БЪЛГАРСКИ КОМИКС ТЪЛКУВА ЕДНА ОТ НАЙ-ЗАГАДЪЧНИТЕ И НАЙ-СКЪПО ПРОДАВАНИ КАРТИНИ В СВЕТА

30.05.2013
Снимка 1

През 1905 година един приятел на Пикасо, богатият холандец Том Шилперот, настоява художникът да посети и разгледа неговата родина. Пикасо прекарва няколко седмици в Холандия и за първи път се запознава с особения климат: многобройни канали, цветя, слънчева светлина, пробиваща мъглата над водата... За първи път разучава златните платна на Рембранд и синевата, смесена със сребро и злато от  картините на Вермер.

В предишна статия на “Диаскоп”, посветена на 5-те чувства, се разгледа мотива за „Обонянието”  в холандската живопис – пушач на лула.

Преди посещението си в Холандия, в Париж Пикасо работи над  „Момче с лула”. Монмартър - квартал от френската столица, е мястото, където е живял художникът. Повечето му съседи  били клоуни, акробати, актьори, уличници, престъпници... Той рисува много от тях в картините си на розовия  период. Емоционалното чувство на тъга и самота от синия период отчасти се запазва и в розовия, но много по-смекчено. В синкавата гама оттенъците стават по разнообразни, влизат розови и охрови цветове, символ на светла надежда. Поради тази смяна на палитрата може да се каже, че 1905 г. е преходна за художника. Изменят се пропорциите на персонажите, появяват се с нова концепция в чертите на лицето, с нов физически облик – например брадичките на някои клоуни могат да се сравнят с формата на галош.

„Момче с лула” е  най-прекрасната, най-загадъчната и най-важна картина от розовия период. Това красиво произведение е известно още като една от най-скъпите картини в историята. Продадена на 5 май 2004 г., за 104 168 000 $  на търг в Сотбис, Ню Йорк.

Пикасо е на 24 години, когато рисува това платно. Момчето е модел от юношите, които обикаляли около ателието на художника и доброволно позирали: „Малкият Луи стоеше понякога през целия ден и ме наблюдаваше как работя”, спомня си Пикасо.

Най-сериозният проблем пред тълкувателите на тази картина е лулата. Лула не се държи по този начин. След дълги опити Пикасо решава моделът да е седнал, а лявата му ръка - осукано вдигната. Още в първите скици момчето странно и тромаво държи лула, а не някакъв друг предмет. Парижанчето е с безразличен поглед, едно от удоволствията на опиума. Бледият цвят на лицето е ясно свидетелство за това, че то рядко  вижда слънчева светлина. След завръщането си от лятната Холандска екскурзия,  Пикасо решава да  завърши  картината с поставянето на флорални мотиви за фон (които приличат на декор) и венец от цветя върху главата на момчето. Специалистите споделят, че не знаят защо е този венец и каква е тази поза на ръката с лула. Тази картина е израз на двойственост, т.е. невинен опит на младо и наивно момче с лула и  с поглед на безразличен възрастен сред флорално обкръжение.

Нашата родина е богата с паметници на културата и особено са забележителни творбите на българското комикс изкуство. И за да бъдат популяризирани у нас и по света, е необходимо използването на всички възможни средства, някои от които са изложбите и интернет. Като проследим обаче направеното досега, ще установим, че все още е трудно да се състави цялостен обзор на българското комикс развитие през вековете.

Като дългогодишен колекционер на български комикси и за да докажа полезността от познаване на родните художници и издания, ще  представя на вниманието една творба, тълкуваща загадката на „Момче с лула”. Това, което е непонятно за някои  критици, е било забавно четиво за нашите предци.

Авторът на българската комикс творба  от 1931 г. „Не мога да чакам да порасна!”  с инициали В.Т., ни показва как героят непрекъснато преследва една цел. Според внимателното разглеждане се забелязва, че макар движението и предметите да са свързани с характера, текстът е в неразвита форма. Защото чрез прекъсване на диалози и монолози се описват само  постъпките. В диалога помежду героите Мирко само хитрува и лъже. А монолозите сякаш са насочени към читателя-зрител. Накъсването на отделни части  на монолога и диалога с обяснителност успява да обедини философия и бит, но спъва действието. Тези пояснителни текстове изясняват намеренията и стремежите на Мирко и читателят-зрител си обяснява картините, че  героя лъже и „какъв е той”. Освен диалог в този комикс съществува и монолог, героят разсъждава на глас и  взема решение или преценява направеното, за да преодолява пречки. Този жанр е подходящ за разкриване черти на образа, намерението на героя и изясняване философската идея, но с тежката си приповдигнатост  не смогва да добие действен характер. Това е една тирада, даваща простор на чувствата, чиято сила заменя мотивировката на героя.

