Тиражирани гравюри и книги - предшественици на българските картинни разкази

11.05.2013
Снимка 1

Огромна е ролята на изобразителното изкуство за България.

Българската цивилизация започва именно с пластичните изкуства. В критични моменти тези исторически паметници се изправят  като страж на съвестта. Гледайки образите на исторически личности, българинът си  спомня за неизмеримите ширини на някогашното царство. Това му вдъхва сили и той доказва пред света, че е роден да живее като свободна единна нация.

Творчеството на светите братя Кирил и Методий обособява нова културна цивилизация в Европа – славянската, която е под общия знаменател на писмеността. Ето защо в епохата на българското Възраждане към прославата на тяхната памет и дело има подчертан интерес. Особено място в популяризирането на техните образи има възрожденската графика – тиражирани гравюри и книги, предшественици на българските картинни разкази. Защото те се разпространяват много бързо и в голям тираж, достигат и до най-отдалечени планински домове. И не без помощта на благодетели българи, чийто списък е безкраен и които във  времена  на изпитания са дарявали  имот, пари и книги за събуждане на народносното съзнание.

Голямо било влиянието сред населението и на многоцветната литография, издадена от Христо Г. Данов през 1864 г. във Виена. Тя сумира идейни представи и дава тематически насоки за ново творчество. Композицията рамкира с арка  изображението на българските просветители. Колоните, крепящи арката на места са обвити със свитъци, по които са написани мисли. Базите на тези колони са два медалиона, които представят няколко момента от житийни сцени: „Проповед към българския народ” и „Кръщението на цар Борис”.

Но основна опора за подобни изображения дава легендата на византийските хронисти, че цар Борис се покръства под въздействието на картината „Страшния съд”.  Решителното и важно обръщане на цар Борис се пояснява от това предание.  Ако се съди по характера на царя, надеждата  да бъде привлечен към опознаване и приемане на християнството е била твърде малка. Свидетелства за това са всички опити на неговата сестра, както и на гръцкия монах Тодор Куфара да го склонят към ортодоксалната християнска вяра. Обаче св. Методий успява да проникне в дълбоката душа на цар Борис.

Като отличен живописец Методий изрисува картината на страшния съд в двореца. Цар Борис показа голям интерес към тази картина и чака с нетърпение нейното довършване. Когато най-сетне Борис отива да я види завършена,  започва разговор между двамата и това, което Методий не е могъл да изобрази с цветове,  допълва със своето пламенно слово.

Така с образ и слово първият български зограф предава в пълнота истинското значение на тая чудна картина.

Отец Паисий отъждествява живописеца Методий със славянския просветител. Легендата става много популярна през 18 и 19 век сред славяните и се отразява в литературата и изобразителното изкуство. У нас Добри Войников я разработва в пиесата „Покръщение на Преславсий двор”. Ето как сцената е представена в „Съкровището на княза” от Доростолски митрополит Иларион:

„Новото, което Борис намери, когато се завърна в палатите, беше изографията на Методий. Цялата западна стена на голямата зала в палата беше изографисана. Като влезе Борис се стъписа. – Картината на Страшния съд! Фигурите бяха почти в естествена големина, лицата изразителни, като че ли виждаш живи образи.

- Страшния съд, - промълви той след моментно мълчание.

- По твоя воля, княже, - каза живописецът Методий, който като привърши работата, изчака в  двореца да чуе оценката на изографията си от хана. 

- По моя воля, - в недоумение повтори Борис. Не съм казвал това.

- Моят господар пожела да се представи нещо страшно. И аз като мислих върху това ти желание – да се представи нещо страшно, внушаващо благоговеен трепет пред истината и справедливостта, не намерих друго освен картината на последния ден Господен, - спокойно отвърна Методий. Борис поклати утвърдително глава и мълчаливо заразглежда живописта.

- Тая картина, и устрашава, и успокоява – учи и назидава. Ако ли човек следва закона – и писания и неписания закон на сърцето, и не забравя, че за всичко ще се дава отчет, в последния ден ще се намери отдясно застанал при избраните, каза живописецът.

- Благодаря ти, доволен съм от представеното, - отвърна Борис.

И тъй, освен таблото с картината на Страшния съд от Методий, Борис имаше и живописната му творба. Придворните често виждаха хана застанал в дълбок размисъл пред тази живопис...”

За любителите на разказите в картини ще се посочи от възрожденската графика освен взаимообогатяването на „ образ и слово” и принципа на подробно картинно пресъздаване дейността на светите братя.

През 1866 г. в Санкт Петербург излиза съчинение на А. С. Князев за светите равноапостоли Кирил и Методий. Изданието е илюстрирано от Л. Серяков по рисунки на В. Броников. Няма друг цикъл гравюри с толкова подробен повествователен характер за живота и делото на равноапостолите, образуващи картинен разказ. У нас в България авторът на първия комикс в съвременен вид – зограф Георги Данчов със своя учител майстор Алекси,  стенописват през 1864 г.  многосценен житиен цикъл за светите братя.

Гравюрите с образите на Кирил и Методий обединявали и сплотявали хора с различни творчески и професионални изяви: търговци, книжовници, духовници, издатели, художници и пр., които ставали инициатори и ктитори за популяризиране делото на равноапостолите.

В чест на славянските просветители мнозина даровити творци са дали художествени произведения, усилващи любовта към Родината и повишаващи патриотичното съзнание у млади и у стари. Очакваме с интерес  представяне тази  вдъхновяваща история в картини от съвременни български автори.


 

Автор: Георги Чепилев

Илюстрации:

1. Св.Кирил и св.Методий. 1864. Литография, отпечатана във Виена от Христо Г.Данов.

2. Алекси Атанасов и Георги Данчов. Житийни сцени от стенопис в Араповския манастир. 1864.

3. Св. Кирил на смъртния одър умолява брат си  Методий да не изоставя славяните. Гравюра от самостоятелен цикъл повествование за живота и делото на първоучителите -Л.Серяков по рисунки на В. Броников. 1866.

4. Георги Чепилев „Обръщение във вяра при княз Борис I”, картина от изложбата „Нощна стража” в Иконна зала на  ГХГ – Пловдив, 2007