Петя Кокудева: "Сал и хореографията на живота" - "Поздрави от синята палатка"

14.11.2019
Снимка 1

 

Сал и хореографията на живота

Джогджакарта, Индонезия

Сал е индонезиец на 70. Един от най-почитаните професори по танцово изкуство в страната си, а също уважаван критик, който и досега пише. По заповед на съдбата ще живеем в неговия дом за пет дни. Този дом той построява с жена си - прекрасна танцьорка. Строят го години наред, за да се преместят тук, в Джогджа, след пенсионирането си. 9 месеца след като се преместват, обичната съпруга на Сал се разболява и умира.

*

Сал: Хубаво е да приемеш, че сцената, на която танцуваш, е страданието. Това казвам често и на моите студенти. Животът е мъка. Но това не е някаква обреченост. Просто е добре да не се опитваш да го отричаш, да не си затваряш очите пред това, че животът е страдание.

Петя: А как се справяш?

Сал: Понякога се хващам, че бързам за вкъщи да си полея цветята (Сал има буйна градина!). Това ми носи смисъл. А също двете ми дъщери - те може вече да нямат нужда от мен, но е хубаво да съм край тях. И те ми дават смисъл. Другото са студентите - радвам се, че мога да предам знанията си на някого. Това да намериш такъв свой смисъл те държи изправен на сцената.

Петя: Винаги ми е било чудно какво точно значи да си добър критик?

Сал: Критиката не е нож в ръцете. Тя не е, за да ръгаш някого с нея. Критикът е човек, който умее да намери по-добра позиция за всички.

Петя: Какво значи това по-добра позиция?

Сал: Това значи да осигуриш на автора, на читателите и на себе си позиция, от която имате по-добра видимост и разбиране за съответното произведение. Добрата критика дава възможност за диалог - наяве или наум - в който всички замесени да успеят да разберат нещо повече за творбата; нещо, което досега не са видели. На никого не му пука дали аз имам много академични знания, ако не успея - със своята чувствителност - да осигуря такава по-добра позиция за наблюдение.

Петя: Честно да ти кажа, малко смешно звучи “професор по танци”. На какво ги учиш твоите студенти?

Сал: Най-важното в моята работа е да успея да свържа класическото с модерното. Иначе не става. Ако разказваш на студентите само за класическата, традиционната страна на танците, просто ще ги загубиш. Много често правя така: каня един класически танцьор, с много подготовка и знания, каня и танцьор от Папуа, направо от гората го докарвам в Джакарта. Той е напълно спонтанен, необразован танцьор. Тази сплав от двамата държи танцовото изкуство живо. Ако в едно изкуство не успееш да сплетеш традицията с новото, това е гибелно.

В този миг еднo манго пада с трясък от дървото в градината и със Сал подскачаме.

- О! Бомбардират ни с плодове!, възкликва той и се смее.  

 

Откъс от книгата на Петя Кокудева
"Поздрави от синята палатка", юли 2019
Оформление: Люба Халева
Фотографии: Георги Янев
Вътрешно оформление: Венета Атанасова
Редактор: Надежда Радулова
Брой страници: 240
Цена: 25 лева
 
Публикува се със съдействието на автора.

 

Петя Кокудева в "Диаскоп":

"Лил и Йон, Согнефиорд, Норвегия"

"S-21. Пном Пен, Камбоджа"

Петя Кокудева и скритите значения на "Лулу"

Петя Кокудева, "Сър Буреноско" - поезия за деца

"Поздрави от синята палатка"

Представяне в РПНМ - Пловдив

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.