Кристин Юрукова: "Съновиденията на Семела"
09.11.2016
"Съновиденията на Семела" е роман за земята ни като люлка на първата писменост на Европа - 5000 г.пр.Хр. (К.Ю)
БЪЛГАРИТЕ НА АХИЛ И АСПАРИХ/ АСПАРУХ
Незнайна ръка повдига светлинка, слабата светлина осветява червеникави квадратни икони и чирепчетата със знаците на кирилицата, глаголицата, на древноевропейската писменост. Не се вижда никаква стена, на която да са окачени - само черна, брилянтна звездна нощ. Кротки, замръзнали в пространството крила са иконите. Чирепчетата са като паспорти за навлизане в духовния свят. Далеч, далеч пред тях в по-ново време висят другите керамични икони - от Преслав - като с дим са изрисувани преславски икони в бяло-кремаво, кремаво-кафяво, пастелно зелено. А погледът на техния Свети Тодор може да се сравни по вглъбяване в зрителя само с погледа на детето-Исус от Бояна. При Виничките икони няма глеч, няма блясък, те са шепа родна земя, видни са песъчинките, видни са сякаш движенията на пръстите, които са ги оформили. Нещо шава по червеникавата неравна повърхност на иконите, движи се и лети - дебел къс конник върху дебело късо конче. С дебели букви е изписано Ahiles, на друга иконка - Bolgar. И тези две икони висват под небето на България с особена сила. Толкова чудотворни икони, че изваждат потъпканата истина наяве. IVти-Vти век са иконите, според българските учебници има век-два до Аспарух, а на тях пише Bolgar. Също като чудотворната сила на картата на Свети Йероним. На нея България не се помръдва от мястото си, което и сега има. На това място пише Мoesia hec et Vulgaria. А картата е от IV-ти век. Как така България на Балканите още през IV ти век? Ами нали трябва да се изчака до VII век, та българите на Аспарух първо да дойдат тук. Как така са се настанили със своята си територия и със своето си име в така ранен век? И от картата надзърта триумфиращо и другата пренебрегвана истина - мизите са българи. Според Никофор Грегора македонците са живели “от най-стари времена” там и са пришълци от Мизия, сиреч българи. Други казват, че и пеонците, и готите, и хуните са българи, та много са българските имена.
И Йоан Екзарх в Шестоднева пак това пише - българите - мирмидонците на Ахил. А Йоан Екзарх ли не е знаел? Преводачът на Светите Писания от латински, съподвижникът на Свети Свети Кирил и Методий, първият ни патриарх не е знаел кое е племето му? Пък в Тесалия на Ахил и мирмидонците според Фасмер се е излегнала планината Булгар и се пени освен реката с име на пяна Пеней и река Булгарис.
Държат българите своята земя и затова тя им е държава. Именникът на българските князе е намерен в свитък за асирийските царе. Съставителят е направил тази директна връзка. Кутиите/кутригури завладяват Шумер, за мене това е обяснението за причисляването им към Асирия. Странно е намирането на Именника, странно е началото в него - митичният Авитохол, в него виждат Атила, защото след него е Ирник/Ернак - любимият син на Атила. Те са все от царствения род Дуло. Гостун е гост във властта, тъй като той е не от хилядолетно славния Дуло, а от друг род - Ерми.
- Това и аз ще го кажа - Ерми - Хермес, всеки ще се досети.
- Друго?
- Апостол Ерм и ...
- Друго? Ерма река.
Децата бяха свикнали да си играят със сричките като с джаменки.
- Вътре са и Тервел..., но има и един неизвестен владетел. От сметките така излиза.
- Аз съм този неизвестен владетел - крещи Мидас и пери една пръчка в ръцете си. - Така мога да си правя каквото си искам в историята и никой не може да ми наложи нещо измислено за мене. А тази пръчка е скиптърът ми. Същата пръчка е носел бог Аттис - Бащата на траките, тя е скиптърът на Варненския жрец и на Хермес, представете си около нея две змии, тя е разбира се и сурвачката. Пък мога пак да си избера името на предводителя на мирмидонците-българи - Ахил за моя неизвестен владетел. И без туй устието на Дунава, където е дворецът на онзи Ахил на остров Певка е на хвърлей място от вала на Аспарух от Дунав до морето. От бога владетели сме ние в страната Богрие, както е България по Вилардуен.
