Елена Павлова: "Мостът на река Дунав"

На 01 октомври 2019 Инна Церовска – директор на Младежки дом, в присъствието на Юрий Илков и Тервел Пейков от Клуб по фантастика, евристика и прогностика "Аркадий и Борис Стругацки", Пазарджик, обяви отличилия се разказ от Националния конкурс. През 2019 г. темата беше "Игра на война".

Наградата от 300 лева, грамота и Знака на конкурса получава Елена Павлова с разказа си "Мостът на река Дунав".

►

Паякът печата: ръцете му изплитат Дунав мост.

Рано напролет шлеповете докарват в Русе яйцата за подпорите.

Печатат ги в Земун. Най-големият промишлен принтер по течението от Линц насам. Яйцата си имат камери. Предават, но никой не гледа: плаването по Дунава не е интересно. Предимно голи дървета, мъгла и малко сняг.

Шлеповете триангулират позициите си. Включват се зрители. Малцина са присъствено на Кея.

През камерата на най-близкото яйце Флòреса разглежда лицата им. И гърба на кмета. Речта му чува и от мястото си. Точно до Кея е, на първа линия. През камерата вижда себе си. На терасата на бара. Показва се даже табелата: „Маунт Флорес“. Барът е инвестиция, в която никой не влиза.

Флореса уж пише код. Но предимно зяпа реката.

Яйцата се потапят. За миг градът е бутилковозелено рибешко око в аксонометрична проекция.

- … крачка към ново бъдеще! – обявява кметът.

Камерите показват мрак под тинята.

Франки сяда до Флореса на терасата и се мръщи:

- Какво си се заушил такъв?

- Студ - Флореса вдига код-къвиците си, върху които е надянал плетени, вълнени. Смешен е, съзнава го. Втъканият дек е на топло под якето, а соларът му - разпънат по шала.

Шава с пръсти. В очилата си сглобява 3D пъзел. Босът вече му е пробил дупка в главата с новия проект. Голямата работа са. Заради моста поръчките валят.

Франки не е луд да се смръзва като Флореса. Зъбите му вече тракат. Показва с палец и показалец: Ромче. Голямо. И си влиза вътре в бара.

Франки е австралиец. Готин пич. Чираче.

Заради моста е присъствен в България. И заради него – в Русе, предполага Флореса. И се подсмихва. Ама си няма представа защо той самият е точно тук... Само - че бутилковозеленото око на реката и белият й шум спират в права линия нютоновата люлка на сетивата му. Да не забравяме и бара, в който неизменно печели виртуалните си войни.

Но няма проблем да се отприсъства по всяко време.

В края на април Флореса още може да пише код. Мобилизиран от боса генерал в поредна война. С Франки печатат бира и чертаят стратегии. Войната им избуява в лабиринт от прецизни скалпелни цветя, прорасли основите на противниковата корпорация.

Тогава докарват и паяка.

Вечер Флореса излиза да коди на терасата. По тениска и втъкания дек е. Първите стебълца на ажура се подават от насипа на брега. Флореса предимно върти камерите, вместо да работи. Вече вижда и основите на подпорите.

За празника на града кметът присъствено забива жалон в началото на бъдещата рампа. Флореса го гледа през камерите. Има покана да получи ключ от града, но не отива. Работи на терасата. На път е да спечели войната за боса си и стоманеният блясък на остриета в очилата му има формата на безброй ключалки.

За паяка обаче слиза на Кея.

- Изоставаш - мърмори Франки. - Имаш дедлайн. Караш през просото.

Но идва с Флореса. Заедно гледат влекача с гумения борд и крановете. Паякът е напечатан цял, безшевен.

Шлепът се бута в насипа. Захваща се за основата на моста. Вдига огромните макари с намотана суровина. Слага ги. Слага и паяка на мястото му.

Моряците махат на Флореса и Франки. По-яко е от ключ и ключалка.

В очилата се върти и се усуква 3D пъзелът на паяка. Прецизна работа.

- Готино сме го спретнали - казва Франки доволно.

Той чиракува от година и пет месеца.

