Христина Панджаридис: "Наслаждавам се на приказния живот"

20.05.2017
Снимка 1

 

Христина Панджаридис за книгата на Диана Петрова "Приказки за цялото семейство", Изд. Софт Прес.

 

Тръгнах на обичайната си сутрешна разходка и защото си мислех за прочетените вчера приказки, сигурна съм, че именно заради тях, на третата пресечка зърнах Рагацо, рижавата котка, която мърка в краката ми, на стотната крачка намерих печурка, нататък видях семейството патоци, гордо разхождащи петте си поотраснали патенца. Весела зелено-слънчева разходка. Подразбира се, че набрах още подобаващ брой печурки. И всичко стана като по сценарий, приказен сценарий. Отдавна съм наясно, че случайности не съществуват, съществуват вълшебници, преоблечени като обикновени хора.

Не я познавам лично, в смисъл, че не съм надниквала в нейните очи, нито сме се смели една до друга, облечени по пижами с чаши кафе в ръцете. Диана Петрова по някакъв чудноват начин ме е видяла и много, много повече – разбрала е за желанието ми да се върна назад и да преживея часове в детството ми, да поразместя отделни фигури и при късмет да поостана за повече време с новите си приятели.

Книгата "Приказки за цялото семейство" ми напомня стълбище. Изкачваш се нагоре за ръка с родителите си, малък си, растеш от поглед на поглед, от загрижеността и вниманието. Слизаш надолу, понесъл опита и домочадието на раменете си, благодарен за шанса да осъзнаеш случилото се и да продължиш доволен дните си.

В света на възрастните обикновено децата намират само забрани. Не прави това и онова, не отваряй вратата на никого, не яж с мръсни ръце, не добавяй непознати в скайпа си… Между страниците на книгата ще откриете истории, момичета и момчета, кучета и птичета, топлина и поезия, но и любов. Препълнено е с любов, не десетминутна, вечно забързана родителска, а дълга, топла, всеотдайна и предостатъчна любов.

Приказката "Когато баба ни напусна" ме стегна за гърлото, но и ме изведе от страната на тъгата. "Поставих ръка върху нейните. Бяха много студени. Никога досега не са били толкова студени. А после погледнах отново към лицето. Нямаше начин баба да не знае къде отива. Тя винаги знаеше всичко... Баба не отива на небето, баба отива в сърцето." Случва се да растем именно в трудните моменти. Децата помъдряват, големите гледат в очите им и стават по-любвеобилните, донякъде същите, но леко променени - разумни родители на същите тези деца.

Из страниците на книгата не те причакват триглави змии и отровни червени ябълки, а необикновеното момиче Щъркелана, което се влюбва в Стоян и завръзката, и краят щяха да са поръсени с вълшебство, ако на пътя не се изпречваше неговата майка и не преобръщаше идилията в ежедневие: "Любовта е едно нещо, а семейният живот съвсем друго". Ето го и Бони, албатросът, който разбира, "колко малки бяха мечтите му и колко по-големи можеха да бъдат".

Има приказки, които децата могат да препрочитат три пъти в месеца вместо награда за неизпълнените в срок обещания на възрастните: "Амуна и цветните семена", "Професорът и хлебарката", "Шоколад"...

Дори заглавията на приказките ни насочват към поуките от прочита: "Не съм любимец на учителката", "Врагът приятел", "Работа", "Кражба", "Машина за принцове", "Гардероб с копнежи", "Ако баба иска да ям", "Мама прави грешка", "Нямат време за мен". Бих ги определила като социални, защото Диана Петрова ни представя действителността с лекотата на приказния свят, с тънък хумор и финес, макар историите да не завършват с рефрена "три дни яли, пили и се веселили", а по-скоро с напомнянето: разказвам за големите, но да се сещат и малките.

За първи път чета съвременни приказки с герои цигани. "Карамфила" е вълнуващо, запомнящо се преживяване.

Приказка след приказка авторката не те обърква с плетеници от магии, а ти помага да откриеш, разбереш, дори да прогледнеш кои са истинските, най-възможните герои на днешните написани истории. Те са Христо и Памела от "Уроци в камион", Антония и Гено с превръзката на окото от "Млякото на вълчицата", Симеон от "Очила", Цветан от "Приятел в инвалидна количка", Христо и Стефа от "Човекомобилът и алената звезда".

Нормално е всяка книга да свършва и намирам за съвсем подходяща за финала "История с край".

-  А какво правиш?
-  Наслаждавам се на живота си.

 

И аз така. Поогледах всяка дума, прочетох събраните приказки и сега с дечурлигата дружно хвърляме шапки нагоре и се наслаждаваме на полета им.

 


 

© Христина Мирчева