"Бохемските кафенета на соца": Лозенската кръчма "Под липите"

Още по темата:

Писателското кафене "Цар Освободител"

Ресторант сладкарница "България"

Интервю с Любен Зидаров

Интервю с Кирил Маричков

►

Едно от малкото по чудо оцелели до наши дни свърталища на бохемата е лозенската кръчма „Под липите”, която се намира в самия край на ул.”Елин Пелин”. Създадена е още през 1926 г. като ресторант „Селект” и според легендата е кръстена „Подъ липите” от писателя Елин Пелин, който бил неин редовен посетител, защото живеел малко по-надолу, на същата улица. Оттогава тя не е променила името си и е запазила старинния си вид, но нейни посетители са вече само баровци с лъскави коли.

През 30-те години на ХХ в. неин собственик бил бай Ламбо, доста колоритна личност, който намирал подход към всекиго. Съвременниците още си спомнят за неговото вино от Карабунар и Виноградец. Тогава кръчмата била в края на града, в непосредствена близост до Борисовата градина. Спокойствието и зеленият оазис наоколо го правят привлекателно място за срещи, още повече, че улица „Елин Пелин” била заселена от интелектуалци. Тъй като те живеели наблизо, често идвали със семействата и децата си, така че гостилницата е известна и като семейната кръчма на Елин Пелин, Валери Петров и още много други.

►

„Поне два пъти седмично Елин Пелин се срещаше с приятели в кръчмата „Под липите", - си спомня синът на писателя Боян Иванов. - Тук идваха много интелектуалци – учени, писатели, журналисти и художници. Сред постоянните клиенти на бай Ламбо бяха художникът Александър Божинов, проф. Александър Балабанов, писателя Змей Горянин, журналистът Йордан Сливополски-Пилигрим, художникът Константин Щъркелов и Сирак Скитник (първият директор на Радиото). Повечето от тях живееха в нашия квартал „Журналист” (сега „Лозенец”). Това беше много типично  - интелектуалният елит на нацията да се събира в заведения. В тях кипеше културният живот на столицата. Около кръчмите се навъртаха много млади хора и студенти, които жадуваха да се запознаят със своите кумири. Те винаги бяха много добре приети. Сега вече не е така. Интелектуалците вече не се събират в кафенетата и липсва онзи заразителен общ духовен живот. Няма ги вече и онези изключителни личности и ерудити, които бяха негласните водачи на нацията ни.”

►

Често в „Под липите” се отбивали актрисите от Народния театър Елена Снежина и Олга Кирчева. Тук „по чехли" е отскачал редовно големият български театрален актьор Кръстьо Сарафов, който живеел отсреща. Понякога в кръчмата се отбивал и цар Борис III, си спомнят жителите на квартала. Шефът на софийската пожарна Юрий Захарчук идвал откъм Борисовата градина на бял кон, връзвал го за някое от крайните дървета и с изправена стойка се отправял към заведението.

„Компанията се увеличила, когато през 1930 г. в етажа за наематели на семейство Тасеви се нанесла Дора Габе. От всички наематели тя била любимката на хазяина - ген. Тасев. Според него тя имала най-добър вкус. Обзавела тавана с миндерлъци и дървени шкафове в битов стил. Елисавета Багряна също е една от най-честите посетителки в този дом. Спонтанно литературните четения често се пренасяли от дома на Дора долу в кръчмата, а компанията все повече растяла. Тази кръчма е била част от всекидневието на онези, които днес заемат безспорно място в българската класика”, пише в сайта на „Под липите”.

Големият поет и преводач Валери Петров, който също живееше на ул.”Елин Пелин”, е обезсмъртил любимата си улица и квартална кръчма дори в стихотворение:

ЗА УЛИЦА ЕЛИН ПЕЛИН

През следващите десетилетия журналисти, писатели и поети продължават да се събират тук. Вече през 70-те-80-те „Под липите” е известната като „кръчмата на радиото”, защото тук постоянни кленти са били журналистите от БНР, чиято сградата се намира в непосредствена близост. „Ние живеехме артистично, приятни сбирки по разни поводи, пийвания, често от работа – направо в кръчмата, било в "Под Липите", било в "Стадион"”, си спомня писателят Кирил Кадийски.

Мариана Първанова

Фото: Лозенската кръчма "Под липите", архив ИК "Гутенберг".