Георги Чепилев: Българският линеен комикс "Тайна под морето" на художника Румен Чаушев

Библиотека "Робинзон", бр.1

Комикс по мотиви на Г. Диксън

Нарисува Румен Чаушев

►

Румен Чаушев е от художниците, сътрудници на списание „Дъга”. Случайности в неговата работа няма. Неговите рисунки са нагледен принцип за линеен комикс. Може да се каже, че това са ясни композиционни рисунки. Като цяло рисунките му създават впечатление за лек сребрист тон. Ето защо предпочетох да анализирам в помощ на начинаещите художници на комикси неговата творба „Тайна под морето”.

Пределният лаконизъм в изразните средства на Румен Чаушев са прекрасен образец за разбиране на първите стъпки в деветото изкуство. Подобен вид рисуване е много труден, защото лаконизмът е признак на продължителна практика при избиране на най-характерното. Това е особен вид творчество: обобщено, условно, но и същевременно остро характерно.

 Главно средство за изразяване е линията и забележете - тя е доведена до обикновено очертаване. При художника Румен Чаушев лаконичната очертаност е много изразителна. Линията е точна, напрежението е почти навсякъде еднакво, т.е. дебелината навсякъде е еднаква и е подобна на нишка. Но в тези рисунки, освен водещите реалистични черти, има и някаква гротеска. Оттук острата характеристика на лицата и фигурите.

Преимущественото силуетно решение се обогатява тук-там с някои опростени гънки по костюма или обема на лицето. Забележително е как нослето на малкия герой Роби дава убедителен обем, макар да не е в рамките на цялото решение. Това създава впечатление за много условно изображение на обема и усещане известна дълбочина на пространството.

При рисунките, където са лишени от пространственост, формата е почти схематична и се застъпва с друга форма при силуетното се очертание, напр при схватката на героите с вандалите.

При цялата определено изразена линейност и очертание, в тези рисунки има намек и за цвят, даже и за фактура. Линията при Румен Чушев обозначава предимно контур, но и нещо вътре в силуета, напр. в косите, лицата и костюмите.

Когато се загледаме внимателно, откриваме само на определени места частични черни заливки: отражения по някои вълни и горната част на един от делфините. Най-тъмните места в целия комикс са извънредно малко: освен споменатите, такива са на една морска пещера, един трюм и една хвърлена сянка от транспортно средство. И все пак тези черни петна или са с ограничен размер, или, както при плътната заливка в морската скала, е фасетъчно раздробена от бели линии - толкова е важна за Румен Чаушев световъздушната среда. Ето защо се фокусирах върху подходящата за тези изразни средства морска тема.

≈

Първото, което трябва да научи всеки начинаещ художник на комикси е да наблюдава и изучава. В началото тази благородна работата напомня труда на писателя – събира се суров материал и се отделя много време за запознаване с предметите, които са предвидени в комикса.

Да се вижда, означава да се ползват и пет чувства, напр. виждаме външния вид на портокал, но разпознаваме и неговия вкус. За разбиране на това, което виждаме, има голямо значение и осезанието. Всеки човек, било то художник или не, правилно може да нарисува предметите, които познава и ползва.

Ето защо първите упражнения на начинаещия комикс художник трябва да са за придобиване опит в контурните рисунки. Какво се разбира под думата контур? С това название обикновено се определя очертание, абрис или край, граница. Контурът се определя като очертание на предмет или тяло. Съществува обаче една произволна граница между контур и очертание. Очертанието е като някаква схема или силует, нещо плоско и двуизмерно. Контурът е триизмерен, показва не само дължината и ширината на предмета, но и неговата дебелина. Една линия се приема за контур само в случаи, когато се следва и от възприятие на чувството за осезание. Очертанието е резултат само от зрителното възприятие.

Това са важни и основни изразни средства на деветото изкуство.

За съжаление в България не се появи достойна критика в това изкуство, което да дава необходимите бележки за напредък. Тази роля през социализма се извършваше от художествената комисия към издателствата. Художниците се съобразяваха със забележките на комисията и затова тяхната работа и днес е изящна. В състава на комисията може да е имало някои посредствени членове по партийни съображения, но като цяло даваше един ценен поглед от друга страна. Такива комисии днес едва ли са възможни, защото по вкус българите не се разбират, липсва обединяващ мироглед, големи хонорари и зачитане на авторитетно мнение.

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.