Боян Крачолов: "Кукувичи яйца" - "Църква от сънища"

Кукувичи яйца

Баба ми често разказваше за едни сънища, които се разхождали като чума по хората. Наричаше ги „ничиите” сънища – понеже никой човек не ги бил сънувал. И затова никой човек не можел да ги изсънува докрай.

Според нея сънищата също били Божие творение – когато Господ създавал ангелите, хората и всички живи твари, създал и сънища, които да им прилягат. Но както човекът се различавал от ангела, така се различавали и техните сънища. За човека било фатално да сънува ангелски сън, защото чуждата нему структура щяла да го оплете в себе си и да го погуби.

И за да предпази чадата си, Господ разделил хората и ангелите – да не се разбъркват и омесват сънищата им. Ала когато прокуденият ангел пропадал през земята, се опитал да се залови за сънищата човешки, че по тях да се изкачи обратно. Но те били твърде слаби, за да го издържат – създадени били за хората, материята им била по-рехава, и той пропаднал. Тези, обаче, за които се заловил, приели част от структурата на ангелския сън. И така създадените мелези заживели свой собствен живот.

Оттогава скитосват по света. Но никой не ги нарича по името на този, комуто принадлежат, защото така може да ги извика при себе си.

„В съня – гледаше ме тя – трябва да влизаш бавно и плавно, почти в съзнание. Като в жена бе. Няма каква да е жена, няма и какъв да е сън. Всеки сън и всяка жена са различни от всички други. И трябва да им се отдадеш съзнателно. Само глупците се хвърлят в сънищата си от раз, както се хвърлят и в жените си.

А това – казваше – е най-страшно. Да потънеш в съня, като че ли камък във вода потъва. Ама камъка си е камък, а ти си живо. Не знаеш какво може да те чака в дълбокото.

В морето от сънища никога не е безопасно.”

Ничиите сънища са като течност, която приема формата на съда, в който е налята. Те поемат спомените, мечтите и кошмарите на човека, у когото са попаднали, за да не може той да ги разпознае като не-свои. И понеже няма способността да ги изсънува докрай, е принуден всяка вечер да сънува продължение на съня от предишната.

Така бавно и постепенно осиротелите сънища започват да създават свой свят, захранван от приемника. Такъв, който да се харесва на сънуващия повече от неговия собствен.

„Когато започне да се уморява от това тука - говореше тя, - значи червеят вече му яде мозъка. Като почне да слабее тука, значи пълнее там.”

Когато разбереш, че сънуваш ничий сън, вече е твърде късно. Както птицата разбира твърде късно, че яйцето, което е мътила, не е нейно, а кукувиче.

„Щом веднъж си разбрал – казваше баба ми, – не можеш вече да останеш тука.

Тука не е за тебе.”

***

Баба ми и за нея много говореше. „Това момиче ще ти развали живота – казваше, – акъла си си загубил, събери го, докато е време, че после ще е късно.”

Може би беше права.

С нея се разделихме преди няколко години. Да кажем, седем, може и осем да са били. Тя замина за някъде. Мисля, че се е омъжила.

Вече имам друга жена. И деца. Но те са тук, а тук аз съм сам. А там съм с нея, Боже. Там сме само двамата.

Но деца имам, не мога живота си с лека ръка да отнема, как така ще ги оставя сами, как ще оставя жена си, нали грях ще бъде, грях...

А тук това не е живот. Без нея няма живот.

Няма къде да се скрия, където и да ходя, сънищата ми все по петите ми. Децата и те. Като бездомник се скитам. Където и да ида, все съм чужд.

Заприличах вече на съня си.

Сън

Вече от няколко седмици всеки ден се будеше с чувството, че нещо се крие зад съня му.

Че някой е навлякъл този негов сън, увил се е в него, завил се е презглава и от време на време му мята по едно око.

А напоследък сънищата му бяха едни разпокъсани, раздърпани, целите в кръпки и дупки…

Една вечер, докато вървеше по канавата на поредния си оръфан сън, попадна точно в една от дупките.

Потъна от обратната страна.

Ала там нямаше никого.

Не изглеждаше и така, сякаш някой някога изобщо дори е минавал.

А понеже сънищата му постоянно се меняха и огъваха, той вече не можеше да види дупката, през която беше пропаднал.

Започна да я търси, или ако не нея, поне някоя друга, през която да може да изпълзи обратно.

Тогава се видя да върви по един друг шев на съня си.

Извика си, помаха си, но този, другият, който вървеше, не забеляза нищо.

Продължи да гледа след себе си известно време, като се чудеше кой от двамата всъщност ще се събуди.

Той, който изпадна от съня, или той, който в момента крачи по другата страна?

Отнякъде задуха вятър.

Стана му студено.

Започна да увива съня около себе си, да се завива презглава, и като мяташе от време на време по едно око към този, който вървеше по другия шев, постепенно заспа.

От книгата на Боян Крачолов "Църква от сънища", изд. Ерго, 2017

• Думи за автора и книгата

В тези трудноопределими в жанрово отношение фрагменти Боян Крачолов умело балансира между сюжетността и есеизма, демонстрира способност да изгражда поанта, съчетава иронията и автоиронията със задълбочено послание.

Ани Бурова

Още сънища на Боян Крачолов в "Диаскоп":

• "Тъкачки" и "ръни"

© Христина Мирчева