Новата изложба на Красимир Терзиев включва малко работи (предимно живопис), които на пръв поглед нямат връзка помежду си. Те са като отрязъци от времето и пространството; неизвестни небесни тела, които се реят свободно, но все пак присъстват в едно космическо поле.

Проектът е вдъхновен от история, разказана от Жак Лакан. В нея философът споделя случка, в която по време на разходка с лодка един от рибарите подхвърля по повод на плаваща празна консерва от сардини, че той я вижда, но тя него – не. Този епизод се загнездва в съзнанието му именно с породеното опониране и усещането, че събралата светлината от слънчевите лъчи консерва (без която виждането не може да се осъществи) като че ли се взира в него/нас с един вселенски поглед. Това му дава повод да разсъждава върху разликата между Гледането и Виждането; върху това, че често наблюдавайки предметите в близкото ни обкръжение, изпускаме онзи голям и важен Поглед, който ги формира.

Красимир Терзиев се впуска в приключение в търсене на „езика на нещата“. Той се вглежда отвъд познатото и обичайното в опит да се отрази в светлината, излъчвана от самите обекти. Ние ги виждаме, но и те ни гледат – тази перспектива към нещата ни кара да се усещаме различно. Тайнственото чувство да бъдеш наблюдаван променя усещането, че ние – гледащите, сме в контрол на всичко. Има нещо, което стои над това и това е самата Реалност.

Работите са фигуративни, но търсят границата на фигуративността. Сцените са разположени върху активни абстрактни фонове, които имат и самостоятелно излъчване. Боята (цветът и полагането му) носи своя собствена материалност и независимост. Художникът сблъсква тези граници, така както противопоставя и съдържания – психоанализа за двама/близнаци; басейн в зимна гора; абстрактни петна и комиксови илюстративни фигури; чистачи на черен цвят…Авторът споделя: „Фигуративната живопис е като мъртъв език, като латинския; трябва само да се промени оптиката към него.“

КОЙ Е?

Красимир Терзиев

Красимир Терзиев е роден в Добрич през 1969 г. Доктор по Културна антропология (д.ф.н.) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2012). Завършва живопис през 1997 г.  в Национална художествена академия, София, където в момента преподава. Член на ИСИ-София.

Самостоятелни му изложби включват: „Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което вече е било“, Национална гаерия, София / Художествена галерия Добрич (2015); „Космополис“, ИСИ-София (2013); “Background Action”, Würtembergischer Kunstverein-Stuttgart, Щутгарт; "Движение в задния план", СГХГ (2008-07); “Making Movies”, Galeria Noua, Букурещ (2007).

Някои от участията му в международни изложби са: Grammar of Freedom / Five Lessons. Works from the Arteast 2000+ Collection, Garage Museum of Contemporary Art, Москва; Изкуство за промяна. 1985-2015, СГХГ, София (2015); Mythologies, 3rd Mardin Biennial, Мардин, Турция (2015); Несъгласие, Център за съвременно изкуство Баня Старинна, Пловдив (2014); Rencontres Internationales, Cineteca of Madrid; Мадрид, Haus der Kulturen der Welt, Берлин, Centre Pompidou, Париж (2012); Scramble for the Past, SALT Beyoğlu, Истанбул (2010); "Extras & Actors" Argos Centre for Art & Media, Брюксел (2009); “The Projection Project” MuHKA, Антверпен; Mucsarnok/Kunsthalle, Будапеща (2006); “Cinema like never before”, Generali Foundation, Виена (2006-07); “New Video, New Europe”, TATE Modern, Лондон, Stedelijk Museum, Амстердам, Renaissance Society, Чикаго, The Kitchen, Ню Йорк (2003-05).

През 2012 г. получава Специалната награда за съвременно изкуство М-тел/Unlimited (с Даниела Костова), а през 2007 г. – Наградата „Гауденц Б. Руф“ за ново българско изкуство.

Информация: Мария Василева, куратор СГХГ

©Ина Мирчева