И подражавайки на баща си, казва: “А, да видим защо пророк Исайя в Апокрифа като говори за земята Карвунска, дадена им от бога, чучва Онгъла между реките Затиуса и Ереуса, чиито имена били варианти на свещената планина на Залмоксис. “
- И по Апокрифа българите-трета част от куманите, сиреч българите на Аспарух, пристигат при българите на Слав. Един виден наш архитект написа голяма книга за това как името Слав е от Флавий, Флавиите са били трако-българи - римски императори.
Дуетът между баща и син се е синхронизирал, само да имаш време да ги слушаш.
Слабата светлинка се оттегля от иконите и облизва фигурите на съвсем друга сцена. Старец, чиято бяла брада е виснала като бяла конска опашка, прелиства с дясната си ръка дебела златообкована книга, с другата гали златния сфинкс - опитомения лъв, който пази храма на кабинета му. В нозете му шумоли брокатът на географска карта. На нея любовно сам старецът е очертал възвишенията и дълбините на родната си страна Далмация, до нея е написано име на близката страна - Мoesia hec et Vulgaria.
“Татко, Свети Йероним не е знаел какво ще пише в днешните учебници за пристигането на Аспарух, та е нарисувал България тук още IVти век.” “Аспарих, не Аспарух - за пореден път го поправя бащата. - Чели са го нарочно “рух”, за да го отдалечат от роднините му-трако-скитски царе. От другите Аспарихи. Какво значи “аспар”?” “Кон” “На кой език?” “На ирански. Нашето “яздя” е от езика на траките - “яздя”, а орелът от гробницата във Вознесенка е “орол” на тракийски.” “Какво име е Аспарух?” “Скитско-сарматско. Разпространено по четирите посоки на света.” “Как е на древнобългарски “Цар на четирите посоки?” “Кубрат или Кабрат.” “Къде е това име?” “В Шумер, който е бил завоюван от кутите/кутригури. “Кои други Аспарихи знаеш?” “Чакай, не ме обърквай, как беше? Цар Аспург, царска династия в Боспор Кимерийски. В неговата династия има все тракийски имена - Рескупорис, Котис, Реметалкес.” “Как се казва жена му?” “Тракийската принцеса Гипперис.”
Щом става дума за българите в България преди 681, момчето има готов цитат от архиепископ Кирил Рилски. Като литургия е текстът му “Българска самостоятелна църква в Иллирия”, повтарят се фразите, разгръщайки се. И нейде там е Свети Григорий Велики, папа римски, умрял 604 г., това кога е умрял е много, много важно, та пише папата римски писмо на “Йоанну епископу Первой Юстиниании в Иллирии”, че е единодушно избран за епископ “със съгласието на всичкия събор и със волята на светлейшия княз.” “Който си има княз, си има и Княжество” - съгласява се Народоведа. - Първа Юстиниана на иллирийците-българи се е намирала в политическо обединение на иллирийските българи със свой княз.”
