Георги Чепилев: "Двата полюса на напрежение"

За динамичните отношения на околната среда и предмета в комиксите

Материята има големина, твърдост, цвят, тегло, дели се на части и пр. А кой може да си представи големината на съзнанието? Може ли чувството, мисълта и съзнанието да се делят на части?

Времето и пространството в комикса се състоят в съотношенията, т.е. в пропорциите. Те имат свое количество. Редът на кадрите има свое количество, има нещо, което предхожда и нещо, което следва; има разстояние или интервал. Ние живеем в развалено, в разпокъсано време. За интервала между кадрите в комикс изкуството има написани няколко статии в „Диаскоп”. За незадълбочено четящите е възможно да има противоречие в тези изследвания. Защото интервалите са определени различно – от стихиите на света до непространствено място и пр. В настоящата статия искам да уточна евентуално подобно недоразумение.

Нека си представим разпръснати пространства в комикс страницата, едно от които е определено с точни граници. Ясно е, че то ще се противопоставя на движенията на телата, тъй като е станало недостъпно. Друг факт е, че телата, събрани вътре в границите, са еластични, за разлика от онези, които нямат никакъв натиск. Препоръчително е да разгледате „Басейнът” на Анри Матис. Как чрез колажа, чрез еластичността на хартията, художникът представя плавността на водата. Тези плувци-водолази с иреална мускулатура са нещо като полуделфин и получовек, резултат на взаимодействието на положителното и отрицателното пространство. Колажните форми са организирани в рамките и някъде извън границите. Освен морски създания Матис създава с тази техника силуети на птици и прочутите картини на тема „Живот и ритъм” -„Танц”.  В пеенето, танцуването и спорта човек се подготвя сякаш за полет. Това, на което искам да ви обърна внимание е, че водата оказва по-малко съпротивление за преминаващите през нея твърди тела. А въздухът много по-малко съпротивление от водата. Можем да продължим по този начин намаляването на съпротивлението – етерните пространства оказват още по-малко съпротивление и от въздушните и т.н.

Има ли граници в комикс страницата или няма, т.е. крайно или безкрайно е представеното. "Край" е дума, отрицателна по своя смисъл, а "безкрайност" е положителна. Границата е ограничаване, предел, съществуване в ограниченото. Безкрайното пространство е безмерно, т.е. неделимо. Като се отричат всички граници, схващането за представените неща е положително. Но пространствата, които нямат граница са и неопределени.

Древните философи не наричат всяко пространство въображаемо. Само празното ограничено пространство е въображаемо пространство. В колекцията на "Диаскоп" има един буквар, неизследван до днес и неописан в специализираната научна литература, илюстриран от български художник (от преди 1944 г), в който изображенията могат да се считат за основен градивен елемент в българската комикс граматика.

Редът на съществуване на неща в тяхната едновременност дава една забавна представа, характерна с липсата на разум. Често постигната чрез формалистични игри и трикове. Но важен е следният факт: с намаляването на съпротивлението и отхвърлянето на всяка сила за възпрепятстване на движението може да се премахне напълно и телесната природа. Ето защо в комикс изкуството чрез този принцип се изобразяват бързи движения, мисли или спомени, призрачност и пр.

Шедьоврите от българската комикс класика - поредиците "Оттук - оттам", "Чудесата на света", "Знаете ли това?", "С футболната топка около света" и др., показват действия и фигурални композиции, които подсещат за съвършено други, т.е. това са асоциативни монтажи върху една обща кадрова площ.

"Сътворението на света" от Православен комикс (2014 г.) е изграден чрез следния подход: едномоментност, последователна разновременост, паралелност, сравнителност, асоциативност и др., но тази обединена комбинация стана възможна  в резултат на сюжета: Първият ден на Творението е извън нашето време. В същия комикс са представени основните видове рамки за кадрите в комикс изкуството според тяхното тематично значение.

© Диаскоп