И двамата знаят, че кодът на Флореса от известно време не е прецизен.

Ежегодният фестивал на пясъчните фигури изненадва Флореса. Повиквателната за следващата корпоративна война идва прекалено скоро в пощата му. Уморен генерал, той пие аромата на цъфтящите липи и се мръщи на присъственото оживление по Кея.

Очилата му показват увеличение и окичват зяпачите с имена и данни. Тази година тотално е пропуснал новините.

- Франки, хей, Франки! – извръща се той към вътрешността на бара. – Има и австралийски скулптор!

„Маунт Флорес“ се оживява правопропорционално на размера на купчините пясъчна смес край реката. Реални хора пият реални бири и обсъждат строителни проекти, а Флореса коди по малко, заслушан във Вавилона на много езици.

За малко да пропусне и обявяването на виртуалната война на фирмата. Босът персонално го праща в резерва – така узнава. Надвиква скулпторите:

- Франки! Готин пич! Честити генералски пагони!

Франки се хили извинително:

- Не се сърдиш, дето приех, нали?

Цветето им от скалпели е дало хардуерен плод.

До началото на юли подпорите щръкват от водата, а пясъчните статуи са завършени. Никой никога не идва да ги гледа присъствено.

Жалонът на кмета е потънал завинаги. Паякът - отпечатал рампата за качване и неспирно снове напречно по първите два метра ажур от метал.

Войната, спечелена от Флореса за моста, също е потънала завинаги – велика, мултикорпоративна война. Оприсъствена за него от имот досами реката и сменена за боса от десет други войни.

Кому е нужен поредният Дунав мост, чуди се Флореса. Току-що си е отпечатал бира в бара. Голяма. Наливна.

С нея се паркира на отново празната тераса. Декът му е увит на шапката, соларът - като цвете отгоре. Навлича код-къвиците.

Франки донася и своята бира под чадъра.

- Почистих и сресах вчерашното - казва. - Тоя твой код е лайно напоследък.

Флореса кима и шава с пръсти в код-кавиците. Оплаква се:

- Жега.

Изотзад го приближава някой и с все сила го тупва по изгорялото рамо:

- Цветане!

Флореса неразбиращо се мръщи. Прояснява му се.

- Сто години не сме се виждали!

- Да бе, Цецо! - Новодошлият е с брада и старомодни цайси. - А тоя морков какъв е?

- Франки. Генерал. Пич. Чираче - обяснява Флореса. - А това е...

- Симо съм аз - изпреварва го брадатият и обяснява на Франки: - Йор бос. Ама не знаех, дето си лайв тука. Изоставате с медицинския код, нали знаете? Не става само да спечелите войната.

- Жега - солидарно с Флореса кима Франки.

Флореса вече почти не пише код, когато жегата спада поносимо към края на август. Сред реката подпорите са изящни айфелови кули. Дантелата от рампата достига първата. Мостопаякът води метална война. Дни наред.

Флореса седи на терасата и гледа 3D пъзела в очилата: как се усуква и се напасва, и накрая кликва в прецизно съвпадение. Съвършенството на кода смътно изненадва.

- Много е добър - казва доволно. И додава: - Аз го писах.

И той води война: с медицинския код за болничната поръчка. Една вечер заварва изпратен готов 3D пъзела, над който се мъчи. Не е виждал Франки от няколко дни. Следи го по военните победи.

- Франки. Генералски пич. Чираче... - мърмори си и се подсмихва.

Мостопаякът печели битката за вплитането на колоната. Флореса губи войната с кода.

Септември: паякът е преминал втората колона. Тъче ажура на моста над средата на реката.

Вместо да работи, Флореса е в русенската болница.

Казва на доктора:

- Франки ми е записал час.

В очилата гледа часът да мига в червено. Доктор Чавдаров. Кабинет 204. Втори етаж.

Докторът е реален. Присъствен е. Пише код на хартия и си подчертава: скръца-скръца-скръца. Зззззт. Зззззт.

Флореса присъствено отнася листчето на рецепцията.

