Иван Кирилов (1876 - 1936): "Блуждаещи огньове"

"Еньовден" отразява лятното слънцестоене - празник, какъвто е познат по цяла Европа и до днес. Менчето с вода, еньовският венец и китки са образи на плодовитостта. Откъсът от книгата на Иван Кирилов "Блуждаещи огньове" представя картина на обреда за измолване на дъжд с танца "Пеперуда".

Прежуря. По улиците е като в палена пещ. А небето сцъклено – ни следа за промяна на времето. Всичко млъкнало, гледа тревожно и ожида дъжд.

Небето е безнадеждно. Ала откъм камбанарията се дочува песен:

Найден щом чу песента, излезе на чардака. Отдавна-отдавна не бе виждал пеперуда! А много пъти е замислял да даде една картина „Пеперуда”.

Песента долиташе на скокливи вълни и в лакътя на тясна уличка се показваха дечурлига, като пред мечка. Ето и пеперудата: пет моми, накичени със зеленина по рамене, през кръст; а на чела с венци от цветя, измокрени, че капе вода от тях; те пеят, развяват алени пошове и хепат от сърце. Колкото по-високо подскачат и високо припяват – толкова по-силен дъжд ще падне.

Извиха пред Найденови и закършиха стройни снаги. Както припяват песента – така извиват снагите... Застана едната насред, четирите я обиколиха. И докато средната стъпките счестява и пак припява:

другите поемат песента и с плескане на ръце поддържат играта на средната.

Миг след миг хорото става по-буйно...

Средната - русокоса мома, с чер сукман и окичена с повече цветя и зеленина, когато зачести стъпки и изви ръце на бедра, приличаше на русалка, току-що изскочила из кипнали вълни на приказен вир.

В едната ръка държеше венец от рози и кога скършеше глава, тя издигаше венеца в две ръце, превиваше глава под венеца, размахваше ръце ту към една, ту към друга от четирите пеперуди около нея, а те посягайки, поемаха поред подаден венец, предаваха го и обикаляха около нея и пееха, и потропваха с крака.

Хаджи Стойна изнесе бяло менче вода и от висок чардак плисна върху пеперудите.

Запяха без да спират хоро пеперудите, в ответ на Хаджийката.

"Чул ви Господ! Чул ви Господ!" – отвърнаха всички от чардака; а хаджи Стойна изнесла кринче жито, го изсипа в дисагите на стареца, който следваше пеперудата и събираше подаянията. Че ред му е като се обиколи селото, ще има оброк на черковището и там старци и баби ще похапнат и посръбнат, за да се хване летенето на пеперудата.

И често пъти тъй е било, че още старите не се напрозявали след яденето на черковището, извива се облак от към Балкана и руква дъжд. А този път – не би!

Едни го изтълкуваха, че много се е Господ разсърдил, та само се намръщи; а други казваха, че и това е милост голяма, защото се е хладинкà то.

Найден гледаше от чардака пеперудата и не можеше да се нарадва на хорото им. Тъй ги гледаше унесен, като че започваше нова картина.

Чудно табло ще излезе! – помисли той - ... Да се предаде движението, носията и онази вяра, озарила лицата им!.., пеперуда! .., Тъй ще я  нарека.

Пеперудите отлетяха, а във въображението на Найден се откриваше видяното със сочни багри и топлота...

илюстрация: Георги Чепилев