Композиции от метал с техно звучене – така с няколко думи може да се опише изложбата на Васко Тенев. Художник с нестандартно мислене, който наред с работата си в рекламата и честите задгранични пътувания, неуморно експериментира.

Изкуствоведът Светла Москова го щрихира така: „ Живописта му е многопластова, както в сферата на технологичното изпълнение, така и в нейното кодово послание. Привърженик на новите технологии, художникът умело комбинира метал, дърво и платно, заедно с маслена живопис. Той изгражда своите композиции, базирани на амалгамата, получена от същностната изява на тези материали и изразните средства, присъщи на собствения му художествен език.”

Понеже си потомствен художник, разкажи с няколко думи за твоя баща и избора ти да тръгнеш към изкуството.

Баща ми – Живко Тенев, работеше дълги години със смолянската група, в областта на пейзажната живопис и приложното изкуство. Още от малък наблюдавах, какво прави. Винаги, когато ходeх в ателието му, беше много интересно- няма да забравя мириса на масло и терпентин, на туткал – тогава нямаше готови грундове, не е като сега, всичко художникът си го правеше сам – от рамките до края. Беше ми много интересно – как от разни бои, смесвайки ги, се получава картина; малко да промениш гамата и става нещо друго. Той допринесе за началото, след това си хванах пътя, който избрах.
 

От смолянския край е и професор Димитър Серезлиев. Изкуство, тясно свързано с образното, с националните традиции. Какво те отведе при абстрактното?

Професор Серезлиев ни преподаваше плакат – интересна специалност. Специалност, която те учи с малко средства да казваш много – плакатът включва различни неща (говоря за истинския плакат, не пошлостите, които ни заливат). Той е симбиоза от идея, форма , цвят и най важното – внушение и, разбира се, умелото им съчетаване. В това отношение имаме добри образци – Иван Газдов и Людмил Чехларов, утвърдени имена в приложната графика. Плакатът ме отведе в света на абстракцията. Трябваха ми доста години.

Няколко думи за високото и ниското в изобразителното изкуство. За котировките на двете в България.

Високото си е високо- територия, трудно разбираема за неизкушените и, за съжаление, трудно продаваема в България. Виж, ниското е друга работа – лесно достъпно, лесно смилаемо и бързо намира пазар. Изобщо какво значи високо и ниско! Има естетско – хубаво и лошо – халтура му казваха преди.

Говорили сме за твоите пътувания напоследък – сподели впечатления от европейските форуми и панаири на изкуствата. За въздуха там.

Светът на изкуството извън България е много динамичен, изпълнен с интересни събития. И самото изкуство се развива по друг начин. Изразните средства са други. Ако искаме да сме в час, трябва бая да поработим (не само с четка). Иначе ще се самоизолираме и ще си се радваме на картинките . Сега светът е глобализиран. Човек, ако се интересува, може да види навсякъде, какво се прави. Страхотно се впечатлих от изложението в Милано – MiArt, от движението, от новаторството. Бих споменал и панаира във Виена, в Цюрих… Е, има и много глупости, но има и много стойностни неща.

Какво е българското участие в Европа?

Не мога да кажа, какво правят колегите по света. Борим се да оцелеем под слънцето. Във всеки случай не е лесно да се наложиш. Иска се много усилия. Някои успяват, други не…

Разкажи накратко за изложбите ти в Братислава.

В Братислава излагам от 2007 година. Работя с една много интересна галерия – „Михалски двор” – в старата част на града. Самият факт, че автори на галерията са световно известни графици като Албин Бруновски, Владимир Гажович , Андерле…, може само да ме радва. Тази година през април направих поредната си изложба. Отношението е по-друго към художниците, към картините; хората са много по-отворени за изкуство във всичките му форми. Имат голям интерес и респект – защо е така, не знам. В Братислава вече ме познават и купуват мои картини.

За родните меценати ?

Има купувачи, но за разбирачи, какво да се каже? Малко са хората с възможности, които разбират от изкуство. Често инвестирането се съобразява с някаква моментна мода, която дали наистина се харесва, не е съвсем ясно. Та това са в повечето случай нашите „меценати”…

Можем ли тогава да говорим за реален пазар на изкуство в България?

Мисля, че не. Малка страна сме, с малки покупателни способности. А и тези, които могат и искат да купуват, са малко.

Работиш в различни техники и с разнообразни материали – стъкло, керамика, дърво, метал, колажи… Какво ново в тази изложба?

Материалите са същите, звученето – различно. Не обичам да се повтарям. Ще има и картини, и пластики, като цяло – доста изчистени. Привлечен съм от минимализма в абстракцията, от възможността за внушение с малко средства.

Любимите ти минути или часове от денонощието?

Сутрин много рано. Тогава ми е най-спокойно. Тогава работя най-добре.

Как се подготвяш за работа?

Никак. Или ми се рисува, или не – Божа работа! Във всеки случай трябва да съм спокоен.

Няколко думи за бъдещите ти проекти.

Предстоящо представяне във Франция – да сме живи и здрави през 2011 г.

Спомен, книга или художник – нещо, което ти помага, провокира да продължиш напред и да не се отказваш?

Желанието за нови, за неоткрити неща. Желанието синът ми да живее в нормална страна – в случай, че реши да остане тук.

Васил Тенев е от първия випуск на художествена гимназия „Цанко Лавренов”, Пловдив. През 1996 г. Завършва графичен дизайн в НХА – София при проф. Димитър Серезлиев.

Още за изложбата тук

Снимки: Личен архив