КОЛАЖЪТ - ЕСТЕТИКА НА ФРАГМЕНТА

Колаж е френска дума и означава залепване. Естетиката на колажа е естетика за фрагментите от реалността. Включен  в контекста на живописта, колажът я допълва с нов изобразителен или символичен смисъл.

Този принцип на динамичното взаимодействие между предмет и пространство, оказал влияние и на характера на композицията, е повратна точка в развитието на модерното изкуство от 20 век. Между 1910 и 1914 година става трансформация на живописния знак. Картината се превръща в изображение не толкова на предметите, колкото на процесите, в които участва.  Новата изобразителна система се намира в противоречие с функцията на рисунката,  фиксираща предмет в статично състояние. Важна роля в новите  изобразителни средства  играе колажът. „Предметът” в неговото обикновено възприятие, в неговата цялост престава да съществува, но не изчезва напълно. Фрагменти от предмети се възпроизвеждат в разни техники – живопис, рисунка, колаж, като добиват нов живот и даже определено сюжетно единство чрез асоциативни връзки. Получава се частично разтваряне на предмета в средата и не толкова взаимопроникване, а се създава общо предметно-пространствена структура. Материята като че ли се разтваря в движението. Абсолютизира се динамичното начало. Това е причината освен кубистите и футуристите, и дадаистите да използват техниката на колажа.

Колажът е въведен от Пабло Пикасо и Жорж Брак, които от 1912 г. системно го използват. При Брак колажната техника замества работата с четка, продължавайки раздробяването на кубистичната геометризация, а у Пикасо това са смислови трансформации и визуални шеги.  Хуан Гри пък тръгва от абстрактни плоски форми, към които после наглася разпознаваеми образи и елементи.

Тази техника чрез асоциации, комбинации, свързване на елементи постига неочаквани поетични ефекти,  близки до комикс езика. Често пъти авторите на колажи обогатяват своите творби, добавяйки към тях и свои стихове.

текст: "Диаскоп"

колажите са на авторката от Пловдив Соня Филипова