Момчето стъпва от крак на крак, има още нещо да каже. Ето какво било: “Аз Свети Йероним най го харесвам на картините и графиките на Дюрер, и лъвът е лъв, и атмосферата е съвсем алхимическа. Сякаш от някаква фуния се засмукват знаците на глаголицата от философския трактат на Етикос Истрос, написан на родния му скитски език. Свети Йероним грабва Глаголицата и тръгва да причестява надлъж и нашир с нея първите християни на Балканите. Затуй му я приписали на него - Йеронимица. Той обаче е казвал: “Не, това е азбуката на брагородния скит Етикос Иструс. Пък тя не е била нито на Етикос Иструс, нито на Свети Йероним, тя си е била баш на най-първото население тук, което винаги си е било скито-трако-българско. Аз вярвам на йеромонах Кирил Рилски, чието име носи онази поляна с бежанците от Батак - Кирилова, - който пише : “Хилядолетна азбука е Глаголицата.” А ако питаш мене, Свети Йероним е Свети Геро, а приятелят му носи съвсем тракийското име Rufinos-Червенокосият. Сещаш се за Руфинка. И щом древното местно население е имало древна азбука на собствен език, и щом това древно население е станало население от първи християни, какво би му попречило да преведе свещените писания още веднага щом са написани? А може би и само да си напише Свещените книги? И съществуването на тази триезична догма придобива логика като забрана за ползването на родния език на голямата маса християни, за да бъде дадена предадена само на трите езика-колонизатори. “За изобретяването на езиците” пише Храбан Мавър/780-856/, който изобщо не е Черноризец Храбър. И аз искам да напиша за изобретяването на езиците, моя си версия, да се види как са тръгнали езиците от нашия.’ “Добре мислиш, право съдиш” - беше извънредно доволен бащата и се зае пак за четките. Искаше да изобрази Свети Йеронимус като Геро и като Етикос Иструс едновременно.
“Я, да видим картата на Стара Велика България на Кубрат. Кубрат, Кабрат, ведическо име, владетел е на най-голямата държава тогава в Източна Еропа. А държавата е Стара и Велика, не може да е просъществувала десетилетия, а столетия.. И точно там в древни времена са били мирмидонците на Ахил, които са били българи според Йоан Маллала и Йоан Цеца. А Ахила как е близко като име до Атила.
“Акеле” е твърдо установена тракийска дума за “вода”. Тогава aqua трябва да фигурира в речниците не като латинска, а като тракийска, тъй като траките са по-древни от латините. И тези десетки реки Ахелой са тъкмо от това akele. Защо тогава не видим в името на Ахил тракийската дума? Нека да смислим какво става със съдбата на Ахил след гибелта му. За героя това е не по-малко важно от това къде се е появил, защото той е част от мита. - Бащата се опитваше да подреди нещата, които се знаеха.
Мидас си мисли за дрехата от пяна на морската богиня Тетида. Съзира голото тяло на нейния син, което тя потапя в Стикс, за да стане безсмъртно. Как богинята не забелязва петата, останала суха, докато тя топва телцето му в реката? Нали го е хванала за нея, как няма да е суха. Само че неуязвима ще е само тази част от тялото, която е докосната от даващата безсмъртие вода. Мидас уважава Ахил най-вече заради учителя му кентавъра Хирон. Колко се бе надявал да го срещне - учителя не само на Ахил, но и на Язон. Ако имаше него за учител, не само баща си, какво ли сам щеше да измисли? А и щеше да знае как да лекува майка си, защото Хирон бе и лечител. До сухата пета, останала завинаги уязвима, се нарежда обувката на владетеля от времето на орфиците, чието събуване е знак за губене на власт. От времето на орфиците е тръгнала към днес и обувката на Мара Пепеляшка, която е и в нашите народни приказки. От времето на орфиците стъпват в музеите ни и единични обувки от глина, символ на загбена власт.
- А когато ахилесовата му пета определила края му, - баща му не подозира сложните конструкции с кентаври, ахилесови пети и обувки, които се въртят в главата на сина му, - той бил отнесен на остров Певка от богинята, там била гробницата му. А на остров Певка се оттеглили траките-трибали, които не се подчинили на Александър Македонски. Три-бали от “бал” - от самьскритския корен “пала” -” управлявам”. Та - мирмидонецът-българин Ахил се настанил в гробницата си при трибалите - българи, управлявани от трима управители. А когато царят Аспарих/ Аспарух от царските скити/българи слязал от земите край Меотидското езеро/земята и на Ахил/, минал Дунава, той пак бил българин. Цар Аспарих/ Аспарух водил битката на Остров Певка на свещеното дунавско устие с Константин Погонат, та остров Певка е много български, понеже събрал все българи от различни български земи и времена - Ахил на мирмидонците от една страна, трибалите от друга и цар Аспарих/Аспарух от царствените скити. От гробницата на Аспарих/ Аспарух изпърхва орлето му. И до орлето се нареждат тракийски царе и императори с име на орел - гетският цар Оroles. И тракийският офицер Oreolos, провъзгласен от илирийските легиони за император и останал в Иллирик.
