Приносът към родните комикси на първомайстора Александър Божинов

Александър Божинов е наречен от Илия Бешков - баща на българската карикатура, който я издигна в изкуството и й даде език графичен. Този език е родствен и стои равноценно до богатия, действен и ясен български език. Българското комикс изкуство се намира в дълг пред големия и незаменим творец. Още с първите думи в първата отпечатана /през 80-те г./ у нас статия /изследваща изкуството на българските комикси/, се призова да се започне отначало: с авторите Александър Божинов и Иван Славов.

Големият български авторитет в карикатурата и илюстрацията, Александър Божинов

е роден в Свищов на 14 февруари 1878 г. През 1896 г. постъпва в Рисувалното училище - София, където учи при Николай Павлович, после при Иван Мърквичка, Антон Митов и Ярослав Вешин. През 1902-1904 г. живее и работи в Мюнхен.

След завръщането си основава и става сърце и душа на хумористичния вестник /станал по-късно списание/ БЪЛГАРАН /1904-1924г./. През 1913 г. излизат от него и няколко броя на вестник ЗОР ЗАМАН. За многостранната му дарба и изяви е излишно да се говори, но нека изброим основните: майстор на карикатурата, редовен сътрудник на българския хумористичен печат, илюстратор и живописец, творец в областта на приложните изкуства, публицист, писател /пише стихове и фейлетони/, художествен критик и редовен член на БАН.

В неговите ведри, жизнерадостни рисунки се отразяват качествата на карикатуриста:

свежо чувство за хумор и способността с малко изразни средства да извлича най-характерното в образа, да отделя същественото в събитието и убедително да представя неговата атмосфера. Всичките му популярни герои се разгръщат в лаконични композиции /чрез прости изразителни линии/ и са неповторими като характери.

Първомайсторът Александър Божинов чрез графичната линия създаде пестелив, игрив и точен рисунък, а чрез него един свят в който се оглежда историята ни.

През 1957 г. Бешков събра в албум и издаде отново разпръснатите рисунки на бащата на българската карикатура. Създадените от Божинов популярни герои и днес имат въздействаща сила: простодушните Пижо и Пендо /вдъхновени от приятеля му Елин Пелин/, първият образ на Бай Ганю, Катето и Жорко и всички герои от ЗЛАТНАТА КНИГА. В "ЗЛАТНА КНИГА ЗА НАШИТЕ ДЕЦА" /1921 г./ са дадени представи за популярните български празници РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО, ВЕЛИКДЕН, ГЕРГЬОВДЕН и пр., както и ГОДИШНИТЕ ВРЕМЕНА - напр. ДЯДО МРАЗ като символ на зимата и т.н.

Особено ценни за основите на българските комикси са още - книгата АЗБУКА ЗА МАЛКИТЕ /1926 г./ и сериите хумористични картички с пряка реч. Нека отбележим, че ако Александър Божинов не бе създал през 20-те г. прочутите ЗЛАТНА КНИГА ЗА НАШИТЕ ДЕЦА и АЗБУКА ЗА МАЛКИТЕ, БЪЛГАРСКИТЕ КОМИКСИ ЕДВА ЛИ ЩЯХА ДА СЕ РАЗВИХРЯТ ТАКА САМОБИТНО ПРЕЗ 40-те години.

Нека завършим с изповедта на художника поставил началото на професионалната детска илюстрация у нас: НАРИЧАТ МЕ БАЩА НА КАРИКАТУРАТА НА БЪЛГАРИЯ. МНОГО Е ТОВА ЗА МЕНЕ! ВСИЧКИТЕ СИ ДАРБИ ДА СЛЕЯ В ЕДНА - НЕ БИХА

СТИГНАЛИ, ЗА ДА СЪЗДАМ ЕДНА ТЪЙ СЪВЪРШЕНА И ТРОГАТЕЛНА КАРИКАТУРА, КАКВАТО ВИЖДАМ В ЛИЦЕТО НА МОЕТО МИЛО ОТЕЧЕСТВО.

Създаде повече от 6000 карикатури, илюстрации и скици, които са безценна съкровищница и за историята на българските комикси. Учителят на българските комични почина на 30 септември 1968 г. в престолния град, където намери своите герои.

ДИАСКОП