Георги Чепилев: "Социалната криза в комиксите"

Сама по себе си  бездушно мъртво тяло, техническата цивилизация може да бъде добре организиран механизъм. След нахлуването на машините и техниката в културата, след впрягането в културата на огромни човешки маси и разширяването на тяхната социална база, културата започна да понижава качеството и благородството си, да се изражда, а количественият принцип да преобладава над качествения. Изтънчената хуманистична култура става ненужна, смята се за старомодна и се пази само в тесни затворени кръгове. Тази култура се свива и усамотява. Ето защо днес тя е социално бездействена и няма сили да се справи с колосалните масови процеси, с количеството, което заменя качеството. Тя е неспособна да конкурира могъщата техническа цивилизация и рационализирането на живота. Първо - защото не е всенародна и не може да владее душите, няма необходимата символика. Второ – маса, която не е организирана около някаква висша идея, е страшно явление, вулгаризиращо културата,  заплашващо я с гибел.

В "Диаскоп" има поредица от статии за сблъскването на висшата и нисшата култура, т.е, аристократичната и демократичната, както и за възможните пътища за избягване на трагичните последствия. Социалната демокрация на културата, на големи количества маси е неизбежен процес. Демократизирането на културата е справедлив принцип и никаква сила не може да го спре. Но опасността се състои в това, че в културата влизат твърде големи множества непросветени и неодухотворени. Трагично явление е, че цивилизованите хората, освободени за историческа активност, лесно усвояват само техническата цивилизация, а по този начин се приравняват с най-изостаналите народи.  Може да се каже, че демократизиране на културата без възраждане е опасна работа, сриване в пропаст. Когато става демократизиране на културата започва  конфликт между личността и обществото, който придобива особена острота. Защото свободата изисква усилия, упражнения, невъзможно е свобода безтрагична. Преустройството, подобрението, преобразяването на живота не може да бъде само техническо и икономическо; то е и духовна култура. Да, но днес културата все повече се оказва отдалечена, откъсната от материалния свят. Особено когато света е в икономическа криза, културната дейност в нейните висши прояви не може да намери за себе си икономическа база и се явява непотребна в пазарното общество. Дори може да се твърди, че техническата цивилизация заплашва окончателно да лиши духовната култура от икономическа база. Това ще е смъртното разделяне на горния – духовен,  и долния - материален свят. Социалната криза в културата е тясно свързана с религиозната криза у хората. Борбата против смъртта на културата е борба за духовна цялост, за синтезирана активност на духа в света. Път за това е да се спаси вечното (аристократичното) и личното начало в културата и да се примири с демократичното и социалното.

Нека разгледаме два процеса. Може ли безрелигиозната култура да се съпротивлява на нахълталото количество, на диктатурата на обществото, на процесите на вулгаризиране и пр.? Естествено ще победи механизацията, технизацията и обезличаващата колективизация в глобалния свят. Още когато изгуби своята религиозна основа, хуманистичната култура стана трошлива и нетрайна. И както казва един философ: с помощта на Вергилий или Цицерон не е възможно да се завладеят масите. За това тази безрелигиозна култура не е в състояние да издържи напора на масата и количеството. Известно е, че вследствие от разпада на традиционно социални икономически структури и модернизацията им, рязко се привежда обществото в ново състояние. Така днес изкуството попада в пълна зависимост от законите на пазара. Значи трябва да се извърши преход към търговско производство, което рязко ще смени първоначално качеството и след това самия характер на художественото произведение. И доколкото има пазар на търсене изглежда изкуството ще трябва да разчита на покупателни туристи, а творчеството му ще приема все повече сувенирен характер. И в размерите, и в материала, и в художествено образната структура. Ще се появят нови сюжети и типове художествени изделия. И тъй като способните автори ще трябва да преживяват, те ще са принудени да приготвят това, което може да се продаде, а не това, което те считат за най-красиво или художествено.

Техническата цивилизация лесно може да разруши идеалистичната и хуманистична култура, но дълго ще се бори с религиозните вярвания на човечеството. В религиозното изкуство и култура съборността е качествено, а не количествено начало, т.е. качество на духа, а не на количество човешка маса. А културата е обективирано човешко творчество в социалния живот, тя е социална кристализация. Социалната култура може да бъде възгряваща среда за лично творчество, но може да бъде и страшно стеснение.

Аз се чудя дали с признаването на комикса за изкуство, не се цели спасяване и масовизиране за кратко време на някои от старите изкуства, защото, откакто влезе в структурите на  висшите изкуства, започна и за него социална и икономическа криза. Комиксите можеха да помогнат много повече  на писатели, художници и пр.творци, ако не са причислени към изкуството за тесен и затворен кръг, в който ги натикаха. Тъй като сега комиксите се намират нито на небето, нито на земята, до тях ще достигат много малко финансови средства за реализация, и понеже вече не е масово изкуство,  трудно би могло да се самофинансира. Оказва се обаче, че именно в тази празнота се намира ключа за оцеляването на деветото изкуство, но това е друга тема. Само ще се посочи един интересен жанр от историята на българските комикси (30-те години), доказващ, че у нас не се гаси туй що не гасне: "обяви във вид на комикс" (виж заглавната илюстрация).

редактор: Христина Мирчева