Георги Чепилев: За комикса "Политическа оперета или оперетна политика" от К. Буюклийски

Изследванията на комикс дружество "Диаскоп" се публикуват с официалната подкрепа на Европейска столица на културата Пловдив 2019.

►

Амбициозният човек

Властолюбието, когато се стреми към големите и високи служби в управлението на държавата, на града, изобщо на обществото, се нарича амбиция.

Това чувство не е развито у българския народ, защото всичките административни, военни и пр. високи служби през многото години на робство и после на социлизъм, са били затворени за него и този факт го е възпитал в покорност. Ето защо у нас, когато се каже за някой човек, че е властолюбив, хората не си представят нищо добро за него. Българите предполагат, че в силната си жажда за властване, той не търси друго освен собствения си интерес. Такъв човек е омразен на другите и застрашителен за тях, защото иска да им се наложи и защото като завземе властта я укрепва и засилва за собствени интереси. Същата картина се наблюдава и в културната сфера – властимащите напр. обявяват конкурс по литература, архитектура или друго изкуство, но преграждат пътя на желаещите - не се съобщава точно къде се приемат творбите или се обявява съобщението в последния момент, а техен човек е работил дълго време по темата и пр.

Ето защо електронният бюлетин за култура "Диаскоп" реши тази година вместо наградени автори да публикува печелившите числа от лотарията и тотото.

Властолюбивият човек се превръща често пъти в тиранин. Той изгражда своето величие върху разрушението и унижението на хората от народа. Силното властолюбие не знае какво е дълг, негов единствен девиз е „Целта оправдава средствата”.

Властолюбието в началото на кариерата си няма гордите и величави маниери, които показва след постигане на целта. Но докато достигне до там, то минава през всичките тъмни и низки пътища: влачи се по колене, целува краката на по-силните, въобще няма унижение, което да не би претърпяло заради надеждата, че ще дойде на власт.

Общите интереси са много свети и човек не трябва да си играе с тях. Всеки от нас има своите способности и наклонности и ние не трябва да ги заравяме в неизвестността. За ония, които без лицемерие и без самохвалство усещат, че са способни и вярват, че ако спечелят властта, няма да я обърнат в тяхна полза – управлението е законно! 

Документалният материал, изучаващ историята на българските комикси съдържа огромно количество творби по темата за властолюбието. Повечето от тях са от кратките комикс жанрове.

Срещат се портретни изображения: единични напр.”Предизборна изненада” – с текст „Цъфнало цвете шарено...”; „Депутат Родолюбов Трирукий”; „Хората на деня”, съществува и политически комикс портрет в два кадъра, като „Денят се познава от заранта” с текст – Изнендва ли ви, че след 30 години е вече политически въжеиграч?; или портрети в движение като „Последен валс с мадам Цепеница”. Има и групови портрети като в „Анкета – запитали шефовете на партиите ни, кой ще победи...”; „Новите софийски общинари” и пр.. От груповите портрети са забележителни и следните комикс жанрове – „Парламентарни дейци” охарактеризирани чрез жестове и „Новите кандидати за министерски постове” охарактеризирани чрез сравнение с животни.

"Политическа опера или оперетна политика" 

Особено ценна е творбата на К. Буюклийски „Политическа оперета или оперетна политика”, където в 5 кадъра се изразяват позиции чрез диалог или поговорки, напр.”Правителството гони Властта и казва – О, Баядерка, накъде ме влечеш?”, където „Властта” е представена като танцуваща гола жена – Химера (или хетера?). Интересно е представена тази Химера – тя се движи от ляво надясно, след нея тича властолюбеца, но Властта е обърнала главата и погледа си назад - от дясно на ляво. Това, че обръща движението обратно на европейския навик за четене, придава тържествена бавност, което изнервя бързащото Правителство да е „гепне”; „Вода газя, жаден ходя”- оплаква се гражданин от неуредиците в държавата, и т.н..

Колелото на съдбата е представено като магазин, от който може да се избира и закупва: „Кукла, която може да спи”; „Министър Палячо”; „Автоматическа кукла, която може да дрънка 24 часа непрекъснато” и т.н.

Когато сравним тези български комикс творби по темата със световния комикс език, ще забележим големите български постижения. Напр. „мотива с парите” в „Депутат Родолюбов Трирукий” е във футуристичен стил – три ръце, но те не са само фази на движение, а и хумористично усмиване. Парите често се срещат в чуждестранното комикс изкуство – те са оръдие за подкуп, символ на богатство, на социално неравенство. Често на Запад се срещат на изображението с везни – от едната страна седи тлъста свиня с чувал пари, а на другата простолюдието лишено от пари. Дава се представата, че няма всеобщо равенство и братство и че беднякът и богаташа стоят на противопложни полюси. Ползва се като изразно средство и езоповия език с различен род животни.

Срещат се и двулики образи, показващи безпринципните политици-изменници, които тъпчат надписи като „Свобода” и „Отечество” и държат кесия с пари получени за това. Виждаме обаче, че в българските творби хуморът към конкретните лица не е така солен и злободневен и не достига до груба гротеска като западните.

За данъчните тегоби комикс езикът използва изображението на камък, който става постамент за заможните (показани като затлъстели чревоугодници и глупаци).

А при изобразяване на демокрацията се ползват сцени, в които противоположните съсловия ядат от обща чиния или чукат чаши за наздравица, понякога се прегръщат (като в българския комикс „Видове коалиции”), могат да образуват музикално трио или дует, да съставят един човек, в чиито костюм се съчетават различни детайли от одеждите на разните съсловия.

Тревога се разкрива, когато разните съсловия танцуват задружно и често надписът пояснява напрежението: "Колко ли ще продължи това?". Има и сцени, представящи „Мир и съгласие” или „Разгневено простолюдие със запретнати ръкави”. Патриотите пък са олицетворявани от ловци, пушачи, доктори и фризьори-бръснари. Емигрантите са войничета-играчки. Важни персонажи са предателите, престъпниците, нечестните спекуланти, които  накрая бягат от гнева на народа.

В тази насока историята на българското комикс изкуство има какво да покаже. Българските комикс творби на политическа тема сплитат в езика си история и съвременност, мит (басня) и реалност в десетки разнообразни мотиви, ръководени предимно от логиката на визуалното възприятие. Настоящата статия е само един подтик за изграждане на подобно проучване и колекция, защото пловдивското комикс дружество „Диаскоп” не се занимава с политика.

Още по темата в "Диаскоп":

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019:

"Георги Чепилев за изкуството на комикса"

Илюстрации: Архив на Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.