Христина Панджаридис: В "Градината на земните удоволствия" не всички места за заети
30.06.2017
Христина Панджаридис за книгата на Ася Кулева "Градината на земните удоволствия", изд. "Весела Люцканова", 2017
Светът на Ася Кулева от книгата й с разкази "Градината на земните удоволствия" не може да се сбърка с друг – омайват те аромати на ванилия, мед, канела, джинджифил, лют пипер и горски ягоди, кифлички с канела и индийско орехче. Уют на домашно приготвени вълшебства от тесто, сръчни ръце и очакване да се сбъднат най-смелите или най-романтични сънища. Авторката смело продължава темата за човешките кръстопътища и самотата сред уж толкова хуманизъм и призиви за съпричастие наоколо, теми, зачовъркани в романа й "Марципаненият чехъл" и поднесени тук с нова интерпретация и по-различна опитност и тълкуване.
Навсякъде из страниците откриваме простор и зеленина, кътчета спокойствие, които се взривяват за миг и остават тревожност заради непредвидени житейски ситуации. Изобилие от любов носят героите, предимно жени, много от тях на възраст, когато "започваше да повяхва, но още не беше увяхнала", много топлина и желание за изпълване на света с подреденост и красота. И винаги щипка загадъчност и магия, изненадващ завършек на историите.
"След вечеря двамата както обикновено се изнизаха в градината. Този път не легнаха в хамака, а седнаха на моравата и опряха за опора гръб в гръб. Бавно отпиваха от чашите, заслушани в песента на цикадите и щурците. Беше уютно и сигурно с този мъж, обичаше го простичко и ясно – това бе съпругът на нейната душа. С него делеше червената ябълка – едната половина за него, другата половина за нея." (Животът в две половини)
Ася Кулева с наблюдателност и прецизност на скалпел и незасегната от ревност страст описва търсещите жени, жените, които стъпват по земята, но не престават да гледат нагоре и да сътворяват щастието и здравето, та дори да е изсъхнала топка глина, оживена от ръцете на Деспина. (Късо кафе)
"Разни цветя – разни характери" съпътстват битието на Сия от "Изпрати мъж – посрещни мъж". Вечната игра между мъжа и жената, между любовта и навика, удобството и изневярата е интерпетирана по интересен и вълнуващ начин.
Йоана от пекарна "Сладко и солено", която "с мъничко носталгия си даваше сметка, че днес зад гърба си има опит, а преди имаше криле. Мечтите отложи за после и те послушно заспаха някъде в гънките на времето. Има ли стари мечти? По-правилно беше да си зададе въпроса: остаряват ли мечтите?"
Реалност и приказност се вплитат в думите на авторката и изтъкават приказката, най-нужната за уморената от тичане съвременна Ева, Ева, която ще нахрани сума ти народ, но кой ще нахрани нейната душа...
В десетте разказа има атмосфера, готова да изпълни пустото небе пред очите на обезверения или скучаещ земен жител. Безброй нишки, от които да заплете пътека и да я разпознае като своята.
В "Градината на земните удоволствия" не всички места за заети.
© Христина Мирчева