Покръства княз Борис още непокръстените, но знае, че църквата на тази земя и на този илирийски/мизийски народ е много древна. И нарича архиепископа преславски не преславски, а дръстърски, да се свърже старобългарската църква с апостолската на мизийското-тракийско население, с първия духовен център на север от Хемус - митрополията Марцианополис, особено прославена с многобройните си мъченици от времето на Диоклетиан.
“И онези светци с името Ахил. А при тях не е ли и връзката с нашия Ахил? Ето го свети Ахил от плочките от Виница. И Остров Свети Ахил на Самуил.”
Момчето разглежда конника върху съкровището от Сен Наг Миклош, фантазията му се занимава не с конника, а с торбичката, окачена на колана му. Пълна е с монетите на скитските царе, но за него далеч по-скъпоценна от монетите вътре е самата торбичка. Торбичката е наречена на английски “bulge”. Превод на български - “българска торба”. От същата тази дума, свързана с името българин, е извлечена думата бюджет. Думата е от галски произход, казват речниците. Галите са траки - казват приятелите на баща му.
Момчето се е навел от ръба на Острова и наблюдава в бездните на времето как се разхожда човекът с bulge, с българската торбичка, отупва той торбицата и тя ръси български думи из чужди пътища и страни. В Британия тези български думи се запазват главно под названието “галски думи”. За галите Раковски си има своето тълкувание - българите, наречени голите. Bulg и то е “изпъкнал, извисен” и става на берг в тракийския, Burg, Berg на немски и бряг в съвременния български. Та крепостите Burg в земите на кръстоносците му стават мили и драги заради произхода им от Bulg.
А преди Плискова България на Аспарух е била основана българска държава на Долната земя Охридска още в 5ти век, та затова в Равенския хронограф от края на VIти век се твърди , че “в Тракия и Македония и Долна Мизия все българи живеят.” На отец Паисий и поп Йовчо е било известно, че още два века преди Кубер през 495г. Стара България/Долната земя Охридска/Илирийска България е заселена от българите на княз Драгич/Драгон при поп Йовчо/. Драгич взел за пръв път данък от император Анастасий.
“Знае, много знае отец Паисий и за българина/скит/тракиец Виталиан. Знае, защото по негово време книгите с истината за Виталиан още не са били унищожени. - Учи го баща му. - Той се вдига срещу Византия заради прогонените от нея български епископи. В неговата история е историята за българската апостолическа църква, която е била преследвана от Византия, когато императори-нетраки седнали на нейния престол. Неговата история е като историята на Аспарух. Той води стотици хиляди българи/траки/скити, които се завръщат в земите си в Мизия, Тракия, Скития, от които са били прогонени от Александър Македонски. Охридската средновековна легенда повествува тъкмо за това вечно завръщане на българите по земите им, откъдето са били изтласквани през различни периоди.
- И в края на краищата Аспарих/Аспарух се появява в Именника на българските князе като Есперерих князь. Та в името му е онова “пер”, което е толкова символно за България, от страната Перке - Тракия до “перчещите” се, изпъкнали, извисяващи се върхове или градове на Персенк, Преспа или пък Перперикон. Та Есперерих князь ще означава и “онзи, който е начело”.
Откъс от новия роман на Кристин Юрукова
"Съновиденията на Семела", първо издание
Изд. “МОЗАЙКА 92 - А.Ю.-М.Ю, ноември 2016
Художник: Кристин Юрукова
На изображението: Корицата на книгата от Кристин Юрукова
Кристин Юрукова в "Диаскоп":
© Христина Мирчева