Самата пациентка А.J. твърдяла – "като се започне от 5 февруари 1980 г. помня всичко. Това беше вторник."

Психологическите и физиологичните основи на такава памет не са изяснени докрай. Едно от предположенията се свежда до това, че става дума за епизодична памет, която пази миналото във вид на съвкупност от обстоятелства.

...а на мен най ми липсват
среднощните разговори
в кухнята с майка му...

                                         "Носталгии"

Задействайки епизодичната памет, мозъкът не може да спре и всеки спомен по асоциация води до следващия.

Друго научно предположение, опитващо се да обясни този феномен, е връзката му с обсесивно-компулсивно разстройство, при което човек е преследван от различни натрапчиви идеи. В дадения случай натрапчивата идея са спомените от миналото.

...отдавна не съществуваш а те сънувам
поне двеста от триста шейсет и пет нощи...

                                               "Утре отплава последния кораб"

Или тук:

...когато се върна
една стара къща
ще е още по-стара

                                  "Страх от остаряване"

Поезията на Боряна Нейкова е особена игра на паметта. По-скоро – на памети.

Друг вид необичайна памет е ейдетизмът, по-известен като "фотографска" памет. Същността му е в способността да се задържат в паметта зрителни, но и тактилни, двигателни, обонятелни впечатления – така сякаш предизвикалите ги фактори продължават да действат върху сетивните органи.

...колко жива е тишината
когато не е от хората...

                               "Септември"

Или още:

...както самотата е нещо красиво
само на двайсет и никога после

                                        "Приказен град"

Понякога за ейдетизъм се взима феноменалната памет, основана на различен род мнемонични стратегии. В този случай човек не "фотографира" реалността, а запомня голямо количество информация, свързвайки я с различни по вид логически и асоциативни преходи. Например, шахматистите помнят разположението на фигурите върху дъската и могат да играят със затворени очи.

Ако обаче в картината няма логика, не може да протече никакво "фотографиране".

Забележителното в стиховете на Боряна Нейкова е именно това внимание към детайла. Незначителни на пръв поглед подробности, които обаче се оказват от съдбовно значение впоследствие. Предопределености, от които не може да се избяга и които начертават всичко останало, включително живота. Или липсата му.

...внимателно декорират
мълчание в изискани купи
 
веднъж обаче детето им
посегна в игра и
 
го счупи.
                   "Интериор"

 

Паметта обикновено се свързва с миналото и онова, което произтича от него. Но не винаги и не при всеки. В стиховете от "Където за кратко е имало куче" съществува още един вид памет.

Памет за бъдеще.

Тя е подобна на трепета на предчувствието в сърцето. Или представлява за миг появил се образ в ума и изчезнал безследно. Едно крехко усещане за онова, което има да се случва. И не бива да бъде изговаряно.

...толкова е трудно да скриеш
онова което го няма

"Предният зъб"

Поезията на Боряна Нейкова все още утъпква своята пътека. По всичко личи, че тя може и да не е толкова сигурна и безопасна, но е желана и умело вървяна пътека.

Път, който притежава всичките светли признаци и посоки на бъдещето.

 

фото: Дончо Донев

 


 

редактор: Христина Мирчева