"Нов живот за цвета" на Стивънс Вон в Национална галерия, София

ЗА ХУДОЖНИКА И НЕГОВОТО ТВОРЧЕСТВО

Артистичният стил на Стивънс Вон изгражда връзката с живота под формата на митичен ритуал. Вследствие на придобития в Китай и Япония опит художникът променя възприемането си на света – отвъд естетичната експресия, към фантастични и скрити пластове. Той се обръща към своите корени, към вътрешния си свят, подбирайки идеалния жест, идеалната форма, които да бъдат пресъздадени, цветовете, които да бъдат показани и приказните символи, които да бъдат откроени: „Мистерията е моята същност. Наследих един свят на хаос. Ритуалите създават чувство за ред в моя живот. Завладян съм от тях. Моите най-съкровени ритуали са свързани с водата”.

„Рисуването не е картина на изживяването, то е самото изживяване.“ Можем да използваме тази мисъл на Марк Ротко, за да опишем работите на Стивънс Вон. Структурата и даже по-скоро „ритуалността” на всяка творба е израз на невербализирани мисли. Изобразителните мотиви, бързите преходи и хроматичните цветове съдържат дефиницията за пространство, противопоставяйки се на природата и поезията в търсенето на формални решения, което води до странното използване на водата като основен елемент. 

Стивънс Вон винаги използва капковата техника, която не е нанасяне на цвета по стандартния начин. Напротив, означава оставяне всяка капка цвят да следва своя естествен ход, а промените в свободно разливащата се струя да създават различни фигури. Капката може да се разпадне на малки капчици, може да се разлее или както в последните му творби – гънките на хартията да се превърнат в граници на цветните изображения. Често няма сюжет, който да бъде разказан. Художникът се ръководи само от непрекъснатото и постепенно пътешествие на цвета, разреден с вода, което ускорява движението по чистите полета на любимата му хартия, като израз на търсенето на нещата такива каквито са, така както съществуват.

Масимо Скаринджела

КОЙ Е?

Стивънс Вон

Стивънс Вон е роден в Минесота, САЩ през 1958 г. Той има рядка форма на аутизъм. В неговия свят няма възприятия за време и географски посоки. Представата за време се свързва със сезони или събития, а не се измерва в минути и дни. Пространството представлява емоционална конструкция, която не е ограничена от физически възприятия. Този факт, който фундаментално отличава светоусещането и обработката на информацията на Вон, проличава в творбите му с вода. Понякога мастилото се поставя в момента, в който водата и пигментът проникват във влажната хартия – като първична калиграфия с емоционални свидетелства за ритуалистичната връзка на художника със света.

Между 1978 и 1979 г. Вон се занимава с изкуство и земеделие на Филипините като участник в Корпуса на мира на САЩ. В периода от 1982 до 1988 г. работи по проекти от изтеглено стъкло, порцелан и смесени материали в Мурано (Италия), Лимож (Франция), Тайпей (Тайван) и САЩ. През 1988 г. се установява в Япония и започва деветгодишно обучение по „Дзен несъвършенство”, което свързва със „съвършенството” в скулптурата и живописта, откривайки студия в Корея, Индонезия, Мексико, Китай и Шри Ланка. През 1996 г. създава нови мултимедийни студия на китайските острови Ксиамен и Гулангиу. За периода 2004-2007 г. представя творбите си в Ксиамен (Китай), Амстердам и Копенхаген . През 2013 г. прави самостоятелна изложба „Водата е цвят“ в Ксиамен, а през 2014 г.-  „Водата е черна на цвят“. През 2014 и 2015 г. участва в ІV Международна изложба La Bienal del Fin del Mundo в Мар дел Плата (Аржентина) и Валпараисо (Чили). Във Валпараисо представя през 2015 г. и своята самостоятелна изложба „Сенки и мембрани“.

Изложбата е придружена с издание с текстове от Масимо Скаринджела, Кин Жиан и Стивънс Вон на английски и български език.

За допълнителна информация: Диана Драганова-Щир – 0879 147 681

Информация: Маргарита Андреевска-Пешева , "Връзки с обществеността", Национална галерия

© Диаскоп