Подривна игра на художници в галерия Структура, София

Галерия Структура

представя

Подривна игра:

художниците срещу механизмите за социален контрол

05 септември 2018 - 13 октомври 2018

Откриване: 5 септември, сряда, 19-21 часа

Куратор: Изабел Галиера

Изложбата

в галерия Структура е фокусирана върху темата за играта като критическа концепция и средство за изразяване. Тя се занимава с обектите и местата за игра като поле, пропито с противоречиви очаквания и създадено за и с човешкото тяло. Обикновено асоциираме играта със свобода и творчество, но тя често включва социални норми, дълбоко вградени в институционалните структури. Показвайки и пресъздавайки такива различни места, художниците в изложбата предизвикват липсата на прозрачност на подобни норми, които определят начините на движение и поведение на човешкото тяло в публичното пространство.

В своите многостранни и многопластови аспекти концепцията за игра има сериозно присъствие в западната история на модерното и съвременното изкуство. Улавяйки нейния подривен потенциал, дадаистите и сюрреалистите в началото на 20-ти век, както и художниците от Fluxus в следвоенен период, се занимават с идеята за играта като изразно средство, за да оспорят установените художествени граници чрез демократизиране на изкуството, като използват намерени материали и предизвикват публиката да участва. 

По-нови примери включват работи като „Стадион“ на Маурицио Кателан, 1991, която се състои от огромна джага за футбол, която може да побере по единадесет играчи от всяка страна; „Този успех /този провал” на Тино Сегал, 2004, която преобразява Института за съвременно изкуство в Лондон в детска площадка за деца от близките училища; „Изпитателна площадка“ на Карстен Хьолер, 2006, инсталирана в Турбинната зала на Тейт Модерн в Лондон и представляваща три огромни спираловидни пързалки, приканващи възрастни и деца към игра.

Вместо да предлага място за интерактивни срещи и участия, изложбата в галерия Структура разглежда играта, предметите за игра и площадките за игра в обществените и институционалните пространства, като мощни подривни обекти. Тя има за цел да проблематизира нормативните очаквания за играта, като кани художниците да обмислят отказ на публичен достъп до произведенията им. Седемте международни автори в изложбата размишляват върху подривния потенциал на играта, за да покажат и да се противопоставят на различните контролиращи механизми, които управляват човешките тела в общественото пространство. Мултимедийната инсталация на Хлое Ирла се превръща в метафора на регулаторните технологии на властта, изследвайки връзката между „game“ и „play“ в обществени и институционални пространства. Внимателно изработените триизмерни предмети на Дейвид Пейдж предизвикват очакванията ни за регулирана игра, както като цяло, така и по-конкретно при стандартизираните играчки, които възпрепятстват творческото изследване, което е важен процес в развитието на децата. Мултимедийната инсталация на Даниела Костова поставя под въпрос по-широките последици от въздействието на изискванията за безопасност върху това, което представлява безопасна и творческа игра в различни социални и културни контексти. Видеото на Луана Перили подчертава ролята на играта като критическа стратегия за възстановяване и преобразяване на опустошени места и травматичната памет, която те носят. Работата на Рейчъл Пичей и Пол Мосиг отразява глобалния интерес към приключенските детски площадки и дава визуална форма на риска – едновременно като концепция и като дейност, необходима за подкопаване на контролиращите технологии на властта чрез играта. Фотографската серия на Сонгюл Бойраз запечатва импровизираните площадки за игра и условията на живот на сирийските бежанци в Турция.

Накратко за авторите

Даниела Костова (родена в България) е интердисциплинарнa художничка, която има магистърска степен от Rensselaer Polytechnic Institute в Ню Йорк и от Националната художествена академия в София. Интересите й се свеждат до сравняване и противопоставяне на множество различни културни модели и откриване на хибридните форми, възникващи в точките на пресичане. Нейни работи са били показвани в Музея за изкуство Куинс в Ню Йорк, Kunsthalle във Виена, Института за съвременно изкуство – София, Центъра за модерно изкуство в Женева, биеналето в Антакия, Турция, фондацията Sandretto Re Rebaudengo в Торино, Италия, Kunsthalle Fridericianum в Касел и др. През 2016 открива самостоятелна изложба в галерия “A.I.R.”и е стипендиантка на центъра за изкуство и урбанизъм ZK/Uв Берлин. През 2011 печели Наградата за съвременно българско изкуство Unlimited на Мобилтел и Art Project Depot, а през 2000 – международната награда Onufri в Тирана. През 2009, 2007 и 2006 получава стипендии за творчески пътувания от NYFA, фондация Америка за България и Европейската фондация за култура. За нейни произведения е писано в The New York Times, The Brooklyn Rail, Flash Art и Art in America. Даниела Костова живее в Ню Йорк и е куратор на проектите в галерия “Radiator” в Лонг Айлънд, същевременно е и един от основателите на Bulgarian Collaborative и член на CEC, ArtsLink в Ню Йорк. 

Дейвид Пейдж (роден в Кейптаун, Южна Африка) завършва магистратурата си в университета в Мериленд, Колидж парк. Негови работи са част от множество колекции, включително колекцията на Нелсън Мандела, постоянната колекция в Музея на Балтимор и Университета Стивънсън. Произведения на Пейдж са излагани в университета Old Dominion в Норфолк, Вирджиния, в галерията на Университета Стивънсън в Мериленд, Центъра Arlington Arts във Вирджиния, School 33 Art Center в Балтимор, Мериленд, Университета на Мейн и галерия “A.R.C.” в Чикаго, Илинойс. Пейдж е носител на редица награди, между които the Award for Excellence in Creative Research от Corcoran College of Art and Design (2012), Персонална награда от Maryland State Arts Council (2012, 2009, and 2007) и е финалист за наградата Sondheim Prize (2006). 

Луана Перили (родена в Италия) изследва връзката между индивидуалното и колективното, между природа и култура, движейки се в широките граници между спомен и наратив до области като наука, социобиология и обществени реакции. Участвала е в резидентските програми на ZK/U, Берлин и Momentum, Берлин. Била е стипендиант на Premio Terna, Pan Studios Program (наблюдавана от Даниел Бюрен), Pan Museum, Неапол, Art Omi International Artists Residency, Ню Йорк, Dena Foundation for Contemporary Art and Cite Internationale des Arts и многократно в Incontri Internazionali D’Arte, Париж. Избрани нейни самостоятелни изложби включват Q.I, Неапол през 2015, Solitary Shelters в The Gallery Apart, Рим през 2013, All For One в Medium Galerie, Братислава през 2013, Roommates- Coinquilini Luana Perilli / Carola Bonfili в MACRO-Museo d’Arte Contemporanea през 2010, Рим и Why?, Fondazione Pastificio Cerere, Рим през 2005. Участвала е в много общи международни изложби, като Quadriennale d’arte в Рим, Swimming Pool Project Space в Чикаго и the MAMM Multimedia Art Museum в Москва. През 2017 нейна работа е показана в Video Forever Love Stories в The Department, Истанбул и в Video Forever Duo в Музея на лова и природата в Париж. През 2016 се включва в Q.I. Tu Vidim, MSU в Загреб и в Crossover, MAXXI cinema Tiziano в Рим. Понастоящем живее в Рим и е преподавател в местната Художествена академия. Преди това е преподавала в Университета Корнел в Рим. 

Рейчъл Пичей и Пол Мосиг (родени в Австралия) работят заедно от няколко години, използвайки техники като фотография, видео, текстил, скулптура и намерени обекти. Те изследват взаимоотношенията между хората и средата едновременно от позицията на творци и на куратори. Работите им често изобразяват тях самите, заедно с двете им деца в различна природна среда. Изследват теми като тъга, умора, страхопочитание чрез документиране на полурежисирани човешки дейности, противопоставени на идентичността на определени пейзажи. Тази разнопосочна документация често е показана със създадени и намерени обекти. 

Сонгюл Бойраз (родена в Турция) е завършила скулптура в университета Мимар Синан и е учила в Художествената академия във Виена при Микеланджело Пистолето и Петър Коглер. Бойраз е носителка на много награди, специализирала е в ISCP, Ню Йорк (2003) и програмата МАК Center Artist and Architects in Residence, Лос Анджелис (2005). Посещавала е много уъркшопи и симпозиуми, включително “No (more) image” в Токио (2001), “Fremd, Wien, Realgymnasium Landstasse” във Виена (2007) и “Lob der Vermischung, Salzburger Kunstverein” в Залцбург (2008). Бойраз е организирала изложби в: Kulturoya, Stavanger, 21er Haus, Виена, HohenemsVorarlberg, Галерия Open Source в Бруклин, Кралската ботаническа градина в Единбург, галерия Konzett във Виена и др. Работата й „Game Over” („Край на играта“) е била част от Фестивалната седмица във Виена през 2016. През 2014 участва в Четвъртото международно биенале Чанакале в Турция. През 2012 работата й е била включена в триеналето Linz 0.1 в Линц, Австрия. През 2011 е участвала в ISEA2011, 17-ия международен симпозиум за електронни изкуства и Музея за съвременно изкуство в Загреб (паралелна програма на Истанбулското биенале). През 2010 нейна работа е била представена на 28-ия международен фестивал на киното в Истанбул, а през 2008 Бойраз участва в изложбата “Permanent Waiting Room” („Постоянна чакалня“), показвана в Болоня, Любляна, Виена и Лондон. Живее и работи във Виена. 

Хлои Ирла (родена в САЩ) завършва магистратурата си в Maryland Institute College Art. Нейни работи са били показвани в: the Jordan Faye Contemporary, Maryland Art Place, фестивала Artscape в Балтимор, Montgomery College в Силвър спринг, Мериленд, Sikkema Jenkins & Co. в Ню Йорк, Baker Fine Art в Сейнт Луис, Мисури и университета в Таусън, Мериленд. Носителка е на много награди: полуфиналист за Bethesda Painting Awards, финалист за The Washington Post’s Real Art D.C. Competition и наградата Vermont Studio Center Work-Exchange. 

Наименования на творбите:

1. Рейчъл Пичей и Пол Мосиг. Това / онова, 2016, фотография, 60 х 85 см. Снимката е предоставена от авторите.
2. Дейвид Пейдж. Worlaad en Racheltije se blink nuwe speelding (Worlaad и лъскавата нова играчка на Рейчъл), 2010, кожа, дърво, стомана, влакна, платно, 125 x 40 x 50 см. Снимката е предоставена от автора.
3. Даниела Костова, Loose, 2016 (детайл), инсталация от три принта във формата на цилиндри, винил, въжета, постамент, сандък, вариращи размери. Снимката е предоставена от авторката.

Информация: Зоя Петрова, галерия "Структура", София

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.