Всеки жанр в комиксите си има свои специфични особености. Като обща тенденция тази творба можем да  определим с думите на Пикасо за неговия розов период –  „Всичко това е сантимент.”

Макар, че като принцип може да се ползва и днес, но само като малка част от друга съвременна жанрова форма. Това сполучливо бе направено в някои текстове на „Диаскоп - в броя „Героят на праисторията"  и в „Православен комикс”. В тези примери  пояснения, диалог и монолог бяха смесени в единен текст, който и на места прекъсва комикса под или над лента кадри отделени само с хоризонтални ивици (отгоре и отдолу на текста).



Поради недоброто качество на запазеност на страниците, "Диаскоп" публикува отделно текст (без редакция) и картини от българския комикс "Не мога да чакам да порасна!"


Заглавие: НЕ МОГА ДА ЧАКАМ ДА ПОРАСНА!
(Или: Шест лъжи за пет лева.)
Картини: Малко дете мечтае за лула, лъже майка си и взема  пари.
Пояснителен текст в две колони:


Мирко беше малко момче, ученик в първи клас. Растеше припрян, защото виждаше, че големите пият и пушат. Ядосваше се, че не расте бързо за да вземе и той лулата на дядо си.
„Не мога да чакам да порасна!” и  „Лула, лула ми трябва!” – разсъждаваше той.
И за да изглежда голям, Мирко крещеше и псуваше. От време на време крадеше и от цигарите на баща си, но ги смяташе, че са за момичета.
Реши да стане бързо голям, като започне да пуши лула. Настойчиво се стремял само към това нещо.
Но за да се осъществи ината му бяха необходими лула и тютюн. Само че цената на една лула е 2 лв. и тютюна към нея - 3 лв!
Мирко не се бе научил да лъже. Затова не можеше да поиска от строгия си баща  парите. Но от майка му успя да вземе  5 лв. „за топка”. А когато магазинерката го изгледа съмнително, той излъга още веднъж, че дядо му го изпраща.

Картини: В магазина разговаря с продавачка; у дома: майката пере и слуша лъжите на детето.

Пояснителен текст: С тютюн в единият джоб и в другия лулата у дома последват  6 лъжи: защо я няма топката, защо не е взел от чуждия двор ( където е била паднала случайно) и т.н.

Картини: Мирко краде кибрит;  в градината запалва  лулата.

Пояснителен текст: Скрит в градината и натъпкал  здраво лулата разбира колко неща трябват, за да порасне – беше забравил кибрит...
Най-после лулата светна, а Мирко разположен като стар циганин с разтворени крака и ръце на коленете, смуче. Около него се носят гъсти облаци дим. Отначало му догорчава и лицето му се изкривява в гримаса, но се упова на втория път – „ Така лесно не се става мъж!”.

Картини: Малкият пушач се свлича на земята; майката се грижи за болното дете.

Пояснителен текст: За съжаление колкото повече смукваше, толкова повече се умърлушваше и му се завиваше  свят. Изби го студена пот, ръцете му се разтрепераха. Взе да му се повдига... главата да му тежи...
Напред! - даваше си той смелост, но земята взе да се снишава, а дърветата да се приближават към него. Очите му виждаха двойно...

 ( Бел. на автора: В предпоследния кадър момчето тромаво изпуска  лулата - позицирането на ръката му е странно както в картината на Пикасо.)
 Майката прибира свлеченото дете, придобило мъртвешки израз. За  случилото се разбрира по лулата и кибрита.

Просветителска поука:  Той лежа болен цяла седмица с повръщане, кашляне и бълнуване. Урокът бе голям, а Мирко – малък. За цял живот запомни: 1 лула и 6 лъжи за 5 лева.
                                                      (следват инициалите на автора и годината.)



Автор: Георги Чепилев