НОВИ КНИГИ: Надежда Искрова и "Мълчания от Надежда"

15.04.2016
Снимка 1

МЪЛЧАНИЯ ОТ НАДЕЖДА

Думи за книгата

Надежда Искрова е поет, носител на литературни награди, автор на проза и есеистика. Родена е в Копривщица, гражданка на България и Канада. Завършва италианска и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Нейни са стихосбирките "Вричане" (1988), "Думи, тъга и обич" (1998) с предговор от Христо Фотев. Преводач е на енциклики от Йоан Павел II (1993) със съставител Драгомир Петров. Очаквайте скоро новата й книга "Приказки от Рахел".

 

ПОЕЗИЯ, КОЯТО ПРЕДЕФИНИРА СЪЩНОСТТА НА БИТИЕТО 

предговор от проф. Михаил Неделчев

Много е трудно да се обговори една поезия, която в безброй вариации заявява толкова много откази от банални определения, от ред традиционни идентичности на лирическия аз. В поезията от новата стихосбирка "Мълчания от Надежда" на Надежда Искрова намираме стремеж за постигане на същността на битието чрез оголването на различните обвивки на делничното и всекидневното.

Да се каже, че тази поезия е мощно завладяна от културата на Изтока, не означава почти нищо. Защото това е не само очевидно: имаме не просто често срещаната "имитация" на будистки мотиви, а отдавна превърнало се в лична мирогледна позиция въздействие.

Постигането на аскезата, добиването на аскетичното като постоянно състояние на тялото и духа тук не е еднократен и декларативен акт. Това също е процес. Любовната тема в "Мълчания от Надежда" е по-скоро едно предефиниране на любовта - отвъд привичните мъжко-женски отношения...

Но при всички тези откази, оттегляния, тази поезия не представя някакво самозатваряне в стерилни духовни пространства. Тя намира своите кодове на толерантността, на равноправно внимание към животните, например; разнообразие внасят и стихотворения с калифорнийски мотиви.

Лириката на Надежда Искрова остава неизменно диалогически отворена, формално за това свидетелстват и многобройните посвещения - на Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Федя Филкова, Едвин Сугарев, Николай Кънчев, Христо Фотев и др.

Подборка от по-стари стихотворения в края на книгата свидетелства откъде се оттласкват като поетика и мисловност стихотворенията в третата стихосбирка на Надежда Искрова.

проф. Михаил Неделчев

  • Отгоре иде тя! Тази поезия, преодоляла болката си, която е и наша: ние й вярваме и тръгваме с нея към по-доброто, което е нашето истинско призвание и убежище - истинската ни родина, изначалното ни битие... Тя върви в и с нас по пътя, който ще ни отведе до щастието, единени и прекрасни. Както ни обещава поезията на Надежда Искрова. И такъв ще бъде животът ни тогава - ера на Надеждата. Аз вярвам в това! Докрай! И вървя с Надежда! Начело с името й! До Край!

Христо Фотев

  • Пример за проста, чиста и ясна поезия, както е казал Александър Геров!

проф.  Светлозар Игов

  • В "Мълчания от Надежда" на Надежда Искрова има почти всичко - овладяна пластичност при изграждането на образите; парадокси, поради замлъкването на езика; тиха страст; конкретни лирически истории, които дават плътност на изповедността.

проф.  Пламен Дойнов

  • От болката и от самотата – оттам тръгва поезията на Надежда Искрова, събрана в новата й книга „Мълчания от Надежда“. Заглавието не е случайно – тези лаконични стихотворения носят в себе си огромното мълчание – но не като не-битие, а като празнота, в която нищо не е окончателно и всичко е възможно. Дълбоко интимни в своя разговор със света, те обладават най-важното качество за един поет: да стои сам и открит, без маска и броня, срещу безмилостното случване и отмиране на нещата. Само в тази ранимост е възможно усещането за това да бъдеш с вятъра – и да знаеш, че светът е създаден за нас, хората – и че вечно ще ни има – „във всяко нещо, което го е имало и преминава.“

Едвин Сугарев

  • Прозирна е поезията на Надежда Искрова, тази е думата, това е усещането, което остава. Прозирното уж е леко, паяжинно и светло, но в него има и две раздиращи „р”-та. Между болезненост и утеха се рее нейното писане - изящно, постигнало един крехък минимализъм, чупливо и устойчиво едновременно. Книгите на Надежда излизат рядко, последната преди повече от 15 години и тази аскеза на мълчанието е респектираща. От една страна, „лека като облак” прекосява различни геопоетики от сандаловото дърво на Изтока до северните жита на Англия, но от друга - тя се движи в абсолютно свои светове, навътре към себе си, към мълчанието, в което тези стихове дълго са стояли. На най-силните от тях особено им личи. Може би това е мълчаната вода на поезията.

