Нели Лишковска: "5 % светлина"
30.09.2016
Акценти
Нели Лишковска за поетичната книга на Радослав Чичев "5.6", изд. "Жанет 45", 2016 г.
Физиците твърдят, че нашата вселена е съставена от следните компоненти – 5% позната материя, наблюдавана от векове и изучена в някаква степен; 25 % тъмна материя, също изучавана, но основана предимно на предположения и догадки; и 70 % тъмна енергия – непозната, непонятна и съвсем неясна на този етап от научните изследвания.
Споменавам тези факти, защото ми се струва, че поезията на Радослав Чичев „осветява” и се осмелява да надникне в онези напълно непознати 70 %. Блендата на неговия обектив като че ли е настроена на вълновите трептения на тъмната енергия, за да има база за сравнение. За да покаже на читателя, че без знание за тъмнината, човек няма да успее да разпознае светлината, когато я срещне. Стиховете от „5.6” без страх фокусират именно онези мистериозни елементи на мирозданието, за които не само физици и философи, но и повечето поети нямат обяснение.
Не съм нито физик, нито философ. Нямам понятие от космически „тъмни енергии”, затова ще си позволя да цитирам автора на „5.6”. По стиховете от тази книга съставих списък на „осветената” част от един поетичен свят, но не само. Насочвам вниманието на читателя към един елемент от тъмната вселена, в която живеем и в която поетът се вглежда целенасочено и смело. С доза любопитство, да. Но и с любов. Много любов.
1. Светлината като светулка.
...ще видиш как светим
огряваме поляната
тогава не е страшно
светло е
„проблясва съзнанието ни...”
2. Светлината като крехкост.
...удържа нещо крехко
това, което е преди тленността
не знаеш какво е
предполагаш
за теб остава само светлината
„ноемврийското слънце...”
3. Светлината на ежедневието.
...столовете са празни
светлината сяда
„отдалече масите блестят...”
4. Светлината на луната.
...луната слиза на равнището на клепача
замества погледа...
„Кара дере”
5. Светлината на бурята
Бяхме в окото на бурята.
Обърнали глави нагоре,
следяхме движението на облаците,
керван от светкавици...
„Бяхме в окото на бурята...”
6. Светлината на морското слънце.
сол
по устните по тялото
слънцето отблъскващо се от теб...
„Вкусът на море”
7. Светлината на гората.
...животните и дърветата се крият
стряскат се и се разгъват
усещат топлината ми как свети...
„в нощните горски коридори...”
8. Светлината на ужаса.
...безкрайна светлина
всичко е ясно
всичко ни е ясно
стискаме клепачите до болка...
„това е ужасът...”
9. Светлината като затвор.
...Когато отново ще бъдем
в плен на светлината...
„Ангели”
10. Светлината като проход между световете.
между мен и думите
оставям малко разстояние
процеп
през който да влиза светлина
да влиза мрак
„между мен и думите...”
11. Светлината на отраженията.
...уличните кучета намират слънчевите си петна
в локвите...
„Великден”
12. Светлината на подземията.
...молиш светлината, свит в порите на града...
„Подземия”
13. Светлината на безсмъртните граници.
...Приличаше на руснак.
Със Сибир в очите си
Можеше да видиш границата,
от която релсите се сменят...
„Смъртта е танц”
14. Светлината на образа.
...Прашец по покривката.
Светлината в лицето й...
„Коя е тя...”
15. Светлината на огъня.
гледам огъня
назад
до първия пламък...
„гледам огъня...”
16. Светлината на бездната.
...там където нямаме корени
снопове светлина
пробиват корема на бездната...
„влизаме навътре...”
17. Други състояния на светлината.
...и какво че светлината чезне
аз знам че тя е другаде
„Знам”
Въпреки всички твърдения на учените и всякакви емпирични доказателства, авторът на „5.6” не може да приеме, че вселената ни и всичко в нея – включително човека! – е изтъкано от 25% тъмна материя и 70% тъмна енергия.Той безрезервно вярва в онези нищожни, но безценни 5 % истина.
Аз също.
Снимка: "Диагоналите на София"
© Христина Мирчева