Станислава Станоева: "Теория на всичко"

"Няма едно, тази поезия иска да говори за всичко, като в онази теория на квантовата физика, търсеща всеобщата направа на света. Има много материя и антиматерия тук, конкретност и абстракция. Има география, физика и отчаяние, остро и косо писане, директност, неореализъм и неоромантика, всичко. От големия адронен колайдер до гетата, които са “най-мръсното признание за тъга”.

Георги Господинов

"Защо „Теория на всичко“? И дали такава теория, която да обясни съществуването и движението на най-малката частица и на най-голямата сила или планета, въобще е възможна? В науката почти са стигнали до консенсус, че Вселената е нещо като Космически оркестър, а Човекът е един от тоновете на всемирната симфония. Такова е и поетическото кредо на Станислава Станоева – че всичко е едно и е еднакво важно. 

Като добавим и прецизния образен език, неочакваността на поетическия поглед и философските инвенции, притулени зад почти всяка метафора, тази книга може да се нареди до най-добрите в съвременната ни поезия."

София Несторова

„Всичко” е действително единствената дума, която тематично обхваща тази книга. Успехът на Станоева е в осмисленото й умение да превърне въпросното „всичко” в поезия, да го подреди – като остави отворена вратата и към хаоса, и към хармонията. Умозрителността на тези стихотворения е уравновесена от пластичната им изисканост, центробежните културни препратки са споени от лепилото на невротичната точност. Според редактора на книгата Георги Господинов: Има много материя и антиматерия тук, конкретност и абстракция. Има география, физика и отчаяние, остро и косо писане, директност, неореализъм и неоромантика, всичко. Тази книга бързо респектира – и бавно въодушевява."

Марин Бодаков, в. “Култура”, бр. 11, 22.03.2013 г.

Поезията на Станислава Станоева, събрана в новата й лирическа книга „Теория на всичко”, е екстериорно вгледана в света в опит да го улови в някаква цялост, но и парадоксално изговаряща невъзможността това да се случи. Това е лирика, пищна в посоките си, разгъваща се между фосила на късото лирическо дишане и текста на новия епос. Поезия, понякога щрихираща, но много по-често раздипляща своите светове – без особени свенливости, с ясна видимост към дългите думи, с внимателни завръщания, с бавни булеварди на мисълта, но и с динамично „прострелващи” клишето откоси.

Трите цикъла в „Теория на всичко” са като хвърлена във водата мрежа. По-точно казано – първият цикъл „Гравюри и корени” прилича на такава мрежа. В нея уж трябва да попаднат еднородни същества, но най-внезапно се оказва, че тя „лови” несъвместимите географии на пребивавания, в които Жребичко и Виена, Синеморец и Венеция, Резово и Константинопол (циклите „Вътрешни врати” и „Пътна карта”) се оказват еднакво светли места в паметта на времето, необходимо откликващи едно на друго и по особено интригуващ начин напомнящи, че модерният човек, отвъд високомерието на създадените от самия него йерарахии и опиянението от ценностното им овладяване, все още изпитва неистова необходимост от именно такива вселенски уюти.

„Теория на всичко” е книга, която ни открива Станислава Станоева с нови лица и нови умения. Книга, която може би се опитва да каже, че поетесата вече се чувства уверена да прави със словото всичко - не само на теория."

Гергина Кръстева, Преподавател по История на съвременната българска литература в ПУ „Паисий Хилендарски”, литературен наблюдател на списание за българска литература „Страница”