Соломон: "Песен на Песните"

Както казват изследователите, от всички книги в Стария  Завет нито една не е толкова трудна за тълкуване като Песен на Песните – прекрасен, но загадъчен текст. Опитите, посветени на нейното изследване са многобройни.

Първоначалната структура и цел са скрити за нас, едно обаче е ясно – тази поема е възхвала на любовта. От понятието за земната любов тя постепенно възнася душата към небесната любов.

Песен на Песните е лирическа поема, но вмества в себе си и диалог, и монолог, съдържа в себе си драматически черти, макар да няма никакво движение. Затова някой специалисти разглеждат Соломоновото творение на древноеврейската поезия като драматизирана песен – драма или мелодрама.

За фабула е послужило следното събитие:

Веднъж, когато Суламит, дъщеря на заможни родители от Сунем, през пролетта стояла в бащината си градина, случайно била забелязана от царската свита, минаваща оттам с множество колесници. Блестящата красота Суламит заслепила придворните и те я отвели в лятната вила на царя, недалеч от родния й край. Тя бързо спечелила симпатиите на жените от харема и това я превърнало в желана възлюбена за царя. Суламит обаче носела в сърцето си любов към юноша от нейния край и искала да му остане вярна. Неизменната твърдост обезоръжили царския копнеж. Най-накрая Соломон се принудил с мир да я пусне на свобода. Младият момък обикалял да я търси, чакал я и щом я съзрял, отвел я в дома си и двамата се свързали в брачен съюз.

Цялото действие се развива в 15 сцени, разделени на 8 кратки глави.

Действащи лица: Соломон, Суламит,  пастир (нейният възлюбен), сионски дъщери (разделени в два хора), нощна стража и накрая братята на Суламит.

Място на действието: Иерусалим, Сунем и Ливанската планинска област с върховете Амана, Сенир и Ермон.

Из "Песен на Песните"

Първи акт

Лятната резиденция на цар Соломон. На смрачаване, малко преди вечеря.

ГЛАВА 1

Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.

2. От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.

3. Влече ме, ще се затечем подире ти; - царят ме въведе в чертозите си, - ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!

4. Дъщери иерусалимски! Черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.

5. Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя – моето собствено лозе не запазих.

6. Кажи ми ти, кого обича душата ми: де пасеш? Де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?

7. Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри.

8. Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна!

9. Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия – с огърлиците;

10. ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.

11. Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят народ издаваше благоуханието си.

12. Смирнова китка е моят възлюбен; стои на гърдите ми.

13. Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.

14. Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! Имаш очи гълъбови.

15. Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е –

 зеленина.

16. Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни – кипариси.

(Песен на П. 1: 1 – 16)

Картина: Тициан, "Любов земна и Любов небесна"

Подготвил: ©"Диаскоп"