Митрополит Иларион Доростолски (1913 - 2009): "Пламъкът на Хилендар"

БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ РОМАНИ

...лето Господне 1765

Написал „История славяноболгарская” ради рода болгарского во славу и хвалу Господу нашему Иисусу Христу, заслугите на преп. Паисий бяха неоценимо големи и затова, че сам той като манастирски пратеник таксидиот носеше по хилендарските метоси из България да се преписва и чете неговият книжовен исторически труд. С ентусиазъм като църковен вития и оратор по църкви и манастири проповядваше Евангелското слово и будеше религиозното и националното съзнание у народа...

Преминал през много села и градове, ето го – дойде и в старопланинския градец Котел. Пред властите Котел, както и Елена се числеше за село, но като „оружие” хората се гражданееха и считаха за градове.

Посещението на Отец Паисий беше за благочестивите жители на града голяма чест, празник...

Привечер слънцето клонеше на залез в отсрещните балкански баири. Камбаната като предвестие заби. Тя беше окачена, също и една желязна дъска пред западните врати до притвора на храма над четири дървени стълба, заслонени от керемидено покритие, над което се издигаше метален кръст. Под камбаната имаше дървена площадка, до която се изкачваше по няколко стъпала. Турците не позволяваха да се строят големи, с високи куполи черкви, затова те бяха по много селища повече вкопани в земята, където хорицата като в катакомби при мъждукащата светлина на кандилата се молиха усърдно.

След като затихна камбаната, дворът на черквата взе да се пълни с богомолен народ. Застанали прави, нетърпеливо поглеждаха натам, откъдето щеше да дойде гостът. Клисарят беше на пост на дървената площадка. И в даден момент едно пъргаво момче се втурна отвън и викна: „Иде, иде!”

Клисарят заудря камбаната и желязната дъска клепало с железен чук ритмично ечеше хармонично, тъй както ги биеше на големи празници. Поп Стойко Владиславов, у дома на когото преп. Паисий бе отседнал, влизайки в двора, даваше преднина на госта. Като отправи поглед към камбаната, извика:

От влезлите един мъж дръпна поп Стойко за ръкава и като се обърна, полугласно каза:

- Добре, добре, ще дойдем непременно.

От другата му страна една жена поде:

На нея припряно поп Стойко отговори:

- Ще го види му кажи, това ще сторя.

Дворът се изпълни с народ. Хвърляха цветя пред Отец Паисий и го отрупаха с кърпи и платнени дарове. От притвора на храма излезе белобрад старец столетник. На поднос държеше голяма кръгла пита и сол за госта. Заобиколен беше от учениците от килийното училище, които пееха под ръководството на местния учител и протопсалт: „Господи, спаси благочестивия...” Пееха молитвено, мощно. По лицата им грееше радост. Погледите на всички бяха насочени към високия гост. Поп Стойко се обърна към камбанарията и даде знак да спре биенето на камбаната. Клисарят слезе и като видя г-н Калинко Калинков, чорбаджийски внук, ползващ се с уважение, застанал настрани, сочейки с ръка да мине напред, се обърна тъй:

- Г-н Калинков, мястото ти по-напред е...

- Не, не, не желая преднина – отвърна видимо недоволен.

А народът се притискаше да се докосне до Паисий, да целуне ръка и дрехата му даже. Песента затихна. Поп Стойко, като огледа наоколо, за да утихне, обърна се към госта:

Поп Стойко посочи хляба. Отец Паисий, като свали даровете от рамото си, подавайки ги на клисаря с приветлива усмивка, каза:

- От народа за народа!

После, отправил поглед към народа, заговори:

Като се обърна към поп Стойко, продължи:

Книгата „История славянобългарская” беше малка, но хубаво подвързана. Повдигна я и я показа на всички. Хората занадигаха глави любопитно да я видят.

Поп Стойко забеляза, че г-н Калинко Калинков, застанал встрани с недоволен поглед, безчувствен към общото любопитство и радост, прекъсна речта на Паисий:

И насочи поглед към г-н Калинко Калинков. Отец Паисий схвана намека и се съобрази. Протосингелът при влизане в храма се обърна към г-н Калинков и запита:

- Нещо да не сме сгрешили?

-„Ис пола ети” трябваше да пеете – недоволно каза г-н Калинков.

- Ще ви афоресат – с недоволен поглед г-н Калинков се отдръпна.

Учениците, влизайки в храма, пак запяха: „Господи, спаси”.

Благочествият поп Стойко, схванал недоволството на Калинков, с въздишка полу на себе си заговори:

Въздъхна поп Стойко, сякаш предчувстваше какви изпитания и страдания го чакат, за да напише след време на чужда земя „Житие и страдание грешнаго Софрония”.

• Из „Пламъкът от Хилендар”, издателство „ПИК” Велико Търново, 1999

Редактор: Ани Маринова

Илюстрация: ©Георги Чепилев, "Преподобни Паисий Хилендарски", 2008 г.

© Христина Мирчева