В очилата излиза в червено: ПКК, биохимия, туморни маркери. Кабинет 103. Първи етаж. / 3D томография. Кабинет 612. Шести етаж.

Флореса пак е на втория етаж. В очилата върти камерите от моста и чака резултатите от изследванията си. Гледа на четвърт екран военната сводка на генерал Франки, невъзможно сложна феерия. Дори не я проумява.

- Господин Ботев?

Франки го побутва и Флореса се сепва. Изведнъж не му се ще да влиза в 204. Кой е господин Ботев? Шава с пръсти в код-кавицата: резултатът го тревожи и покрусява. Баща му се казвал Ботьо. А той е Цветан Ботьов Ботев.

- Седнете - предлага доктор Чавдаров. Мирише стипчиво на одеколон. - Едно пиленце ми каза, че двамата пишете специализиран софтуер за новия ни неврохирургичен робот?

Флореса се споглежда с Франки. Още по-уплашен е. Пишат ли софтуер?

- Кодим медицинско, да - кима Франки.

Браво, готин пич. Чираче.

- Това е направо изумително - усмихва се докторът. - Опасявам се обаче, че имам лоши новини за вас, господин Ботев. На скенера се вижда значително набелязана корова атрофия.

Флореса зяпа черните върволици на надписа върху код-пръстена му вместо снимките на мозъка си в очилата. Мръщи се.

- Тумор?

- Не, не, не е толкова страшно, с възрастта се случва при всеки… – докторът не го изчаква да въздъхне. Изпъва пръст да зуумне единия кадър и очертава кръг с драскулките от пръстена: - Туморът Ви е ето тук. Глиобластом е, процесът е авансирал и към момента неоперабилен. Ще предприемем незабавна лъчетерапия...

Началото на октомври: паякът е стигнал четвъртата колона. Снове неуморно и равномерно. Флореса всяка вечер го гледа. От терасата на бара.

- Пратих последната секция - казва му Франки. Имал е тежки сражения, очите му са зачервени и подпухнали, брадата – набола.

- Добре, пич - кима му Флореса. - Наваксахме ли изоставането, готин? Чираче?

Франки влиза и му носи ромче. Голямо. Заварва го да си дърпа код-кавицата и да я запраща през перилата.

- Не работи - крещи Флореса. - Не мога да сменя камерите с нея! - Но след малко сърдито признава. - Не помня. Как ставаше?

Мостопаякът печели битката за вплитането на четвъртата колоната.

Мостът в ума на Флореса се разплита.

През ноември, когато паякът подминава последната подпора, Флореса вече изобщо не може да пише код. Стоял е часове наред на кея да гледа моста. Влиза в бара премръзнал, с оцъклени очи.

- Компютъра ми! Кой ми е взел компютъра?

Неразбираемо му бръщолеви рижав, луничав младеж с вълнено поло. Флореса се дърпа и се паникьосва.

- Франки. Готин. Чираче… - обяснява му бавно луничавият с невъзможен акцент.

- Ромче. Голямо. - досеща се Флореса и се разплаква. Може би от облекчение.

В средата на ноември Франки сяда в галерията над операционната и си слага очилата, докато техниците в стерилни костюми разопаковат невропаяка долу. За първите пробни операции донасят разпечатани 3D модели на пациента.

Паякът разперва ръце. Отваря череп след череп, реже и печата…

В очилата на Франки се върти и усуква кодът. Прецизна работа.

Флореса по това време е на кея.

Операцията е планирана за след седмица.

Докарват го в болницата два дни по-рано. С линейка.

Невропаякът разгръща многобройните си ръце.

Горе в галерията Франки си слага очилата.

Тази нощ мостопаякът не печата. Дантелата му е спряла в права линия.

• Публикува се със съдействието на автора.

Елена Павлова в "Диаскоп":

Национален конвент Булгакон 2019: Наградени автори от конкурсите за фантастичен разказ и фантастичен комикс на тема "Игра на война"

Елена Павлова: "Да ни намеря и да ни спася" - разказ

Приключи конкурсът за фантастичен разказ и комикс на тема "Пътуване във времето" 2017

Илюстрация: © Георги Чепилев