Александър Велики и философът Диоген

Златната надежда: Истории за остроумието на велики люде от всички времена и народи

В Диогеновата връчва

(идея за малък философски комикс)

Човек трябва да умее да живее и тогава, когато животът става непоносим. И в това умение ще бъде щастлив.

Грижата за ежедневието не трябва да помрачава съзнанието на човека. Затрудненията да не го смущават. В преодоляването им той ще се почувства щастлив. Над всичко стои доброто. Човешкото око е ненаситно; желае всичко да има и да изпита, и колкото повече желанията му се удовлетворяват, толкова повече се и увеличават. Александър Македонски, като минавал през Коринт, научил, че Диоген бил там, полюбопитствал да го види. Намерил го да заздравява с клей бъчва, в която нощем спял. Диоген не се смутил от неговото идване и продължил работата си.

- Аз съм великият Александър – казал недоволно големият пълководец и цар.

- Аз пък съм Диоген кучето – казал философът.

- Не се ли боиш от мен? – продължил Александър.

- Добър ли си или зъл човек?

- Добър – отвърнал Александър.

- Е, кой се бои от добрия – отвърнал Диоген...

Александър, удивен от остроумието му, казал:

- Виждам, че се нуждаеш от много неща. Готов съм да ти помогна. Искай каквото желаеш.

- Отмести се – му казал Диоген, - пречиш да ме грее слънцето.

Придворните на Александър останали недоволни, че такъв велик цар отдава голямо внимание на човек, който не се и помръднал от мястото си при идване на владетеля. Александър като разбрал това, казал: „Ако не бях Александър, бих пожелала да бъда Диоген”.

Щастието е да бъдеш доволен от това, което си, от това, което имаш. Ламтежът за устройване на живота към все по-добро и невъзможността да постигне желаното, правят човека нещастен. Човек трябва да се примири с нещата, които има и да се освободи от многото неосъществени желания.

Откъс от книгата „Уроци от живота за живота” на митрополит Иларион

Оттук - оттам

Бъчва или връчва?

Диоген от Синоп, философ, наречен „цар на просяците”, живеел в Коринт. Александър го открива извън градските стени при „жилището” му. Тази сцена е изобразена върху барелеф във Villa Albani. Александър стои пред голям глинен съд, в какъвто старите гърци наливали вино, както ние днес наливаме виното в бъчви.

За старите български преводачи било трудно намирането на подходяща дума, отговаряща на гръцката и избягваща турската дума „кюп”. Най-близко до гръцкото значение на думата за този съд е отбелязана в речниците на Геров – „Връчва”.

Бел. на редакцията

Историите за Александър Велики

Историите за живота на Александър Велики са били много разпространени у нас в средновековието и досега едва ли има българин да не знае нещо за него. Живият спомен обаче за този велик мъж е запазен и в многобройни стари монети с неговото изображение.

Александър е син на Македонския цар Филип II, роден 356 год. пр. Христа. Според някои учени град Пловдив в миналото носил името на баща му: Филипополис, т.е. град на Филип. Александър бил дарен с необикновени способности, с телесна красота, с непреодолима сила и с любов към славата и властта. Победите на баща му дори го безпокоили:  „Той няма да остави и аз да направя нещо велико, всичко превзема”- жалвал се малкият Александър.

Александър имал  учители за всяко изкуство, но най-прочутият измежду учителите бил Аристотел, когото той и най-много обичал.

Александър Велики привличал покорените народи към себе си най-вече с това, че показвал уважение към техните обичаи и вярвания. Умрял на 33 години като царувал около 13 години.

Приживе бил изобразен от живописец с вдигната ръка напред към зрителя, от пръстите на ръката излизал огън. Това е най-старото изображение със силен ракурс, често използван в комикс изкуството.

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics