Първата любов на Христо Ботев

02.06.2013
Снимка 1
"Там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с оназ тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше."
 

Парашкева Шушулова. Име, което звучи с очарованието на нещо скъпо и познато, тъй както са ни познати и скъпи имената на толкова чужди жени от световната литература, известни с това, че житейският им път се пресича с живота на някой велик поет.

Коя е Парашкева Шушулова? Крехка девойка, с нежно и замислено лице, скръстила чинно ръце на скута си, спряла големите си очи в тайнствена отдалечност; черни, лъскави коси, разделени по средата на път,  обрамчват  умното високо чело;  фигурата е тънка и изящна, изтъкана от  благородство – такава  виждаме Парашкева в портрета, който ни е останал от нея.

От спомените на Рада Киркович знаем, че тя винаги се е отличавала със слабо здраве, което за кратко се възстановява по време на нейното учителстване в Калофер. Там тя живее при леля си Парашкева в местния манастир, където много често я посещава Ботев; носи ù книги за прочит и пее заедно с нея народни и бунтовнически песни.

„За взаимните отношения на Ботйова и Парашкева Шушулова – пише Рада Киркович – ще кажа, че те са били мили, много мили, но дотолкова интимни, колкото това допущаше времето и сферата, в която се живееше тогава. Всеки от нас може да си представи, че в Калофер Христо Ботйов не е намирал по-голямо удоволствие от това, което той е преживявал в обществото на Парашкева, най-напред по простата причина, че тогава в Калофер не е имало равна по развитие на Парашкева девойка, която да заинтригува поетическата му душа и му достави по-голямо удоволствие от срещата му с Парашкева.”

Но не в Калофер е била първата среща на Ботев и Парашкева. Те се виждат за първи път в Одеса, в дома на Николай Миронович Тошков, където Парашкева отсяда на път от Киев за България. По това време Ботев е ученик в Одеската гимназия. А двамата са съвсем млади – 18-19 годишни.

Парашкева Шушулова е дъщеря на Иван Шушулов, копривщенски преселник в Одрин. Шест години тя следва в училището на княгиня Левашова в Киев, където получава образование и възпитание, твърде редки за онова време. Била е стипендиантка в Азиатския департамент.

„Когато Ботйов напуснал за втори път Калофер – пише Захари Стоянов – той оставил завинаги и своята любовница. Писал подир месец-два да дойде при него в Румъния, за да се венчаят, но това е била една проста обязаност от негова страна, плод още на последните впечатления, защото нито той бил за женене, скиталец и гладен по чужбина, нито пък вярвал, че тя ще дойде да го дири.”

"Диаскоп"

откъс от стихотворението "На прощаване"


 
Още за Христо Ботев в "Диаскоп" -
"Христо Ботев - основоположник на българските комикси" тук
 

илюстрация: Георги Чепилев