Сашо Стоицов с "Пробив" в Национална галерия, София

02.02.2016
Снимка 1
Националната галерия
представя:
 
Сашо Стоицов
ПРОБИВ
 
Куратор: Мария Василева
 
9 февруари – 27 март 2016 г.
 
Откриване: 9 февруари 2016, вторник, 18.00 часа
Пл. „Княз Александър І” № 1
 
 
Това е първата ретроспективна изложба на Сашо Стоицов. В нея са включени важни произведения от средата на 70-те години на XX век до днес: живопис, рисунка, колаж, обект, инсталация, като някои се показват за първи път.
 
Повече от 3 десетилетия Сашо Стоицов е в авангарда на най-интересните търсения в изкуството. Той е сред малцината български художници, които предвещават големите промени в изкуството ни след 1989 г. и продължават да са изненадващи и новаторски настроени и днес.
 
Активният му творчески път започва в началото на 80-те години. Появява се със серия големи фотореалистични портретни композиции. Картината „Програма Братанов“ е отхвърлена от журито на първата му самостоятелна изложба като отчуждена и твърде песимистична. Независимо от това Сашо Стоицов много бързо се налага като един от най-интересните живописци.
 
В края на 80-те, на прага на прехода, той не само участва в най-емблематичните за периода изложби, но и организира някои от тях като един от лидерите на „Група Благоевград“.
 
Сашо Стоицов е единственият български художник, който намира смисъл и мотивация да се занимава с миналото и неговата визуална риторика. Прави го през неговите символи (петолъчки, търнокопи, лопати) в живописни творби, дървопластики и акварели. Познатите оръдия на труда са превърнати в икони и олтари, покрити със златен варак. Социалистическите символи са „укротени“ и изглеждат красиво. Сашо Стоицов създава един локален поп-арт, базиран на близката история.
 
След заминаването си за Ню Йорк през 1998 г. той започва да използва нова техника – стиропорен картон, цветни хартии и скочове. Художникът създава паралелна реалност, която много напомня портретите от серията „Програма“ в поставянето на граница между видимото и ирационалното.
 
 
КОЙ Е?
 
Сашо Стоицов
 
Сашо Стоицов е роден през 1952 г. в Благоевград. През 1971 завършва Националното училище за изящни изкуства в София. От 1998 живее в Ню Йорк и София. През 1988 е един от кураторите и участниците в легендарната художествена акция и изложба „11.11.88” – един от първите форуми на концептуално изкуство у нас, а през 1989 организира първата национална изложба за неконвенционално изкуство „11.11.89” в Художествената галерия на Благоевград. Негови са може би единствените автентични изяви в областта на „соц-арта” в България. Започнал кариерата си като живописец, той е сред първите художници, които реагират на променените условия от края на 80-те години на 20-ти век. Творбите му от този период остават в класиката на българския авангард.
 
Участва в някои от най-важните за развитието на българското изкуство изложби:  „Земя и небе” (1989), „Каймак-арт“ (1992), „N-форми? Реконструкции и интерпретации” (1994), „ВидеоХарт” (1995) , Първо международно биенале „Африкус 95”, Йоханесбург, ЮАР, „Експорт-Импорт“ (2003), Биенале „Август в изкуството“ (2004), „Защо Дюшан? (2012) и много други. Организира редици самостоятелни изложби. Носител на Наградата на М-тел за съвременно българско изкуство (2008).
 
Наименования на картините:
 
1. Програма Братанов, 1980
2. Преминаване, 1982
3. Знамена, 1992
4. Дупка в паркета, 1989
 
 
Информация: Мария Василева, куратор СГХГ
 
 

 

©Христина Мирчева