"Върви, народе възродени" с Денчо Владимиров: "Не стихват майтапите на българите с родния им език"

24.05.2019
Снимка 1

Някога бяхме един от най-грамотните народи по света. Според световната статистика дори преди  30 години сме били водещи по отношение на грамотността. Англичаните например и днес допускат в писмеността си повече грешки и от някогашните тройкаджии по български език в  българските училища преди злощастните реформи  в образованието ни.

Ама минало бешело време...

Сега тръгнеш ли по улиците и магазините ще прочетеш  надписи „Йодеколонът е шветски“. В гостилниците ти предлагат „шкенбе в гювече“, „Прас с уриз“ , „Пражени картофи“, „Лемонада“, „Толстолопс“, „Охтопод“... Автобусните спирки в градовете ни са облепени със саморъчно произведени на ръка и на компютърен набор обявления и реклами – „Зглобявам  мебели“, „Продавам прожинено легло“, „Организирам абитюрентски балове“, „Смолянски картоф”  и прочие.

Навред из учрежденията на републиката попадаме на какви ли не бисери на неграмотгността 

Синдикалист съобщава на колегите си с оставена белeжка: Налага се спешно да замина на конфлик в синдикалната организация на...  Политически оратори по симпозиуми, радио и телевизия  заявяват, че еди кой си въпрос е поставен „акутно“,  че еди кой си има такава и такава визия, която е конфронтационна на визията на друг, а всеки ден слушаме, че в страната ни гостува на пилотно посещение еди кой си началник от ЕС или Щатите. Събеседници в ефира с титли на професори и доценти, академици, уж учили в български училища, вместо познатата от векове българска дума „макар“, произнасят изкилифешчено  „макЪр“, само и само може би да не прозвучи като руското име Макар и, пази Боже, да не се получи пък някаква асоциация и с „Макаров“, названието на световна марка съветски пищови - че и сегашният руски посланик е адаш на тази пистолетна фамилия, а знае се колко чувствителни са ушите на днешните ни  управляващи на темата за руската външна опасност номер 1 за българите.

И от вестниците –  непрекъснат водопад от езикови бисери!

От медийните сайтове – също.

От новинарските емисии на говорещи бързо и задъхано, като че смок ги гони, хвърчат думи с преглътнати звуци и срички, а ударенията върху иначе познати от векове български и чужди  географски имена, са на принципа, на който се съобщават спирките в Пловдив от   автоматизираната система, изготвена от софиянци – така  някогашната спирка на някогашната сладкарница на името на руското езеро „Байкал“ се съобщава като „Бай Кал“ и пътниците се дивят дали да слизат или не - също като Хамлет.

А за 30 години в Пловдив стана такава смяна на имена на улици, че таксиметровите шофьори направо изпадат в ужас вече, докато намерят улицата, на която искат да се озоват клиентите им. Направо се превръщат в криминалист - разузнавачи. Ще дойдат времена да имат нужда и от кучета следотърсачи в такситата.

Засега например все още има улица с название „Волга“, ама никак не е сигурно дали и тя няма да бъде прекръстена заради новата  геополитическа преориентация на българите с името на друга  голяма  река – звучаща не така тоталитарно и къде по-демократично – Мисисипи. Тогава таксиджийте ни вече ще заридаят от безпомощност как да се оправят из улиците на града, в който са родени и първо мляко засукали.

И в съвременната журналистика реколтата от бисери се множи.

Ако доскоро  тинейджър мрачно се шегуваше, давайки обявление по спирките „Търся  жена 100 килограма с цел консумация“, то неотдавна и на сайта на сериозна медия се появи информация със сензационно заглавие: „Арестуваха  мъж, закусил с колежка в Саудитска Арабия“. И не последва никакво извинение за гафа пред читателите.

Вижда се докъде може да доведе неграмотността и при автори и редактори.

Оказва се, че не само хартията може да изтърпи всяка написана глупост и неграмотия, но и интернет  също .

И срещу това всички измислени досега защитни системи и приложения  са безсилни.

 

Илюстрация: © Георги Чепилев

 


   

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.