Георги Господинов

  • В стиховете на Надежда Искрова нищо не е каквото изглежда. Обикновеното, дори когато е най-обикновено, съдържа в недрата си магическа частица. "Мълчанията на Надежда” ни правят по-уверени, че съществува небесен промисъл за света, в който живеем. "

Палми Ранчев

  • Мълчанията на Надежда Искрова са от малкото философски стихотворения в националната ни литература. Завладяват с метафизичността си.

Димитър Бочев

  • Поезия, която винаги е предсмъртно писмо.

Йордан Ефтимов

  • Дали светът е дискретен или безкраен, фрагментарен или цялостен..., мисията на Надежда е да съхрани неговите тайни...

Иво Милев

  • Надежда Искрова се завръща в езика ни, превърнала отсъствието си в поезия. Това е едно красиво и добре темперирано мълчание.                                    

Захари Карабашлиев    

  

МЪЛЧАНИЯТА НА ПОЕТИТЕ

Митко Новков

Защо мълчат поетите?

Не, не е заради това. Всекидневното мнение вероятно ще предположи, че мълчат, защото нямат какво да кажат. Но поетите, истинските поети, не стихоплетците-частушници, винаги имат какво да кажат. Тяхното мълчание е съзнателен избор, намерение промислено и въодушевено, което черпи основания от безпределното вселенско мълчание. Та ето един от възможните отговори: поетите мълчат, защото и вселената мълчи. Човекът е бъбриво същество, вдигащо шум и този шум твърде често го откъсва от смисъла на битието, закрива го като пелена и го прави глух и сляп за великата космическа тишина. Поетите мълчат, за да дадат шанс на човечеството да чуе тази тишина. Да потъне то в себе си, за да прогледне и послуша, както само те са способни да го правят:

Така потънах / в себе си - / като онези кладенци / вселенски - / огромни телескопи / за обратно виждане, / в които / само слепите / провиждат.

(Омир)

Защо мълчат поетите?

Не, не е заради това. Политическото мнение вероятно ще предположи, че мълчат, защото са онемели пред безумствата на света. Но поетите, истинските поети, не партийните агитатори, винаги знаят какво да кажат. Тяхното мълчание е съзнателен избор, намерение промислено и въодушевено, което черпи от основания от дълбокото планетарно мълчание. Та ето още един възможните отговори: поетите мълчат, защото планетата мълчи. Те се съприкосновяват с мълчанието на земята, съответстват му и го превръщат във вик. Вик, който кънти в ушите на човечеството и го принуждава да се вслуша в тишината, покълваща от недрата. Една плодородна тишина, която именно поетите обгрижват и отглеждат, за да прорасне в ядро на световното единение. Поетите са холисти, изповядват целостта и към тази цялост са се насочили всецяло:

И всичко е в едно / единствено същество - / куче, коте, дете.

(Врабчетата)

Защо мълчат поетите?

Не, не е заради това. Критическото мнение вероятно ще предположи, че мълчат, защото търсят думите, с които да говорят. Но поетите, истинските поети, не слабите плагиатори, не работят с думи. Поетите, истинските поети работят с тишината. Тя е тяхното градиво, тухличките на поетическото им майсторство. И те мълчат заради тази тишина, защото с ней, през нея, от нея иззиждат своите поетически отговори. Но и поетическите си въпроси: поетите не са онези, които знаят всичко, поетите са онези, които питат за всичко. И най-големият техен въпрос  се съдържа не в думите им, най-големият техен въпрос се съдържа в мълчанията им. Та ето и последният възможен отговор, може би най-верният, на това защо мълчат поетите: поетите мълчат, защото са поети и в тяхното мълчание се съдържат фундаментите на света, основанията за неговото съществуване и присъствие във времето и пространството:

Звуците / се разпадат / на съзвучия / Аз все повече / заприличвам / на себе сии тишината / е оглушителна / там, където / мълчанието / не съществува.

(Разпад)

Мълчанието на поетите е най-красноречивото изобретение на човечеството.

"Мълчания от Надежда" са част от това красноречие…

Митко Новков

 

За премиерата на книгата в "Диаскоп" тук

 


 

© Христина Мирчева