НЕЖНА МУЗИКА ЗА ОЧИ - зрим спомен от Първото изложение в Пловдив

„Диаскопът е проникнал в България през Пловдив. Това е станало преди един век в днешната централна градска градина, където в 1892 г. се е намирало Пловдивското изложение.”

из  юбилеен лист „Диаскоп”,  Пловдив  1991 г.

1892 година. Сваля се прозорец на влак. Релси, бягащ пейзаж. Обвит в пара, локомотивът забавя ход, изсвирва пронизително и влакът навлиза тържествено в пловдивската станция – малка сграда на два етажа със стъклена врата и 12 прозореца. Изглежда е далеч от града. Чужденци-пътници сочат с пръст прането на втория етаж и иронично се усмихват. Празнично облечени граждани пият лимонада в бюфета.  Пръсти гладят краищата на мустаци. Отстрани до фенерите се виждат нарисувани красавици. Тълпи от пристигащи и заминаващи, през които е трудно да си преправиш път.

Тръгнали сме с лек багаж за Първото изложение в Пловдив. Качваме се на един от черно боядисаните и лакирани файтони с натърпеливи коне и карнавално облечен файтонджия. Пътуваме няколко човека - по-изгодно е. Плясък на камшик, облаци прах по чакълената настилка на улица „Станционна”.

Улиците са украсени с много знамена, чува се духова музика, с наближаването звучи все по-ясно и по-ясно. И ето най-сетне – Дворът на изложението – препълнен с народ. Изградени са 36 павилиона, участват 24 страни. Всеки върви, захласнат от павилион на павалион.

Но отначало... Дворът на изложението всъщност е обширна и хубава градина. В трите края на градината има по едно езеро. А средата на всяко езеро - фонтан, от който метри нагоре блика вода. При западното езеро от изкуствена канара се спуска водопад. Под водопада прозира пещера, оградена от арка с прекрасни цветя. Най-голямо е югозападното езеро, сред което плува малък параход с парна машина и разхожда желаещите.

По-нататък в градината е малката железница „Луда Яна”(влак на ужасите). Изкачва се и се спуска като вихрушка – нагоре-надолу, нагоре-надолу. Детски плач, усмивки... Циганка гадае бъдещето по линиите на ръката.

Най-голямата атракция - за първи път в България, е летателният балон. На прикрепен към него сандък се качват най-смелите и политат нагоре.

Навсякъде в градината между павилионите са пръснати гостилници и кафенета. Всички се разхождат и всички разглеждат. Продавач и купувач си стискат ръцете.  От самите павилиони най-впечатляващ е „държавният”, който се намира точно срещу вратата на изложението – тъкани, ръкодения, килими, черги, възглавници, маси, пердета, ризи и всякакви  плетива.

Павилион с жита и бобови култури, машини и сапуни...

Занаятчийница – с. Княжево, София – чинии, печки...

Павилион с художествена изложба на ученици и тетрадки по краснопис...

Художествена изложба от картини на учители...

Павилионите са от цял окръг, от отделни градове и от частни лица.

Павилиони от различни окръзи – Софийски, Русенки, Сливенки, Варненски, Станимъка, Карлово.

Станимъшкият (Асеновградски) павилион – геометрично подредени бутилки с вино и коприна.

Русенки павилион - селски дрехи – момичета в селски носии плетат на машини.

Земеделски павилион -  земеделски машини за вършеене, оран...

Красиво и весело е на изложението!

Раздават се два вида награди – парични и медали. Наградените с дипломи и медали са повече от 1000, отличени са и над 400 чуждестранни участници.

Посетителите от 15 август до 31 октомври са над 160 000 души. От 15 август до 15 септември изложението е посетено от 86 181 човека. Тези регистрации  проследяват  всеки ден от първия български панаир: 23 Август от Хасковски окръг - 1800 человека; 29 Август от Бургаския окръг - 573 человека; 30 Август от Самоковска околия - 1100 человека; 5 Септември от Софийски окръг - 1100 человека; 13 Септември учениците с учителите си заедно от Софийска мъжка и девическа гимназия...

В традицията на българските панаири  освен излагане на селскостопански и занаятчийски експонати се провеждат и художествени изложби, показват се и технически новости. На първия голям международен панаир в България между  немалкото технически новости са и фонографа на Едисон и „Диаскоп”(Магическият  фенер). Много от чуждестранните изложители са предлагали "Магически фенер", "Панорама", "Калоспинтерокромокрен", с които се прожектирали "билюрени стъкла" /фотографически изображения/ на забележителности от Европа, пейзажи и зверове.

През 1892 г. в България все още няма илюстровани пощенски картички (освен за вътрешна кореспонденция), но комиксите присъстват  при вестникарските репортажи за изложението.  А в-к "Пловдив" разказва подробно за използването на магическия фенер и представянето на учебни предмети чрез оптическия уред: Библия в картини, Астрономия, Геология, Зоология и др. научни и любопитни предмети.

Мигновени метаморфози придружени от светлинни проблясъци и птици.

Предложение: Да се възстанови Изложението на предишното му място в Симеоновата градина е невъзможно. Но като зрим спомен, разказан чрез комикс фигури  (композирани в реалния ландшафт) е възможно отчасти да се възстанови историческият момент. Подобни инициативи сполучливо са осъществени в някои европейски градове и привличат вниманието на туристите. Така пред погледите на минаващите ще се занижат образите от бляскавото минало на град Пловдив.

автор: "Диаскоп"

илюстрации: комикс от издания за Първото пловдивско изложение, 1892 година